С тържествено честване на площад „Свобода“ Павликени отбеляза 142-та годишнина от Освобождението от турско робство и Националния празник на България – 3-ти март.
„Националният празник на България е повод да се обърна към Вас с думи на патриотизъм и национална гордост. Това е ден за почит и ден за размисъл. Ден, в който да си припомним националните идеали и да пазим историческата си памет!“, каза заместник-кметът на община Павликени инж. Анастасия Вачева в официалното си слово по повод националния празник на България 3 март.
„Нека днес, 142 години след Освобождението на България, да си спомним за вярата и борбата, за книжовниците и будителите, съхранили през вековете духовното богатство на нашия народ и запалили огъня на националното пробуждане и възраждане“, каза още заместващият кмета. Тя подчерта, че ако днес говорим за България като демократична, свободна, суверенна и независима европейска държава, то първата стъпка към това е подписването на Санстефанския мирен договор.
Стотици жители на града се събраха на централния площад „Свобода“ за официалното събитие. Сред тях бяха учениците от трите училища, деца от детските градини, общински съветници, представители на политически партии, общественици и културни дейци.
Заупокойна молитва за загиналите за свободата на България отслужи архимандрит Георгииииииий. Цветя и венци на признателност поднесоха официалните лица и гражданите. Те паднаха на колене и запазиха минута мълчание в памет на знайните и незнайни герои, дали живота си за свободна България.
За съжаление България до ден днешен остава зависима от агресивната, враждебна и империалистична политика на Русия спрямо нея.
Писмо на Никола Куманов до жена му, написано на 23 септември 1944 г. в Столник. Това представлява поведението на „освободителната“ (окупаторска) червено-башибозушка армия в България през ВСВ, нищо по-различно от примитивните зверства и башибозуклуци, извършени от руско-болшевишките диви племена в Европа, изстъпления каращи човек да изпитва отвращение и погнуса от руските низости и скотски задоволявания.
Заразите, наречени „русофилия“ и „комунизъм“, продължават да тровят безмозъчните глави на мнозина както в държавата ни, така и в изостаналото и замиращо Павликени и прилежащите му населени места.
Позор.
Смърт на Русия и на враговете на България!
„Получих три писма наведнъж. Твоето и маминото от 17-ти и Мильовото от 19-ти. Отговарям и на трите ви писма своевременно, че утре е неделя и няма поща, а днес ще ти изпратя писмото сигурно. Всичко що ми пишете е разбрано. Тук стават неща, които ме задържат да се върнем в София. Братушките са го ударили през просото. Влизат по къщите в село, вземат си каквото им трябва и след като ги нагостят и почерпят, започват да задирят жената на стопанина. Има много случай на изнасилване на жени и деца и народа е трепнал много. Народа толкова много е огорчен от тях, че всички надежди възлагани им по-рано сега се изпариха мигновенно. Краднат коне, каруци и въобше каквото им попадне. Щом видят че имаш часовник на ръката те спират и те питат колко е часа. Ти си показваш часовника а те го грабват и казват на нас е нужен. Ти нямаш нужда от часовник. Нощно време вдигат хората да им правят баници и колят кокошки. Въобще страшна напаст и къде ще му излезе края не се вижда. Тия хора са непросветени и вършат своеволия, каквито най-дивите племена не вършат. Тук в село всичките са почти комунисти, но ако се гласува за тях, не получават нито един глас. Тия които бяха шумкари, сега се отвръщават от тях и се отказват от комунизма. Дано тая работа не е за дълго. В Тетевен сте добре, че не са дошли още, но след като им видят истинския лик, тогава ше разберат що е болшевик. Ритат хората да спят на земята а те спят на креватите цели облечени и с ботушите. На един мой познат от с. Надежда обезчестили жена му пред очите му, след като ги приютил и ги посрещнал по християнски. Започнали да дялат трески от гардероба му за подпалки на огъня. Това ви съобщавам за сведения без да разправяте никому. Казват, че щели да се вземат мерки, но всичко е на вятъра. Аз тук съм купил 200 кг. жито, но няма по кого да Ви го изпратя. Ще гледам в София да го отнеса, защото предчувствам голям глад. От