Съществуват множество красиви легенди за виното и неговото производство, а също и много популярни истории, разказващи за появата на омайната напитка.
В Стария Завет се разказва как първият човек, засадил лозе след Големия Потоп и открил виното. Това бил Ной, който след като излязъл от ковчега в планината Арарат започнал „…да обработва земята и засадил грозде. И пил той от виното и се опиянил.” (Битие, IX, 20-21). Напитката била наградата на Ной и неговите спътници за тежките страдания по време на Потопа.
В християнската легенда Ноевият ковчег е спрял на планината Арарат (прието е да се смята, че става въпрос за възвишение в източна Турция, макар че планина със същото име има и на арменската граница), и първата култура, която Ной засял е било гроздето. Днес все още има диви лози в тези райони, както и в долините на реките Тигър и Ефрат, в Кавказката планинската верига и в планината Загрос (Иран). Дивите лози в тези области показват най-голямо генетично разнообразие, което навежда на мисълта, че растението води произхода си от споменатите места. Освен това, в тези страни има и много култивирани лози с различна генетика – над 600 в Турция, над 500 в Грузия и над 200 в Армения. Това показва, че тук култивирането е започнало на много ранен етап, което е дало възможност на всички тези разнообразни видове да възникнат.
Библейското повествование за насаждането на първото лозе от праотеца Ной e лаконична митологема за усилията на човека да култивира дивата лоза (лат. vitis). Най-ранните вкаменени останки от нея датират от ерата на миоцена (преди 20 милиона години), а първото известно сведение за култивирана лоза, от която днес има над 60 вида, са йероглифите на четвъртата египетска династия (2400 години пр. Хр.).
Според една еврейска талмудическа легенда Ной намира лоза, която е изхвърлена от райската градина. На стъблото ѝ има гроздове и след като вкусва от тях, праотецът възжелава този плод. Той засажда лозата, която израства и узрява само за един ден. Смачквайки плодовете в ръцете си, Ной прави вино и пие от него.
Друга легенда, заимствана в Gesta Romanorum и Исляма, разказва, че дяволът склонява Ной да садят лозата заедно. Той излива върху корена ѝ кръвта на агне, лъв, маймуна и свиня, които символизират промените в поведението на човека според градацията на неговото опиянение.
Някои легенди гласят, че тайната за производството на вино е дадена на египтяните от бог Озирис (прототип на гръцки Дионис, а след това и на римския Бакхус). Виното, известно на египтяните като „yrp”, е било скъпо удоволствие, което малка част от обществото е можела да си позволи. Използвано е и като дар – към боговете или такъв, съпровождащ покойника към гроба му. Възкръсналият фараон е бил известен като „един от четиримата богове, който се храни със смокини и пие вино.” От време на време е било използвано и като заплата – работниците на пирамидите в Гиза са могли да избират между четири вида вино и пет вида бира. Виното е участвало и в религиозните ритуали – някои от храмовете са имали собствени лозя, за да подсигурят достатъчно количество за събитието.
Гръцки мит гласи, че гроздето е било открито, благодарение на овца, която постоянно бягала от стадото, принадлежащо на Ойнос (гр. οίνο – вино) и се завръщала в обора много по-късно от останалите животни. Пастирът Стафилос започнал да следи тревопасното и видял, че то яде плодовете на някакво непознато растение. Набрал от зърната и ги занесъл на своя господар Ойнос. Последният забелязал, че полученият сок от плодовете след известно време придобива друг вкус и има опияняващи свойства. Решил да го предаде в дар на Дионис. В замяна и като благодарност към подаръка, богът посветил Ойнос в тайните на винопроизводството и нарекъл омайното питие на негово име, а гроздето – на името на пастира (σταφύλια).
Друг мит разказва за дружбата между Дионис и изключително красивия сатир Ампелос. Един ден Ампелос паднал от висока скала и издъхнал. Смъртта му била съкрушителна за Дионис и той горещо се помолил на Зевс да възвърне живота на красивия му приятел. Върховният бог се смилил и превърнал сатира в лоза, която започнала да дава плодове. Сокът, извлечен от тях, имал вкус на божествен нектар. Оттогава нататък Дионис започнал да странства по света и да учи хората как да отглеждат грозде и да правят вино. Направил го в чест и памет на мъртвия си другар, вярвайки че по този начин, духът му ще живее вечно. От името на сатира Ампелос се появила и гръцката дума αμπελος – лоза. Ампелография се нарича и науката, която се занимава с изучаване и описване на видовете и сортовете лози, както и процеса на изменението им под влиянието на околната среда и целенасочената дейност на човека. В медицината има отрасъл, изучаващ лечението с грозде,познато още от древността, носещ името ампелотерапия.
В Персия съществува легенда, разказваща за цар Джамшид (Ямшид). Един ден владетелят си почивал под сянката на своята шатра, наблюдавайки процеса на обучение на млади стрелци от армията си. Изведнъж обаче вниманието му било отвлечено от сцена, разиграваща се в непосредствена близост. Красива птица се борела за живота си в пастта на огромна змия. Царят заповядал на стрелците си незабавно да убият влечугото. Освободеното създание разперило криле и кацнало в краката на добрия цар. От човката му се отронили няколко зрънца, които мигновено покълнали. Израснали виещи се растения, отрупани с много плод. Джамшид вкусил от тях и се влюбил във вкуса им. Консумирал ги както свежи, така и на сок. Един ден обаче, по невнимание, му поднесли вкиснала напитка. Царят отпил една глътка, разгневил се и бързо изгонил слугата. Глиненият съд с питието бил забравен. Минали няколко месеца… Една прекрасна робиня, фаворитка от харема на Джамшид, започнала да страда от нетърпимо главоболие. Загубила разсъдък от страдание, тя решила да се самоубие. Случайно намерила съда с вкисналия сок и ѝ хрумнало да сложи край на живота си, отравяйки се с „развалената” напитка. Изпила течността до дъно и изпаднала в безсъзнание за няколко часа. Какво било удивлението ѝ, когато се събудила и установила, че няма и следа от ужасното главоболие, и не само това – чувствала се по-бодра и здрава от всякога. Вестта за чудодейното ѝ изцеление достигнала до ушите на Джамшид, който провъзгласил вкисналия сок от грозде за „царско лекарство.”
