Следват цитати от известни руснаци за руснаци, както и размисли за същите от великия български художник Илия Бешков.
Истината, само истината, и нищо друго освен истината.
.
.
През 1904 г. на Иван Павлов е присъдена Нобелова награда в областта на медицината за трудовете му по физиология на храносмилателните жлези. Това е първата Нобелова награда за Русия. В своята реч по време на церемонията той казва следното:
„Всъщност аз трябва да изразя своя тъжен поглед върху руския човек. Руският човек има слаба мозъчна система и не е в състояние да възприема действителността като такава. За него съществуват само думи. Неговите условни рефлекси не са съгласувани с реалността, а с думите.“ За първи път публикувано в списание „Звезда“ през 1927 г.
„Руснакът е най-големият и най-нагъл лъжец в целия свят.“ Иван Тургенев;
„О, колко трудно е да се живее в Русия, в този смърдящ център на физическа и морална поквара, подлост, лъжи и злодейства.“ Иван Аксаков;
„Хора, които блуждаят из Европа и търсят, какво могат да разрушат и унищожат само заради забавление.“ Фьодор Достоевски;
„Не хора, а скотове, простотия, дива орда, душегубци и злодеи.“ Михаил Булгаков;
„Най-важното достижение на руския народ е неговата садистична жестокост.“ Максим Горки;
„Хора, които мразят свободата, обожават робството, обичат веригите на ръцете и краката си, мръсни физически и морално, готови във всеки един момент да потискат всеки и всичко.“ Иван Шмелёв;
„Хора безразлични и към най-дребните задължения и към най-дребната справедливост, и към най-дребната истина, хора, които не признават човешкото достойнство и като цяло не признава нито свободния човек, нито свободната мисъл.“ Александър Сергеевич Пушкин.
Следват размислите от 1950 година за руския народ на големия български художник Илия Бешков.
Цитати из неговия дневник.
„Русинът обитава огромно земно пространство, което той не успява да насели и да овладее – то доминира над него. Оттук идва първото чувство на подчиненост. Един огромен труп, който търси за своята неограниченост (пространственост) една глава… И ако тази глава е в Кремъл, той я приема за своя, каквато и да е тя.”
„Русинът няма глава и винаги намира такава, задължително чужда, на която той е подчинен и покорен, а не свободен, разумен и целесъобразен с нея. И естествено, най-много се хвали с нея, не познава и не признава друга, боготвори я и задължава всички хора към това.”
„Русинът е дълбоко и абсолютно невярващ… Той убива, плаче, моли се и краде едновременно само за да не пропусне едно от тези неща, за да не изглежда недостатъчен, непълен човек. Порочен и невярващ, той е в пълна малоценност, която именно иска да прикрие с дързост, лъжа, сълзи и накрая самоубийство.”
„Русинът има единствената потребност – да се похвали с нещо – каквото и да е – царизъм, болшевизъм, деизъм, атеизъм, анархизъм или нихилизъм, стига те да са „най-“ и да заплашват света, което отговаря тъкмо на страха му от света.”
„Православна“ Русия води единадесет „освободителни“ войни, за да завоюва Полша, България и Турция, и като не успя – това правоверно православие бе заменено за 24 часа с болшевизъм, с атеистично православие, което започна нови „освободителни“ войни срещу България, Полша, Турция… и целия свят. Христос бе заменен със Сталин (досега успешно!).”
„Кой народ се е хвалил така нахално с едно православие, взето назаем, с една азбука, подарена му от българите, със социалистически атеизъм, взет от немския евреин Маркс, с поети от Абисиния и Шотландия, с художник (да речем Репин), чиято картина, изнесена от Русия, струва само разноските по превоза?”
„Ради Христа“ – казва вярващият русин, прекръства се, убива с нож заспалия си приятел, взема му часовника и заминава. Продава часовника, напива се и плаче неудържимо за приятеля си, за да се похвали с него, със сълзите си, с „голямата“ си съвест, да се похвали, и то пред целия свят, със своята мерзост, с безкрайната си богата „душевна“ амплитуда. Това е огромното туловище на руския ихтиозавър с мъничка глава – ехидна и зла.”
„Горкият русин, той няма друго съзнание, освен на обиран и обирач. Между тези две фази стои неизбежното напиване – бързо, стихийно „до чертого“. Тогава той заплашва, хвали се и безутешно плаче.”
из българския нет
