Ето на какво попаднахме днес, благодарение на по-долния сигнал, подаден от читател, пожелал да остане анонимен, поради основателен страх от саморазправа с него от страна на „червената мафия“, управляваща общината.
.
.
Уважаема редакция,
Става дума за обявление от частен съдебен изпълнител, с което се обявява търг за публична продан на имот, собственост на Милка и Милко Христови, с цел удовлетворяване на вземания на „Токуда Банк” АД гр. София.
Защо е интересна и любопитна тази информация?
Ами защото става въпрос за другарката Милка Христова – общински съветник от БСП в Общински съвет Павликени.
Помним, че същата тази червена другарка беше за малко повече от година и депутат с листата на гореспоменатата партия.
Семейният бизнес на Христови беше производството на посадъчен материал – рози. Стотици хора от Павликени и селата, ангажирани с тази дейност към тяхната фирма, не си получиха заработеното с честен къртовски труд възнаграждение. Цели семейства бяха се нагърбили с тази тежка работа, включително с невръстните си деца и накрая пиха по една студена вода.
В предизборната си кампания за народен представител, като я питаха хората по тези въпроси, тя отговаряше, че това бил бизнес на съпруга ѝ, а те били разделени и тя не отговаряла за неговите работи.
След като стана депутат-ка, из медиите плъзнаха семейни снимки, на които семейството демонстрира привързаност, фамилно щастие и благоденствие.
В личната си представителна страница на народен представител Милка Христова беше посочила владеенето на английски език, с което стана за смях пред цяла България, защото бе разобличена от група млади хора, които подозирайки лъжата умишлено я заговорили на английски.
Мнозина си спомнят, че РПК Павликени фалира точно след нейното управление.
Сега състоянието на собствения ѝ бизнес е под съмнение. Още ли има някой, който да не споделя мнението, доказано в световната практика, че човек, който не е честен – не казва истината, изопачава я, кълчи я, премълчава я, лъже; който не може собствения си бизнес да управлява и не е коректен спрямо своите работници и кредитори, няма как да бъде полезен в Общинския съвет, където от съветниците се изисква да вземат правилни, трезви и конструктивни решения за управлението на цяла община по отношение на народни пари, ресурси, политики и човешки съдби?
Пък може и този ход да е стратегическа хватка, с която да се направи поредната далавера.
Нека си спомним за усвоените европейски пари за залесяване на площи край село Бутово, които и до днес тънат в буренаци (бел. ред. – имахме статия по този случай тук).
Хора като Милка Христова, свикнали веднъж да богатеят на чужд гръб, трудно ще се превъзпитат. Всички ние обаче трябва да изтрезнеем по отношение на собствения си избор и да спрем да даваме гласа си и да обличаме във власт подобни другарки и другари.
Загрижен гражданин
