През 2014 г. народно читалище „Заря – 1883“ в село Долна Липница отпразнува своя 130 годишен юбилей. Според енциклопедия „Възрожденски читалища“, то е едно от Възрожденските читалища в България.
Към това духовно средище функционират няколко формации. Една от тях е групата за фолклор „Росна китка“, която е създадена по идея на бившия кмет на селото Александър Даскалов. Всички участнички в нея се изявяват в автентични народни носии. Те са изключително сериозни и отговорни в художествената самодейност и това се потвърждава от множеството им и разнообразни фолклорни изяви, както на читалищната сцена в селото, така и по градове и села из цялата страна. Може да се каже, че без тях общински празник в Павликени не минава. Тези симпатични талантливи жени имат участия и в няколко телевизионни предавания. Колекцията им от награди и грамоти расте с всяка изминала година.
Към читалището има и танцов състав, както и вокална група. Преди години е имало и тамбурашка формация от около 6-7 тамбуристи, но след кончината на нейния ръководител и поради липсата на млади хора в селото в момента тя не действа.
Читалищната библиотека може да се похвали с успех след участие в проект „Глобални библиотеки“, в резултат на което библиотеката разполага с два компютъра, ксерокс и безплатен интернет. Всеки от жителите на селото може да ги ползва при нужда.
Читалищното настоятелство проявява упоритост при търсенето и намирането на дарители и това спомага за осъществяването на много и разнообразни читалищни изяви.
Самодейците са толкова заинтересовани и отговорни, с такова желание работят, че понякога сами със собствени средства финансират участията си. Празнуват се всички големи празници и се отбелязват подобаващо важни годишнини от българската история и култура.
В помощ на читалищното настоятелство най-често е секретарят на кметството г-жа Йорданка Миткова, която е доказала години наред, че е съпричастна с проблемите на хората и е отворена за техните потребности.
В селото има няколко семейства англичани, които не пропускат случай да се повеселят заедно с местните по празници.
Всеизвестно е, че село Долна Липница е родило един от най-добрите поети съвременници – Матей Шопкин, който редовно си идва в родното село, за да черпи вдъхновение, да се види със стари приятели и да се върне към хубавите спомени от детството.
И тук обаче, както навсякъде по света, не е без проблеми, а както се знае – проблемите най-често ги създават хората.
Читалищната секретарка Росица Георгиева, не е от най-качествените. Тя е малко простовата в поведението си и издава ниско интелектуално присъствие и потенциал още при първи контакт. Тя единствена от всички останали секретари на читалища в община Павликени си е позволявала да носи официални отчети за дейността на читалището или пък планове за бъдеща работа, написани на ръка на кариран лист. Дано някой се е сетил да ѝ каже на таз женица, че това е признак на ниска култура и неуважение към институциите, но преди всичко на невежество и откровена простотия. А за езика, граматиката и пунктуацията в тези документи просто не искаме да става дума. Пълна скръб. Така е, когато на такива длъжности се слагат хора със слаби знания и без елементарна работна култура.
Сегашният кмет на Долна Липница, Емил Илиев, не може да е много полезен в работата на читалището, защото е далеч от подобна духовна материя. Преди да стане кмет, той е бил пазач в кметството и през ум не му е минавало, че ще се наложи да управлява цяло село. Дали може е видно от стореното през този мандат, който изтича идната 2019 г. Резултатите от неговото кметуване са почти незабележими и това не е изненада за разумните хора. Издигнат от компрометираната БСП и естествено верен на тяхната гнила червена политика, Емил Илиев е доволен от приличната заплата и типично за един социалист не се тревожи нито натоварва кой знае колко с обществена работа, въпреки че за това е избран. Та и читалището не ще да получи кой знае каква подкрепа в негово лице. За това нека хората от това будно село с възрожденски традиции си дадат добра сметка в предстоящите местни избори следващата година.
Долна Липница е село с традиции и история и те трябва да бъдат съхранени, да се популяризират и надграждат. За тази цел обаче трябват читави българи родолюбци.
Долно Липничани, бъдете нащрек кой кум, кой сват, кой на булката брат!
