Древни мислители и философи наричат Рим “господарят на света” или “вечният град”. Не е случаен фактът, че Рим остава в световната история като едно от най-забележителните постижения на човешката цивилизация. Уникалният град дължи своята слава и успехи на съвършената си военна машина, която императорите умело използвали, за да превърнат Римската империя в най-могъщата сила на света. Но Рим бил известен и като град на игрите.
Най-сигурният начин владетелят на империята да запази за по-дълго трона си бил да спечели популярност сред народа. Римляните се въодушевявали от състезания и представления, от усещането да бъдат в огромните циркове и амфитеатри, да се опияняват от гледката на надбягвания с колесници и гладиаторски сражения. Те считали, че правото им да гледат как се разиграват кръвопролития на арената е свещено. “Дайте на хората хляб и зрелища и те ще понесат всичко, което им наложите!“ Големите турнири и страховити битки до смърт имали за цел да освободят напрежението у хората, натрупало се от непрестанните войни, които водела Римската империя.
Погледнато от друг ъгъл и като отчетем дистанцията на времето, можем спокойно да заключим, че властта в ръце на управниците е съсредоточена и подчинена именно на този принцип – „хляб и зрелища“ – лат. „panem et circenses“, в основата на който лежи мотивацията за печелене на обществена подкрепа, основана не на добро управление, а на отвличане на вниманието или задоволяване на краткосрочни, несъществени искания на населението.
Отсъствието на критичност в обществото и липсата на самочувствие за самоопределянето му като важен коректив на политическия и обществен живот в страната, както и всеобщата апатия, обзела народните маси от произвола и безхаберието на управляващите, съпроводена не на последно място от заниженото ниво на грамотност и отсъствието на осъзнаване значимостта на гражданска позиция като лично гражданско право и благо в една правова държава, полагат основите за разцвета на „римския цирк“ и неговите правила за управление на народа с основен управленски инструмент „Дайте на хората хляб и зрелища и те ще понесат всичко, което им наложите!“
На гладния, озлобял и завистлив народ, интересуващ се само от случващото се зад ключалката на врата на съседа, са достатъчни едно, две кюфтета и чалга ритъма на следващата силиконова поп-фолк „звезда“, за да „нахранят“ управляващите с „хляб и зрелища“ оскотелите души на народа си. С този управленски подход, властимащите си гарантират „успешното управление“, за което толкова дълго са се борили, за да се домогнат до властта, евро-проектите и НАЙ-ВЕЧЕ „комисионните“ по тях – по-конкретно взимане на пари в брой в куфари в хотелски стаи – и биха преместили планини, само и само да не се разделят с тях.
От манежа на „римския цирк“ не може да се очаква друго представление освен „хляб и зрелища“ и въодушевлението на обезумелия и прост народ.
Това не е урок по история, а настояще, случващо се тук и сега.
