Без думи оставаме, четеийки статията на Мария Христова, разглеждаща наскоро проведената среща на представители на българските академични среди в Павликени, публикувана в пълен текст по-долу.
Как е възможно представители на т.нар. „елит“ на съвремената българска академична мисъл да се съберат и да играят като маймуни по свирката и в присъствието на финансово кормупирания, морално фалирал и политически импотентен „кмето“ Манолов, палачът и душманин на Павликени, и неговата ялова администрация и да участват в този грозен театър, в този фарс, в този цирк?
Потресаващо.
Явно до там им стига акълът и толкова им струват академичните титли, когато са слепи за действителността пред очите им.
Жалки и смешни марионетки.
Акад. Стефан Воденичаров, акад. Ангел Попов, акад. Иван Радев, проф. Огнян Герджиков, проф. Петко Петков, проф. Стоян Атанасов, проф. Тодор Галунов, Димитър Томов, Нели Цонева, кухи са ви лейките – не струвате!
Егото на безмозъчния, уял се и самозабравил се павликенски кмет до там е порасло, че ние, без да имаме тлъсти академични титли, и без да се напъваме много, родихме нов термин – „Манолоцентризъм“.
75 години след провъзгласяването си за град, тъжната реализация е, че Павликени е в смъртоносната хватка на шайка червени престъпници и политически интриганти, начело с „кмето“ Манолов.
Ние нямаме повод за празник днес, а напротив.
Нов термин „павликеноцентризъм“ създадоха учени в Павликени
Около значението на нов термин – „павликеноцентризъм“ се обединиха учени по време на кръгла маса в Павликени. По повод 75-та годишнина от обявяването му за град на кръгла маса се събраха акад. Стефан Воденичаров, акад. Ангел Попов, акад. Иван Радев, проф. Огнян Герджиков, проф. Петко Петков, проф. Стоян Атанасов, проф. Тодор Галунов, Димитър Томов и Нели Цонева. Обединени от темата „Идеята за единението на българската нация през 21 век, като бъдеще за България и павликенския край“ те дадоха своите виждания за развитието на държавата и града.
„Царска България е имала всички основания да произведе Павликени от село в град, защото е отговаряло на всички изисквания“, направи връзката между темата и годишнината на града писателят Димитър Томов. Той е идейният двигател за организирането на среща и представи участниците в нея.
„Познаването на историята ни позволява да се запознаем с време, което не ни принадлежи и хора, които никога няма да срещнем. Пренася ни в друго време, друга епоха. Информираните и познаващи своите корени, култура, културни различия и т.н. хора, могат по-лесно да разберат необходимостта от разумно развитие на обществото“, откри срещата кметът на община Павликени инж. Емануил Манолов.
„Земите на Павликени и региона са заселени от най-дълбока древност. Днешният павликенски край влиза в пределите на римския град Никополис ад Иструм, основан от император Траян“, започна разказа си за миналото директорът на Исторически музей – Павликени. Тя разказа за съдбата на павликенския край през римската епоха, Средновековието, заселването на павликяните, възрожденските борби и развитието на населеното място след Освобождението.
Как да свържем миналото с бъдещето на Павликени и България говори акад. Стефан Воденичаров. „Има един единствен шанс за бъдещето на България – да седнем и да помислим заедно. Да видим къде мислим еднакво и това да ни събере. Големите проблеми пред нас са здравеопазване, образование, демография, съдебна система – промените в тях дават резултат след 15-20 години, затова развитите държави имат дългосрочни програми, които гражданите са се съгласили, че ще следват“, каза акад. Воденичаров. Той посочи, че заедно с други интелектуалци от година пътуват в страната, за да се срещат с хората и да събират идеи за дългосрочна програма за България. „Има инициативни хора, които искат да направят нещо“, каза академикът и критикува големият дял на администрацията сред общия брой заети хора в страната. Според него, за 1-2 години може да се въведе електронното правителство и всеки гражданин да има лична карта, която е ключ към електронните услуги.
Друг от проблемите в страната посочи бившият служебен министър-председател проф. Огнян Герджиков. „Образованието и здравеопазването са сбъркани, защото са поставени на грешна основа. Парите следват ученика е порочен модел, който води до липса на всякаква взискателност, тъй като никое училище и ВУЗ нямат интерес да отпадат ученици и студенти. А няма ли взискателност, ние произвеждаме брак. Болниците са търговски дружества. Нямат място тези дружества в здравеопазването! Пациентът е там да носи приход, те не гледат на него като на пациент да го излекуват. Пазарът не е панацея!“, каза бившият служебен министър-председател проф. Огнян Герджиков.
Акад. Ангел Попов, който участва в българската научна космическа програма на втория български космонавт, разказа за разработките си в сферата на нанотехнологиите. „В България на всеки 30-50 години правим революции и нещо променяме. Не обръщаме много внимание на нещата, които българи са създали, а те са много!“, констатира ученият.
„Днешното всекидневие довежда и до едно разклащане на представата ни за миналото и за ценостите. Без стабилни ценности от миналото, ние нямат накъде да мръднем“, призова акад. Иван Радев. Той посъветва павликенчани да поддържат интереса си към своето минало и да търсят истинските му ценности. „Българската култура, литература и изобразително изкуство продължават да се свързват и да обслужват един софиоцентризъм“, каза академикът. Като антипод на неговият термин се роди и думата „павликеноцентризъм“. „В Павликени имате и личностите, и традициите, и предпоставките за културен живот, който да поддържате и да му придавате смисъл“, обясни акад.Радев.
За особената историческа съдба на Павликени говори проф. Петко Петков. „Освобождението на България не се случва на празно място, а като резултат от усилията на много хора и от културната основа, която те са създали, за да има основание за българска държава. За Павликени Освобождението дава широка перспектива – българска земя и поле за работа, правилна и щедра посока за развитие“, каза историкът. Той също призова обществото ни да си постави общи цивилизационни перспективи, които да ни обединяват.
Проф. Тодор Галунов обърна внимание на историческата политология и разказа как са правени избори веднага след Освобождението. „В първите две десетилетия има силни политически борби, които не подминават и Павликени. Традиционните партии се вплитат в тези предизборни схеми и си водят битката по тогавашните норми. Към края на XIX век Никола Габровски е избран за народен представител от павликенска околия. В началото на ХХ век в Павликени изборните страсти са доста сериозни. В тогавашната практика и Атанас Хаджиславчев не е пощаден. Обвиняван е от своя опонент, че купувал гласове. По това време в България много ясно се проявява и тарифата 50 лева на глас“, каза проф.Галунов. Той очерта три сфери, в които Павликени трябва да се подготви за бъдещето – електронното управление и изчезващите професии в сферата на услугите; провеждането на местни електронни референдуми с консултативен характер и окрупняването на общините в България.
„Разговорът по тези важни теми започна и няма да чакаме следващия празник на града, за да го продължим“, обобщи в края на срещата писателят Димитър Томов.