България искат такива количества храна и мазнини за войската си, че да продадем България не можем да им набавим това. Но Господ е милостив и ше видим що ще правим. Завчера в четвъртъка бях в София. Ходих вкъщи и у нас всичко е наред. Комшиите, които живеят в г. Тучев и с които пътувахме заедно в евакуирането ни във влака са се прибрали в София и ти пращат много поздрави. Господин Тучев праща много здраве на Миля и ми каза, че дъщеря му била болна от 3 месеца, от воден плеврит и много се безпокоили за нея. Също госпожата му страдала от сърце и той е в София от един месец, за да чисти вкъщи и развалините, но като че ли още нищо не е извършил. Няма да купуваш никакво брашно, освен до 50 кг. Аз съм купил и ако стане нужда ще Ви изпратя или ще дойда и донеса. Излишни пари няма да харчиш за нищо. Всичко си си набавила. Нито клечка дърва или други неща. Сега щом заколим прасето, ще се оправим и с мазнините. Уплашил съм се от харчове и ето защо апелирам към теб да се харчат пари само за ядене. Недейте мисли, че сте на курорт, а смятайте че сте там за да запазите живота си. Ще минавате най-икономично, като не се лишавате от най-необходимото, но и луксове са достатъчни. Сеното ще продадете веднага. Мама ми пише, че го искали. Всичко е добре. Ако в последствие искат повече, ще кажете че стария го е продал предварително. Дайте само 320 кг. колкото искат сега, а другото продайте и вземете парите, защото е твърде възможно да Ви го вземат и него и не ви дадът един лев. Мильо да провери какво стана с миналогодишното сено и кога ше го плащат. Аз за 40-тях на стария няма да мога да дойда. Имаме си големи грижи и ние тука. Не се пътува така лесно както Вие си предполагате. Относно Митко и Вяра всичко що сте писали е вярно. Те са живи и здрави. Защо не са ви се обадили, това е тяхна работа. Писмата идват много разбъркано. Балди ще го захраните по-силно от м. Октомври 15 и няма да разправяте много, че имате прасе, защото могат да го реквизират и ние да останем без резен сланина. Даже ако забележите, че ще има някаква реквизиция на свине и др. колете го веднага и го топете на мас всичкото. Много здраве на всички Ви. Бъдете здрави много много в тия времена няма да претендирате за нищо. Аз за София се грижа и щом дойде времето ще ви телеграфирам и всички с каруца тръгвате за София. От думите на Вяра, Куна е разбрала, че Вяра иска да отиде при нея, Зора и майка и, сигурно да си запази апартамента. Като ви се обадят, тогава говорете по-подробно.“
Мъж и лек автомобил, обявени за издирване установиха служители на РУ – Велико Търново и Павликени.
Вчера при провеждане на специализирана полицейска операция по метода „Широкообхватен контрол“ в Павликени е извършена проверка на лек автомобил „Нисан Кашкай“, управляван от 50-годишен мъж от Бяла черква.
В хода на проверката е установено, че возилото се издирва от Кралство Великобритания от януари тази година. То е иззето.
По случая е образувана преписка. За случая са уведомени компетентните служби.
Румънските зверства над българите през ПСВ са описани и документирани много добре, но за разлика от тях малко известен факт са руските башибозуклуци и безумни жестокости, извършени от руските войници спрямо българите в Добруджа.
Ще ви запознаем с една статия, „Руските изстъпления в Добруджа“, поместена във вестник „Военни известия“ от 28.12.1916 г.
Четейки тази статия не намираме никаква разлика между турските издевателства и зверства, по времето на турското робство над българите и тези диващини и изстъпления, които руските башибозуци извършват в милата ни Добруджа. Русите дори си завличат като плячка по няколко синджира роби, робини и добитък в Русия. Изнасилвани и поругавани са майки пред децата им, също както Христо Ботев описва случващото се на преселели се българи в Русия във вестник “Знаме“, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13, с. 51. Продължава коварната руска обезбългаряваща политика на преселение, описана и от водача на националните освободителни революционни джижения Г. С. Раковски, написана в брошурата „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” от 1861 г. Споменати са и другите „братски“ и „славянски“ жестокости на сърбите, другият отявлен враг на България.
