Начало Новини Земеделие 95 години Опитна станция по соята и зърнените култури – Павликени

95 години Опитна станция по соята и зърнените култури – Павликени

25

През 1924 г. по инициатива на Министъра на земеделието и държавните имоти – проф. Янаки Моллов се приема Закон за земеделските опитни и контролни институти, който поставя началото на организираното земеделско опитно дело у нас.

За финансирането му е открита специална сметка „Опитно дело” в която постъпват приходи от: лихви по кредити на фонд „Построяване на житни елеватори и силози” при Българската земеделска банка”; такси от услуги за анализи и изследвания извършвани от опитните институти, определени с правилник; по 20 ст. на килограм изнесен тютюн, както и средства ежегодно предвидени в държавния бюджет. Изводът е, че в тези трудни и бедни години, държавата е намерила начин да финансира адекватно земеделската наука, а чрез нея и развитието на земеделието у нас. Назначената от министъра комисия, избира като типично за района на Централна Северна България полето около с. Павликени. По предложение на Министерството на земеделието Общинският съвет в Павликени с Протокол №1 от 28.01.1925 г. отстъпва на държавата 300 дка общинска земя и с Указ №75 на Цар Борис ІІІ, от 28 ноември 1925 г. се учредява Държавно земеделско опитно поле в с. Павликени, Търновско, което е едно от четирите опитни полета открити за много кратко време у нас – Чирпан, Карнобат, Кнежа и Павликени.

В 95-годишното му развитие се открояват няколко периода в зависимост от научната тематика, нуждите на земеделието и държавните приоритети в отрасъла.

Първи период „Държавно земеделско опитно поле” от 1925 до 1941 г.

За пръв ръководител на полето е назначен агронома Никола Радулов. За две години той извършва заграждане на полето, набавя инвентар и лабораторни пособия, набира кадри. Определя мястото на сградите, изкопават се кладенци и се правят първите почвени проучвания на земите в района на полето. Опитната дейност по това време e ограничена върху културите: пшеница, рeпица, слънчоглед и фасул. Този период носи отпечатъка на инж. Панайот Дончев Маждраков от Велико Търново, който ръководи най-дълго опитното поле – 12 г. до 1939 г. С голямо трудолюбие, ерудиция и ентусиазъм той преодолява редица финансово-икономически проблеми, без да изостава опитната дейност. Едновременно организатор, администратор, строител, отчетник и научен работник, той и днес е пример за всеки от нас.

В този начален и труден период целта на опитното поле е била: ”Да покаже на земеделските стопани ония сортове растения и онези начини на обработка на почвата, които са най-подходящи за условията на района”. Таню Шарков, в своя брошура от 1929 г. аргументирано обосновава 15 основни задачи на опитните полета (нарича ги научни земеделски институти). Дори от дистанцията на времето тяхната актуалност е валидна и днес, а от внимателния им прочит следва извода, че земеделието не търпи шаблонизиране и трябва да се пригоди към местните условия. И няма как да си внесем полските опити от чужбина, респективно и аграрна наука. 

През лятото на 1929 г. се открива и метеорологичната станция за ежедневни наблюдения върху състоянието на времето в района. 

В края на 1933 г., с решение на Годишния научен съвет, полето се обособява като специален опитен институт по маслодайните растения. На следващата година в неговата научна програма са включени и културите: рицин, соя, лен, бял синап и сафлор. За кратък период е развита значителна дейност по агротехниката на пшеница, овес, метла, слънчоглед, соя, рицин, репица и са направени ценни изводи и препоръки за практиката. В областта на селекцията резултатите са в излъчването на 6 подобрени сортове пшеници, 10 подобрени сортове фасули, 3 подобрени сорта репица.

