Българските читалища.
Какво за тях ли?
Тези стожери на култура и духовност, тези средища на традиции, обичаи и просвета, тези Български светини с оправданието, че са самоуправляващи се сдружения, са оставени на произвола на съдбата.
В малките населени места, където по-голямата част от населението е в напреднала възраст или с ниска степен на грамотност и култура, читалищните настоятелства са формирани точно от такива хора. На назначените пък читалищни служители, това е много удобно, защото настоятелството е техния началник, а когато то е безхаберно, невежо и посредствено става много, много услужливо.
Както е известно читалищата се финансират веднъж от държавата и втори път от съответната община. Дефакто държавата плаща заплата без да контролира служителя, който я получава дали той изпълнява съвестно задълженията си, спазва ли законовата и нормативна уредба, която касае длъжността му и има ли резултати в полза на обществото от неговата работа. Общината пък на свой ред дофинансира дейности, които в много случаи или се правят проформа, колкото да се впишат в отчета или изобщо не се правят, но пак се вписват в програмите и отчетите.
Така времето минава в летаргичен сън, както за читалищата по селата, така и за хората в тези кътчета на Родината. Ако пък някъде просветне искрица духовност или порив за просветна дейност, тя веднага бива потушавана от наперени читалищни корифеи, размахващи своята независимост високо над кухите си невежи глави. Обществено мнение в дълбоката селска провинция пък трудно може да се формира и така година след година читалищата се превръщат в сгради, които от време на време приютяват някоя пищна софра с общински пари по някакъв тематичен повод. Концертите в селските читалищни салони са предимно преди избори. А партийните структури в същото време в надпревара обясняват колко са загрижени за културното и духовно израстване на нацията с надеждата, че точно тази нация ще си остане все така невежа и захлюпена, за да е по-лесно управлявана разбира се.
През това време наоколо се разлива утайка от невежи млади хора, чуждопоклонничество, фалшиви празници и герои. Нивото на тази утайка се покачва с много бързи темпове и в нея потъват читалищата – КРЕПОСТИТЕ НА БЪЛГАРЩИНАТА.
Светът е голям, но спасението отдавна не дебне отвсякъде.
Кога ще го разберем?