При всичко това, и не само, в Бългрия продължава да се шири заразата, наречена „русофилия“, от която страдат мнозина безродници.
Смърт на Русия и на враговте на България!
„Войниците от храбрата трета армия догонват и довършват разбитите руски пълчища, загнездили се около устието на Дунава. В своето бягство от линията Тополу-Пелития на север руските войници по заповед на началствата го оставят след себе си само пепелища и обезлюдени места. Те завличат на север местното българско население, прехвърлят го през Дунава и там го оставят на произвола на съдбата. При Добрич рухна легендата за силата на руския войник, а тука, в северна Добруджа, рухва другата легенда – за „братско руско добросърдечие“. Аз видях разорени и запустени чисто български селища от руски войници, видях деца откъснати от бащи и майки да се скитат немили-недраги, голи, боси и гладни из полята, видях гладни и умиращи от глад, на които русите завличат храните и добитъка. Видях как планомерно и систематически е била разорена цяла една област, населена изключително от българи. Бабадачката област, центъра на българщината в стара Добруджа, която наброява десетки хиляди български семейства, е напълно запустяла. Всичкото мъжко население и част от женското си множество деца, са завлечени от руските войници и прехвърлени в Русия, или Румъния, добитъка също е завлечен – на чарди той е изнасян от тук, имотите конфискувани, а покъщнината разпродадена на търг в полза на хазната. Специален закон, наречен „закон на шпионството“ бил създаден за българите тук и във основа на него са вършени нечувани насилия и злодеяния. И от самия гр. Бабадаг са завлечени 85 души първенци с няколко моми и жени, къщите им са разорени, разграбени, имотите конфискувани и разпродавани на търг. От с. Башкьой, родното село на покойния държавник Д. Петков, което наброява около 700 къщи, е завлечено всичкото мъжко население от 15 години нагоре. В селото са останали само няколко жени и бабички. От с. Ортакьой са завлечени 30 души, от Камбер – 180 души, Караманьой – 200, Пашакашлъ 32, Журиловка 16, Канлъ бучак 56, Еникьой 160, Конгас също, Хадумлар 60, Алибей кьой 26. Налбант 33 и пр. В разорените български поселища аз видях откъснати и изоставени от завлечени родители на произвола на съдбата маса деца, които се скитат от пепелище на пепелище гладни, голи, боси, умиращи от студ и глад. Те дирят майчина и бащина грижа. Само в гр. Бабадаг наброяват до 30 деца по-малки от 12 години, на които родителите и роднините са завлечени в неизвестност, бащините им къщи разорени и разграбени. Казаците са заграбвали хубавите моми и булки, за да ги носят плячка в Русия, заграбвани са и поругавани пред очите на децата майки, убивани са били като шпиони бащи и братя. В гр. Тулча и околностите положението е все същото; все същите насилия и проява на жестокосърдечие. От забегнали из Галац българи узнавам, че за сега в румънските затвори са захвърлени повече от 20,000 българи, около 2,000 турци и 3,400 евреи от Добруджа. Мнозина от завлечените намерили избавление от мъките в смъртта, а други вследствие на непоносими изстъпления са подлудели, ослепели и оглушели. Всекидневно умирали по няколко души от скорбут. За охрана на нещастните са оставени някакви сърби от „доброволчески славянски отряди“, чиито начин на жестоко отнасяне към завлечените няма думи за окачествяване. Руският варваризъм тук е нечуван. Тъмната страна на руския мужик – низките инстинкти на руските маси тук са проявени в най-силна форма. „Добрячеството и благодушието“ на руския мужик, от които доскоро се обайваше нашата интелигентна младеж, вече рухва. Пред вида на извършеното тук от руските мужици, нечуван варваризъм, това обаяние пада. В бясна ярост срещу мъжете, за геройската отбрана на родната земя от българския войник, руските войски не пощадиха ни жени, ни деца, ни старци. Последен отзвук на тази безумна и дива ярост са последните бомжардировки на българската част от току-що освободения град Тулча. Тук руски снаряди отнеха живота на няколко жени и деца. Тия руски изстъпления възбуждат у нашия войник нови желания за борба; пред това руско жестокосърдечие чувството за родна отбрана у войниците заговорва по-силно и те виждат като необходимо прогонването на руските пълчища далеч в руска земя, от гдето снарядите на техните оръдия не ще могат да покосяват живота на невинни жени и деца – родни братя и гдето те ще могат да настигнат и освободят завлечените нещастници, стопаните на почернелите покрити със скръб български домове в тоя кът на родната земя.“
Служители на РУ – Павликени разследват разпра между две групи мъже в с. Димча.
