Ето една притча, която съм чувала от мои възрастни роднини и приятели и която е останала в съзнанието ми и помня и до днес. Тя е много подходяща за ден като днешния – Архангелова Задушница.
Имала една майка починал син. На Задушница и тя решила да подаде за Бог да прости и в памет на сина си. Взела подавките и тръгнала от човек на човек, но докато подавала, понеже била невярваща, все едно и също повтаряла: „Айде Бог да прости, макар че тя тая работа е вятър работа.“ Минал се денят, настъпила нощта и на майката ѝ се явил синът ѝ на сън. – Ех, майко, – рекъл и той, – днес нищичко не можах да опитам от това, което ми подаваше. Тъкмо пресегна с ръка да го взема, духне вятър и го отнесе.
Кошмарите и лошите сънища са чести средношни гости при хората, но когато сам си ги поканил, няма на кого да се сърдиш. Пък и дълго време след това, ще те измъчват. За това нека имаме вяра във всичко, което правим, особено, когато е за нашите обични хора и да го правим със сърце и любов.