След създаването на българо – германско акционерно дружество „Соя” за производство и износ през 1934 г., соята бързо навлиза и у нас. Започват проучвания върху срока, гъстотата и начина на сеитба, изпитват се чужди сортове соя, като на първо място се нарежда сорта Унгарска дребна. Изпитва се влиянието на чистата култура грудкови бактерии, известна тогава под името “Радицин”. От 1935 г. започва и селекционната работа по соята, и са създадени няколко линии соя, превишаващи по добив сорта Унгарска дребна. През този период са изпитани всички препарати и практики за борба срещу рапичния бръмбар; препарати за обезаразяване на пшениченото семе срещу мазната и праховитата главня; средства за борба с болестите по фасула, мака и сусама. През 1936 г. се създава ботаническа градина от над 60 вида маслодайни, лекарствени и ароматни растения, с цел да се демонстрират нови култури, които биха били от значение за земеделието ни. 

С течение на времето, дейността на полето бързо се разширява, за да стигне през лятото на 1939 г., когато в него има заложени 96 полски опита с 1330 изследователски обекта, засяти върху 3920 парцелки. Резултатите от тази огромна дейност са отпечатаните брошури, наръчници, упътвания по отглеждането на маслодайните и житните култури, които служат на преподаватели и професори при съставянето на първите учебници по растениевъдство.

От 1939 г. до 1943 г. полето се ръководи от известния учен Таню Шарков. Той както и предшественика му –П. Маждраков поддържат контакти с научни учреждения от Германия, Австрия, Русия, Полша, Чехия, Унгария, Сърбия, а опитното поле се превръща в образец на научнообосновано земеделско производство за района и страната. 

С решение на Министерството на земеделието и държавните имоти от 14.02.1941 г. Опитното поле прераства в Държавна Земеделска Опитна Станция, с което започва вторият период. Отначало тя запазва профила си да работи предимно с маслодайните култури, с пшеницата и соята. Темповете на научните изследвания намаляват по време на Втората световна война, но след нейното завършване отново се разрастват. За директор на станцията е назначен Антон Антонов, който идва от Чирпанската опитна станция и ръководи Павликенската станция от 1944 до 1949 г.

Най-интензивно през тези следвоенни години се развива селекционната работа по соята от научния сътрудник Христо Илийчев, който създава и първите български 4 сорта соя: 

От 1949 г. до началото на 1951 г. директор на Земеделската опитна станция е Димитър Грозев. През този период започва и изграждането на Росишката напоителна система, една от най-големите в страната. За да отговори на редица практически въпроси в областта на поливното земеделие Министерството на електрификацията и водното стопанство, открива нова “Хидромелиоративна опитна станция” с два нейни филиала – в с. Михалци и с. Градище, с опитни полета по 150 дка. В началото на 1951 г. съществуващите две опитни станции се сливат в една под името “Земеделска и хидромелиоративна опитна станция” с директор Павел Жечев. За три години филиалът на станцията в с. Градище се отделя като Опитна станция по памука, с ръководител Петър Савов. Последва закриване, и отново отделяне през 1956 г.като самостоятелна “Хидромелиоративна станция” с директор Христо Петров. През 1959 г. станцията за пореден път е слята с тази в Павликени, която от м. октомври с Постановление №149 на Министерския съвет е преименувана в “Комплексна опитна станция по поливно земеделие”. Директор на станцията от 1957 до 1959 г. е Деню Арабаджиев. През 2003 г. земята от 450 дка ДПФ е отнета и дейността в с. Градище е окончателно преустановена.

В края на 1959 г. за директор е назначен Бою Личев, който ръководи станцията най-продължително време – 12 г. до 1971 г. Пенсионира се в ИФК – Плевен, където работи до 1987 г. През 1963 г. към станцията е образувана Експериментална база за семепроизводство с 5,000 дка държавна земя и зам. директор Д. Вачев.

