„Хората, уморени от страданието, имат специална чувствителност. Те могат да бъдат сладки, но не и меки. Те могат да бъдат груби без да нараняват. Те знаят, че дозата на гнева е това, което я отличава от омразата. Те знаят значението на тишината. Знаят как да направят разграничение между важно от излишно. Знаят стойността на сълзите и на тръпката. Хората са толкова нашарени от своите белези, че това може да мине за маска. Хората чувстват. Но преди всичко са свободни да поемат риска да бъдат щастливи.“
Джоузеф Донадей