Сигнал за случая е получен по-рано днес, събота, в 23:16 ч., съобщиха от ОДМВР – Велико Търново.
На адреса незабавно е бил изпратен полицейски екип, който е установил, че спорът е между трима мъже и непълнолетно момче.
До пристигането на полицейския екип разпрата е прераснала в сбиване, при което са пострадали 13-годишно момче и 40-годишен мъж от същото село. Двамата са откарани в Спешна помощ – Павликени с травми по ръцете. След медицински преглед и оказване на нужната помощ са били освободени за домашно лечение.
37-годишен техен съселянин е задържан с полицейска мярка до 24 часа.
В община Павликени започна подмяната на близо 90-годишен водопровод. Амортизираното съоръжение непрекъснато аварира и поставя на воден режим местните жители.
Изграждат се 7 километра нов тласкателен водопровод от помпената станция на село Росица до напорния резервоар на село Вишовград.
Старият водопровод е 1932-ра година и авариите по него са много тежки, а водата е с лошо качество, обясни кметът на Вишовград Иван Маринов:
„Дълги години множество аварии има, селото стоеше по три-четири и пет дена без вода“.
За първия етап по изграждането на новия водопровод са отпуснати 336 хиляди лева с постановление на Министерския съвет. Очаква се одобрението и за втория етап.
Общата стойност на обекта е близо 1.1 млн. лева.
Колко пари от тази сума ще потънат в джобовете на „вие знаете кой“ остава загадка.
Български мартеници отново отлетяха към побратимени и приятелски градове на община Павликени. За поредна година Общината изпрати сплетени бели и червени конци заедно с легендата и символа на българската мартеница.
Ломжа в Полша, Стародуб в Русия, Леова в Молдова, Болдещ Скаени и Калараш в Румъния вече получиха своите пратки, за да могат на 1 март да поставят мартениците върху свои знакови обекти или върху фасадата на своите администрации. Така жителите на тези градове ще научат за родната традиция. Освен на градовете в Европа мартеници ще бъдат изпратени и на президента на Република България.
Всички мартеници са изработени от детските градини в Павликени.
Първо място на зоналния турнир за прекадети спечели отборът на ВК “Царевец-19”.
Надпреварата се проведе в Павликени с участието на великотърновци, отбора домакин и ВК “Олимпиец” (Плевен). В първия мач се срещнаха волейболистите на “Царевец-19” и “Павликени”.
В първия гейм домакините се наложиха след оспорвана игра с 25:21 точки. В следващите три гейма обаче “болярите” доказаха, че ненапразно са първенци от есенния кръг, като победиха противника на 15, на 19 и на 12 точки.
Във втория мач възпитаниците на Диана Иванова и Марина Георгиева безапелационно надиграха силния отбор на ВК “Олимпиец” с 3:0 гейма (25:11, 25:10 и 25:20). Така след първото място в турнира те очакват следващия си противник – победителя от двубоя между Монтана и Вършец. На второто място в Павликени се класира тимът от Плевен, победил домакините с 3:1 гейма.
ВК “Царевец-19”: Али Ибришимов, Вилизар Михайлов, Георги Тодоров, Йордан Тошев, Мартин Банишки, Мартин Костадинов, Мехмед Ибришимов, Никола Николов, Пламен Божков и Самуил Тодоров.