Следва поредната промяна на наименованието в Опитна станция по поливно земеделие и зърнени култури. В периода 1972-1975 г. директор на станцията е Никола Петков. Независимо от различните наименования през този втори период, доминиращата тематика е била поливното земеделие. Много активна дейност извършва пионерът на поливното земеделие у нас проф. Павел Жечев. Много са и научните сътрудници, работили през този период, както и приносите им в развитието на науката по поливно земеделие, които навлизат в практиката у нас и дават резултати: 

  • Проучен е поливния режим и са препоръчани нови сортове за поливни условия при царевица; захарно цвекло; люцерна и фур. треви; слънчоглед; пшеница; следжътвени култури; лоза и памук. П. Жечев пръв обръща внимание и на соята, като култура за поливните райони;
  • Разработките на поливните режими на посочените култури, по-късно са доразвити от Б. Личев, Г. Тончев, Х. Горанов, Н. Петков, Н. Котовска, П. Ерусалимов;
  • Изяснени са и редица въпроси на мелиоративното почвознание; на влагозапасяващото напояване, на поливния режим в райони с високи подпочвени води и на уплътненото използване на поливните площи с втори култури; 
  • Разработени са проблемите свързани с поливната техника и повишаване на производителността на труда от инж. Х. Петров, инж. Н. Ненов, Х. Горанов и Г. Тончев. Много са научните разработки и по растителна защита от ентомолога Деню Арабаджиев и фитопатолога Марко Марков, които са първите у нас при условия на напяване на полските култури.

Създадените 4 сорта памук – Павликени №14, №24, №48 и №73 са високо оценени от практиката, за което селекционерът проф. П. Савов е удостоен с държавна награда. С държавна награда е удостоен и Дим. Грозев за съавторство в създаването на пшеница сорт №301, получил широко разпространение по това време у нас.

Във връзка с нарасналите потребности на страната от соево зърно за изхранване на животните и за индустриални цели през 1973 г. със заповед №1-111 на МЗ се формира група по програмиране на добивите от соя с ръководител Х. Горанов и участници – П. Ерусалимов, С. Стефанов, К. Горанова, Н. Котовска. Чрез активната научна, пропагандаторска и внедрителска дейност на Х. Горанов, соята бързо става популярна и предпочитана култура у нас.

В резултат на тази дейност през 1975 г. станцията се преименува в Опитна станция по соята с директор Христо Горанов, а с Разпореждане №42 на МС от 12 юни 1978 г. се създава и Института по соята, с което започва началото на третият период. 

Комплексните изследвания по проблемите на соевото производство и разработените от младия научен колектив инженерни проекти за внедряване на научните постижения, допринасят за кратко време площта на соята у нас да се увеличи над 7 пъти, добивите да се удвоят, а общото производство да се увеличи над 10 пъти. Най-дългогодишен директор на Института по соята е ст.н.с. Христо Горанов (1978-1993) 15 г. , след него директор е ст.н.с. Георги Тончев (1993-1999) – 6 г., а от началото на 1999 г. до края на 2000 г. ВИД е доц. Георги Георгиев

Под общата редакция на Х. Горанов, Л. Конова и Ир. Петракиева и с участието на широк кръг научни работници през 1978 г. е подготвена и издадена монографията “Соя”, предпочитана книга за учени, преподаватели и производители. Издава се и нова “Технология за производство на соя при поливни и неполивни условия”. През 1979 г. се разработва и предоставя на практиката “Промишлена технология за лентово отглеждане на соята и царевицата за зърно” с автори Горанов и Горанова, която е призната за изобретение.

Създадения научно-популярен филм “СОЯ”, печели първо място и златен медал на изложението в Полша за най-добър филм в областта на селското стопанство. В началото на този период е разработена и национална програма за развитието на соята в България. В Павликенския завод КГА „Клемент Готвалд” на базата на специализирания хедер за прибиране на соя на фирмата „ДЖОН ДИЙР” и изпитванията му в Института, е усвоен и внедрен наш български тип ХПС-4,2. 

През този трети период се увеличава и броят на научните сътрудници от 8 на 12, като се покриват всички направления специфични за тясно профилиран институт: Иван Георгиев – фитопатология; Васил Събев – почвобработки и сеитбообороти; Христо Горанов, Зорка Червенкова и Александър Матев – поливни режими; Кина Горанова, Аксения Алексиева и Росица Тодорова- селекция; Ваня Янева, Янко Янев, Любомир Славчев – азотфиксация и преработка на соята; Георги Георгиев – агротехника и агрометеорология.

