Начало Новини История Желязната църква „Свети Стефан“ – „Българският Йерусалим“

Желязната църква „Свети Стефан“ – „Българският Йерусалим“

1739
Желязната църква "Св. Стефан"

Едва ли има българско сърце, което да не трепне, стане ли дума за “Свети Стефан” – Желязната църква. Храм със славно минало, той и днес дава самочувствие и гордост на българите, независимо дали са в България, или разпилени по целия свят.

Издига се в кв. “Фенер”, на самия бряг на Златния рог и привлича погледа като бисер в короната на древния и вечен град Цариград (Истанбул). Тук на 03.04.1860 г. по време на Великденската служба, Иларион Макариополски с думите “… и всякое епископство православних!” поел отговорността на български духовен глава. Пак тук за първи път бил прочетен издаденият на 28.02.1870 г. “Ферман”, с който българите се признавали за отделен етнос с право на самостоятелна Църква под името Българска Екзархия.

По време на Възраждането в турската столица Истанбул живели над 50,000 българи, сред които хора с европейско възпитание и ориентация, като българинът на турска държавна служба княз Стефан Богориди и адвокатът и философ Лазар Йовчев, сетнешен екзарх Йосиф. Днес те наброяват едва петдесетина, като някои от тях говорят български слабо.

С първи храм сънародниците ни се сдобили през есента на 1849 година. За духовните им нужди княз Стефан Богороди дарил на българската община две свои каменни и една дървена къщи с голям двор в аристократичния кв.“Фенер“. Година по-рано под влиянието на младотурците (политическо движение в Турция с проевропейска ориентация, б.а.) със султански ферман било позволено на всички етноси в империята свободно да изповядват своите религиозни убеждения и да притежават молитвени домове. Долният етаж на дървената къща бил превърнат в параклис и осветен на 9 октомври 1849 г., а по-късно бил превърнат в храм с патрон свети Стефан – покровителят на дарителя княз Стефан Богориди. Този храм е известен като Дървената църква.

През 1850 г. двете каменни къщи са разрушени, а с материалите от тях е завършен метоха – триетажна сграда с 25 стаи. За известно време в нея се е помещавала първата българска семинария, създадена по инициатива на екзарх Йосиф.

На 27 февруари 1870 г. султан Абдул Азис разрешил създаването на Българската Екзархия. Това е и официалната дата на възстановяването на самостоятелността на Българска православна църква. След Освобождението в 1878 г. седалището на Българската екзархия остава в турската столица.

Междувременно на 25 юни 1890 г. бил издаден султански ферман, с който се разрешавало на Екзархията да построи на мястото на дървената църква нова. По инициатива на екзарх Йосиф основният камък бил положен на 27 април 1892 г. Поради това, че е разположена на песъчлив и податлив терен, конструкцията на храма била направена от сглобяеми железни плоскости с тежина 500 тона- един уникален замисъл на архитекта Ховсеп Азнавур. Те били изработени във фирмата на Рудолф фон Вагнер във Виена.

къщата, дарена от Стефан Богориди за българска църква в квартал „Фенер“

Окончателното сглобяване на Желязната църква приключило на 14 юли 1896 година. Първият, вече готов иконостас, бил върнат, защото поради недоглеждане на възложителите – българската църковна общност, бил изработен по католически образец. Наложило се главният секретар на Екзархията Атанас Шопов и архитектът Азнавур да заминат за Москва, за да сключат договор с московския придворен фабрикант Николай Алексиевич Ахапкин за изработване на нов. Изписването на иконите възложили на московския живописец Лебедев. Във фабриката на Пьотр И. Оловянишиков в Ярославъл били поръчани шест камбани.

Желязната църква „Свети великомъченик Стефан“ била осветена от екзарх Йосиф на Рождество Богородично, 8 септември 1898 година. От дървената църква днес е запазен само напредстолният камък от олтара. В двора на „Св. вмчк. Стефан“ са погребани Иларион Макариополски, Екзарх Йосиф, Пайсий Пловдивски и Авксентий Велешки.

Две са били железните църкви в света, но днес е запазена само българската. Трикуполна и с кръстообразна форма, отвън привлича погледа с красивите орнаменти на украсата. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40 метрова камбанария.

Желязната църква – душата на народа ни и днес продължава да е символ на българската вяра.