Начало Новини Изкуство Хорхе Луис Борхес: „Човек помъдрява прекалено късно… Точно когато вече няма време“

Хорхе Луис Борхес: „Човек помъдрява прекалено късно… Точно когато вече няма време“

1808

Днес, 14 юни 2016 година, се навършват 30 години от смъртта на аржентинския поет, прозаик, публицист и творец Хорхе Луис Борхес.

Хорхе Луис Борхес: „С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш – не съществува нито утре, нито вчера. След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш че обичаш, да казваш че ти липсва, да казваш че ти е нужен, да казваш че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб е късно и вече няма смисъл!“

САМОВЪЗХВАЛА НА НЕВЪЗМУТИМОСТТА

Писания от светлина нападат мрака, по-чудесни от метеорити.
Въздигащият се неузнаваем град укрепва над полето.
В живота си и в свойта смърт уверен, аз гледам честолюбците и ми се иска за ги разбера.
Денят им е тъй стръвен, както ласото във въздуха.
Нощта им е затихване на яростта в желязото, готово да нападне.
Говорят за човечност.
За мен човечност е да чувствам, че сме гласовете на една и съща бедност.
Говорят за родина.
Родината ми е сърдечен ритъм на китара, няколко портрета и една старинна сабя,
молитвата забележима на върбака в свечеряванията.
Полека времето ме изживява.
По-тих от сянката си, блъсканицата пресичам на надменната им алчност.
Те са насъщни, изключителни, заслужилите утрешния ден.
А мойто име е един и всеки.
Минавам бавно като някой, който идва от така далече, че и не се надява да пристигне.

***

МОМЕНТИ

Ако можех да изживея живота си отново,
Следващия път бих пробвал да правя повече грешки,
Нямаше да се старая да бъда така перфектен, щях да се отпускам повече.
Щях да бъда по-глупав, отколкото бях.
Всъщност щях да взимам насериозно по-малко неща.
Щях да се занимавам по-малко с хигиена.
Щях да поемам повече рискове,
Щях да предприемам повече пътувания,
Щях да съзерцавам повече залези,
Щях да изкачвам повече планини, да преплувам повече реки.
Щях да ида на повече места, на които никога не съм бил,
Щях да ям повече сладолед и по-малко боб,
Щях да имам повече реални проблеми и по-малко въображаеми.
Бях един от тези хора, които живяха разумно
И здравомислещо през всяка минута от живота;
Разбира се, имах моменти на щастие.
Но ако можех да се върна назад, щях да опитам
Да имам само красиви моменти.
В случай че не знаеш, от това е направен животът,
Само от моменти; не пропускай „сега“.
Бях един от онези, които никога
Не отиваха някъде без термометър,
Чанта с топла вода,
Чадър, парашут;
Ако можех пак да живея, бих пътувал по-лекомислено.
Ако можех пак да живея,
Щях да започвам да ходя бос от началото на пролетта
И бих продължавал, докато свърши есента.
Щях да се въртя на повече въртележки,
Щях да съзерцавам повече изгреви,
И щях да си играя с повече деца,
Ако имах още един живот напред.
Но вече виждате, на 85 години съм…
И знам, че умирам.

Хорхе Луис Борхес
Хорхе Луис Борхес

Хорхе Луис Борхес (Jorge Luis Borges, 24.08.1899 – 14.06.1986), аржентински поет, прозаик, публицист, преводач, е роден в в Буенос Айрес. В жилите му тече испанска, еврейска, ирландска и португалска кръв. В семейството му говорят на два езика: испански и английски. На 10 г. превел на испански език приказката на Оскар Уайлд «Щастливият принц». Създава първите си литературни произведения на 6-7 г.  През 1914 г. семейство Борхес посещава Европа и е принудено да остане там поради Първата световна война. През 1918 г. се установяват в Испания, където поетът се присъединява към поетите-авангардисти. В последния ден на 1919 г. в пресата се появява първото стихотворение на Борхес. След две години семейството успява да се върне в Аржентина. С времето Борхес оставя поезията и се насочва към „фантазийната“ проза. Сборници: „Всеобща история на безчестието“ (1935), „Измислици“ (1944), „Алефът“ (1949), „Създателят“ (1960), „Докладът на Броуди“ (1971) и др. През 50-те г. пише множество стихове в класически дух, основна теми на които са огледалата, лабиринтите и безкрайната книга на световете. Ръководител на Националната библиотека на Аржентина. По това време вече практически ослепява. Разделя се с поста си през 1973 г. Един от създателите на Антология на фантастичната литература и Антология на аржентинската поезия. Умира в Женева. През 2008 г. в Лисабон е открит негов паметник. По произведенията му са заснети повече от 30 филма. На български са издадени всичките му основни произведения.