Формирани са три научни секции: “Селекция и интродукция на нови сортове соя”; “Промишлени технологии за производство на соя” и “Симбиотична азотфиксация”. По-късно се развива и направлението “Преработка и използване на соята”. Оборудват се лаборатории за химически анализи, по фитопатология, микробиология, агротехника, преработка на соята. Разработените технологии и сортове соя освен у нас се изпитват и внедряват в Ангола, Молдова, Украйна, Русия и Италия. Института работи и по международната програма INTSOY съвместно с Канзанския институт в САЩ.

В направлението “Преработка на соята” инж. Янко Янев разработва и внедрява три технологии: соево мляко като заместител на майчината кърма за алергични деца; соево мляко за животни бозайници (телета и прасета) и технология за екструдирана преработка на пълномаслена соя в продукти за животните и човека.

За периода до 2000 г. в сортовата листа на България са вписани новите сортове соя: Павликени 121, Даниела 97 и Мира 96, с водещи селекционери – Горанова и Алексиева и са разработени 12 бр. “Технологии за производство на соя за зърно и зелен фураж” и две технологии за производство на Нитрагин. 

По линия на международното сътрудничество се поддържат контакти с учени и специалисти по соята от редица страни по света. Института е посещаван два пъти от видни български учени и политици, и от около една дузина министри на земеделието. В летописната книга са записани впечатленията и оценките на български и чуждестранни учени и специалисти от: Русия, САЩ, Германия, Румъния, Унгария, Франция, Холандия, Сърбия, Украйна, Индия, Корея, Китай, Япония и др. Извода е че за науката не съществуват нито политически, нито социално-икономически граници и тя има световни измерения.

С Постановление на МС №270 от 15 декември 2000 г. Института по соята – Павликени е преобразуван във филиал на Института по фуражните култури – Плевен. С това решение за първи път от развитието на научното звено в Павликени се отнема юридическата му самостоятелност. Директори на ИФК през този период са доц. Тодор Желязков, проф. Атанас Кирилов и проф. Тодор Кертиков. Зам. Директор и ръководител на филиала до ноември 2008 г. е доц. Георги Георгиев. Осемгодишната съвместна дейност ни показа както плюсовете, така и минусите, които бяха понесени от филиала в Павликени. От 2002 г. освен със соята, се започна работа и по селекция на грах, фий, сорго и соргосуданкови хибриди. Научни сътрудници от филиала в Павликени участват в проекти на ИФК, както и обратно. В опитното поле на Павликени се извеждат опити с грах, фий, сорго, райграс, люцерна. През 2004 г. е признат още един сорт соя Сребрина с водещ селекционер доц. Аксения Алексиева, а през 2008 г. беше издадена нова “Технологията за производство на соя”. 

Съгласно Закона и Устройствения правилник на ССА от 2008 г. филиала в Павликени е отделен от структурата на ИФК и се обособява като самостоятелна „Опитна станция по соята – Павликени” държавно предприятие, вписано в Търговския регистър на 5 ноември 2008 г., с което започва сегашният четвърти период. За директор е назначен доц. Георги Георгиев, който изпълнява длъжността до края на февруари 2016 г. След него за ВИД е назначена доц., д-р Росица Тодорова, която ръководи станцията и понастоящем. 

През този четвърти период са признати още три нови български сорта соя: Роса и Ричи – средно ранни и сорта Авигея – ранен,койтое приет за стандарт от ИАСАС. Водещи селекционери са доцентите -Тодорова, Горанова и Алексиева. 

