Начало Новини Политика „Не се занимавай с мен, че ще кажа на батко!“

„Не се занимавай с мен, че ще кажа на батко!“

4052

От началото на 2016 г. читалището в гр. Павликени е с ново настоятелство. Любопитен е неговият състав:

  • инж. Емануил Манолов – кмет на община Павликени, БСП;
  • инж. Венцислав Иванов – зам. кмет на община Павликени, БСП;
  • инж. Владка Сърбова – бивш общински съветник, БСП;
  • Петър Петров – общински съветник, БСП и бивш зам. кмет на община Павликени;
  • д-р Пламен Латев
  • Тошко Крумов – общински съветник, ГЕРБ, театрален самодеец;
  • Никола Личев – театрален самодеец.

Да се чуди човек това читалище ли е или политическо свърталище на червени пишман политици от БСП.

На Отчетно-изборното събрание тогава присъстваше цялата рода на „кмето” Манолов, както и голяма част от „партийния елит“ на БСП в общината. Ето го резултатът от гласуването. И както се казва в една Българска поговорка „Каквото посееш това ще пожънеш”. Павликенската общественост скоро ще разбере каква жътва я чака.

Петър Петров
Петър Петров

В едно свое интервю за вестник Янтра Днес, секретарят на читалището, партийният функционер Петър Петров – отявлен и дългогодишен алкохолик, който се напива буквално до напикаване /били сме свидетели на подобна сцена на пл. Свобода/, и си позволява да упражнява сексуален тормоз над привлекателни млади жени, които влязат в полезрението му, използвайки „влиянието“ на мижавия си селски служебен пост, като опипва телата им /докато „танцува“ с тях блус отново и отново и отново и отново и отново на поредния общински запой/ и да обсъжда публично и в детайли, достойни за сценарий на хард порно филм, вулгарните си сексуални фантазии спрямо обектите на сексуалните си фиксации и тормоз – на коя какво щял да и́ мачка, лиже и т.н…., та тази пияна, дърта, мазна и похотлива свиня, отдавна изгубила човешкия си лик, изразява амбиции да разшири дейностите на читалището… Колко мило – почти трогателно… някак възрожденско…

Мечтата му била да възроди някогашната духова музика в града, защото в читалището имало всички музикални инструменти?… И как ще се случи това, като няма музикални педагози? От пръдня боя не става. Те инструментите сами няма да засвирят, нито пък мераклиите да свирят на тях ей тъй свише ще им дойде умението. Нали някой трябва да поощри и развие таланта им. Да припомним, че преди време със същия патос и телешки възторг и с нулев резултат, в града се юрнаха да възстановяват отдавна загубения грънчарски занаят…

В момента в музикалната школа се преподава само пиано. Това ли е разширяване на кръгозора на читалищната дейност?

Христо Кавалски
Христо Кавалски

Има и други пикантни и неизвестни за обикновения гражданин или селянин истории в читалището.

Христо Кавалски – общински съветник от БСП, „майстор“ на безброй занаяти, живурка на удобно и тихо местенце с хубава заплата в читалището и симулира работа по „европейски проекти“.

Колко проекта е разработил, представил и спечелил Христо, това е строга партийна тайна и никой не знае, а и не смее да пита.

В Детския отдел на библиотеката в читалището работи първата братовчедка на „кмето” Манолов – Валя Желязкова, за която понятия като „регламентирано работно време“ не съществуват.

Можете да я забележите на различни места в града по всяко време и ако някой дръзне да ѝ подхвърли забележка, веднага получава заплаха Не се занимавай с мен, че ще кажа на батко!.

Валя Желязкова
Валя Желязкова

Не е за пропускане и фактът, че същата тази особа по едно време беше решила, че ще ѝ е по-удобно да работи в гимназията в града, но изведнъж се оказало, че там работата е много и Валето отново е назначена в читалището с помощта на „батко“ разбира се, който не се свени да е нагъл и безочлив в своята настойчивост.

В библиотеката преди няколко години беше назначена по програма от Бюрото по труда Румяна Дончева. Въпреки че няма необходимото образование и квалификация, тя още продължава да работи като библиотекар и това не смущава ни най-малко ръководството на читалището. Вероятно и тя се ползва с нечия протекция.

Йордан Кабаиванов, Социалдемократи
Йордан Кабаиванов, Социалдемократи

Вместо да е на някакъв приемлив хонорар за реално положен труд, Йордан КабаивановКабата е на твърда заплата към читалището на длъжност „тъпанар“ или „тъпанджия“, въпреки че парите са все по-недостигащи и Петър Петров не спира да „реве” за спонсорство и да се оплаква.

Да не забравяме, че и Кабата и Кавалски са и общински съветници с немалко възнаграждение за тази си „родолюбива“ и „богуугодна“ дейност. А допълнителните им източници на доходи за момента няма да обсъждаме.

Общинският вестник „Павликенски глас”, който със сарказъм павликенчани наричат „Сломерски глас”, заради перманентното натрапчиво присъствие в него на „кмето” Манолов /родом от Сломер/, незнайно защо се разпространява безплатно, а иначе струва на общинския бюджет за 2017 г. 8,000 лв. Говори се, че за 2018 г. тази сума ще нарастне на 10,000 лв. Всъшност причината е ясна – безплатна реклама на бездарното и криминално кметското управление на Манолов за сметка на данъкоплатеца.

Георги Бъчваров, който е назначен за редактор на вестника получава заплата от читалището за тази си дейност. Той също работи като PR на „кмето“ Манолов чрез фирмата си „Властелини ПР“, която е дефинирана като „бутикова PR и комуникационна агенция, предлагаща цялостно обслужване в областта на PR, специални събития и реклама. Основана е през 2014 г. във Велико Търново от Георги Бъчваров.“

Поддържа слаба лична хигиена или не му достигат пари да си купи дезодорант, за което свидетелства неприятната миризма, която се носи около него… Все някой трябваше да му каже…

По голямата част от времето му минава в сградата на Общината и в чупене на стойки около „кмето”.

Това съвсем не е всичко около читалищната дейност в общината.

Ако речем да разнищим и читалищата по селата, което много скоро ще направим, за главата ще се хванете от ширещото се безхаберие, бездарие и мързел на иначе самозваните и надути до пръсване от самочувствие без покритие читалищни ръководители и деятели.

 

„Не сме народ, не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша…“

Петко Рачов Славейков
из „Не сме народ“ 1875 г.