В ОСС се извършва сортоподдържане и семепроизводство на внедрените в практиката сортове соя. Поддържа се генофонд от соя, пролетен фуражен грах, зимен фий и др., общо над 800 образци. Извършва се семепроизводство на Базови и С1 семена от сортове пшеница на ДЗИ – Ген. Тошево. Извеждат се и опити на договорна основа с ИЦ – Кнежа, ИАСАС, Екофол, Еуралис и др. Станцията има научни контакти с редица институти от системата на ССА и БАН – ДЗИ Ген. Тошево (чийто НС ни е определен за обслужващ), ИФК – Плевен, ИЦ – Кнежа, ИЗС – Обр. чифлик, ИПАЗР – Н. Пушкаров, Института по генетика и физиология на растенията, НИМХ, както и с опитни станции и институти от Румъния, Сърбия, Македония, Украйна. 

През 2011 г. НИМХ монтира при нас първата за страната и региона на Павликени автоматична метео станция, която измерва данните за състоянието на времето и почвата. Същите се записват автоматично на всеки 15 минути в сървъра и се ползват on line от земеделските производители от района.

В ОСС – Павликени се организират открити дни, ежегодно участваме и в международното изложение Агра в гр. Пловдив, в изложенията за деня на селскостопанската наука, изложението в РУ – А. Кънчев. В Павликени заседава и Научният съвет на ОС – ДП от Северна България от 2009 до 2018 г.

През този период важни за отбелязване са и следните приноси:

  • На ІІ Международен конгрес по соята състоял на 25 и 26 ноември 2013 г. в гр. Аугсбург – Германия, България подписа Декларацията „Дунавска соя”, с която се обединяват усилията на 17 държави от широкият Дунавски регион за изграждане на нова протеинова политика за земеделието и фуражното производство в Европа.
  • подготвена и представена на МЗХ Стратегия за развитието на соята в България за периода 2015 – 2020 г., а ръководството за отглеждане на соя в Дунавския регион беше преведено и адаптирано за нашите условия; 
  • научно становище по искане на МЗХ за включването на соята в списъка на протеиновите култури, с цел усвояване на предвидената за тях субсидия от 2% в новия програмен период;
  • съгласно изискването за минимум 5% екологично насочени площи, в т.ч. азотфиксиращи култури, през 2015 г. соята стана една от най-предпочитаните култури, а нашите сортове бяха сред най-търсените; 
  • в началото на 2015 г., за да отговорим на нарастващия интерес, беше актуализирана и преиздадена Технологията за производство на соя, която е одобрена от ССА за пазарен трансфер и реализация. През 2015 г. нашите сортове са включени в Демо платформите на Дунавска соя, у нас и в чужбина. 
  • през 2018 г. беше изготвено и „Ръководство за биологично производство на соя” с автори доц. Г. Георгиев и доц. Р. Тодорова.

Към настоящия момент Специализирано поделение „Опитна станция по соята и зърнените култури – Павликени” е поделение към Държавно предприятие „Научно-производствен център”, съгласно чл.6, ал.2 от Закона за ССА. Статутът на станцията е регламентиран в Устройствения правилник на ССА, съгласно чл.49. Поделението е регистрирано на 03.11.2018 г., като за директор е назначена доц. д-р Росица Тодорова, изпълняваща длъжността и към днешна дата.

Станцията е единственото звено в системата на ССА където се работи по селекция и агротехника на соя, а така също и по селекция на фуражен грах, леща, фий и червена детелина. Станцията извършва сортоподдържаща селекция и семепроизводство на автентични, сертифицирани семена от високите категории на размножение на българските сортове соя. Всички селекционни и технологични изследвания се провеждат по програма, одобрена като научно-изследователски проект към ССА – София.

В „ОССЗК – Павликени” се поддържат in situ 6 колекционни питомника с растителни генетични ресурси от соя, фуражен грах, фий, леща и бобови фуражни треви, на обща площ от 8.1 дка с общ брой 676 образци. Колекциите се отличават с многообразие по произход и тип на материалите, което на свой ред предоставя възможност за по–нататъшно подобряване на тези култури. Работи се и по усъвършенстване на технологичните звена и разработване на технологии за производство на соя за зърно, семена и зелен фураж.

Понастоящем работим по следните научни проекти към ССА и МОН:

  • Р186 „Селекция на протеинови култури (соя, грах, леща, фий, бобови треви) и агротехнически проучвания при конвенционално и биологично производство на соя– със срок на изпълнение 2018-2021 г. с р-л доц.д-р Г. Георгиев – Самостоятелен проект включен в научната програма на ССА.
  • Р164 „Оценка, съхранение и обогатяване на генетичните ресурси от техническо сорго (Sorghum vulgare var. technicum). Технологични решения при производството на фураж и семена” срок 2017-2020 г. с ръководител доц. д-р Серафимов към ИФК Плевен – 1 задача
  • Р165 „Създаване на нови сортове и семепроизводство на бобови фуражни култури“ срок 2017-2020 г. с ръководител проф. д-р Д. Кертикова към ИФК Плевен – 1 задача.
  • Проект към МОН на тема „Транскриптомни и метаболитни изследвания на гени участващи в процесите на зреене на семената и нодулирането при бобови”срок 2018-2020 г.,р-л гл.ас д-р М.Радкова от АБИ.
  • Проект по Хоризонт 2020 „Превеждане на знанието за земеделието, базирано на бобови култури и производството на фуражи и храни” ID 817634 2019-2021г. Съвместно с АБИ гр.София участваме в този международен проект за бобовите култури по Хоризонт 2020.

Демократичните промени и членството ни в ЕС ни предоставиха не само възможности, но и редица проблеми и предизвикателства: свободен, но нерегулиран пазар, жестока конкуренция, инвазия на чужди сортове и технологии, а силната политизация на обществото ни, не отмина и аграрната наука. Провежданите организационни и структурни реформи до сега не доведоха до развитие, а до оцеляване и обезличаване на институти и опитни станции. За научното звено в Павликени те доведоха до намаляване в пъти на:средствата за научна дейност, на стопанисваната земя от ДПФ, която понастоящем е едва 1,150 дка; до намаляване на собствените приходи и на персонала също в пъти за да се стигне до 13 по щат (3 научни сътрудници – доценти); Липса на средства за инвестиции и ремонт на старата амортизирана материална база. Законови пречки за участие по инвестиционни програми на ЕС. Единствено за три години /2013-2015/ участвахме в Мярка 214 – Агроекологични плащания. На практика се оказа, че ОС понасяме най-тежко ударите на все по-оскъдния бюджет на ССА. В коренно различните финансово – икономически условия, при които работим спрямо институтите, изхода е да използваме наличните си ресурси като произвеждаме и продаваме семена и стоково зърно за да си осигурим заплатите и оцелеем, но и да правим изследвания едва ли не „на инат” за да запазим и научната си дейност. Смятам, че това е отговорното и достойно за уважение поведение на целия колектив на станцията, и всякакви други сравнения са излишни и некоректни. Фактите към момента са: нямаме задължения, заплатите се изплащат редовно, получените добиви и приходи са съпоставими с направените разходи, търсени сме като коректни партньори.

Трудности е имало и ще има и без да полагаме усилия, те няма как да се преодоляват. Лесните, прибързани и необмислени решения, ни накараха да осъзнаем колко ценни неща сме притежавали, едва когато ги загубихме. По-трудната, но държавнически отговорна позиция е да надграждаш създаденото, да възлагаш и контролираш, но и да финансираш адекватно. Ако това не стане реалност и не искаме да се скъса нишката „наука – практика”, трябва да бъдем оставени спокойно да работим, защото резултатите са плод на ежедневна работа и на нищо друго. 95 годишното ни развитие е доказателство и за успешни и за неуспешни реформи, които негативи се понасят не от тези които ги приемат и налагат законово, а от нас които ги изпълняваме. Нека се поучим от най-доброто и да не повтаряме допуснатите грешки.

Честит Юбилей на всички бивши и настоящи сътрудници, служители, помощен персонал работили в различни периоди – от създаването на станцията, до наши дни!

Благодарности на всички партньори, спонсори и приятели за помощта и отношението към нас!

.

Доц. д-р Георги Георгиев
Доц. д-р Росица Тодорова