Община Павликени няма да променя таксата за битови отпадъци спрямо размера ѝ от 2018 г., съобщават от пресцентъра на общината.
Планирано е увеличение на данъка върху превозните средства, и то е свързано с последното изменение на Закона за местните данъци и такси.
Той подчертава, че основният документ за финансовата политика на общината през 2019 г. е свързан с предоставяне на услуги на гражданите в сферата на образованието, здравеопазването, социалните услуги, културата и спорта. Средствата за зимно поддържане са 144,500 лв. Предвидени са средства и за общинските програми „Инвитро“ и „Местни и граждански инициативи“.
Очакваните вложения по капиталовата програма на общината за 2019 г. от собствени бюджетни средства и целева субсидия са 904,750 лв.
Ето думите на наш читател, пожелал да остане анонимен от страх от отмъстителни действия от страна на „кмето“ Манолов против него.
Цитираме:
„Напишете статия за спрените автобуси в общината. Откакто дойде този кмет на власт първо ги съкратиха, а сега напълно са спрени. Хората от селата да се оправят сами както могат, а той нехае, нали си има кола, какво го интетесува. Скри се в село Росица и си е добре.“
За съжаление нито вашите, нито нашите думи ще променят нещо в текущото положение в най-червената община в България. Въпреки това даваме гласност на недоволството ви, споделено от мнозина, с надежда, че слепите ще прогледнат, простите ще се просветят, а глупавите ще поумнеят и на този кмет и на тази администрация никога повече няма да бъде дадена възможност да тъпчат и ограбват населението на общината по какъвто и да било начин.
Проектобюджетът на Община Павликени за 2019 година е 17,744,729 лв. Сумите бяха представени за обществено обсъждане преди да бъдат гласувани на редовната сесия на Общинския съвет през месец януари.
„Завършваме поредната година на стабилност, през която управляваме бюджета на Община Павликени с отговорност и с перфектно планиране. Имаме растеж, който е в полза на всички павликенчани. Целта ни е този растеж да доведе до благополучие и сигурност за жителите на нашата община. Такава цел посочих в началото на първия си мандат и до ден днешен неотклонно я следвам“, каза пред гражданите „кмето“ на община Павликени инж. Емануил Манолов. Той подчерта, че основният документ за финансовата политика на Общината през 2019 г. е свързан с предоставяне на услуги на гражданите в сферата на образованието, здравеопазването, социалните услуги, културата и спорта.
Разработването на приходната част на проектобюджета за 2019 г. е обвързано с анализ на местните приходи от последните три-четири години. В разходната част са отразени предложенията, постъпили от кметовете на населени места, и второстепенните разпоредители с бюджет.
Държавните субсидии за Общината са увеличени с 1,602,087 лв., или 13.70 %, в това число е общата субсидия за делегираните от държавата дейности, която е увеличена с 1,525,687 лв., или 16.34 %. Общата изравнителна субсидия за общински дейности за 2019 г. е 1,563,500 лв. и е завишена с 0.78 % спрямо 2018 г., или 12,200 лв.
Средствата за зимно поддържане са 144,500 лв. и спрямо 2018 г. са увеличени с 13,100 лв., или 9.97 %. Целевата субсидия за капиталови разходи е завишена с 51,100 лв., или 7.46 %.
„Опитът, който имаме от последните две години с програма „Ин витро“ и с програмите за местни и граждански инициативи, показва положителни резултати и затова сме планирали средства за тях и през новата година“, категоричен бе „кмето“.
За издръжка на детските заведения са планирани 261,000 лв. Предвидените средства за издръжка на ученическите столове са 96,000 лв. За основен ремонт и придобиване на дълготрайни активи в системата на образованието и детската ясла от собствени бюджетни средства са предвидени 83,000 лв.
Запазват се размерите на всички местни такси, включително на таксата за битови отпадъци, на нивото от 2018 г.
Планирано е увеличение на размера на данъка върху превозните средства. То е свързано с последното изменение на Закона за местните данъци и такси.
И през следващата година Общината ще работи активно за разработване на проектни предложения и ще кандидатства по програми от новия програмен период за усвояване на средства от европейски фондове.
Очакваните вложения по капиталовата програма на Общината за 2019 г. от собствени бюджетни средства и целева субсидия за капиталови разходи са в размер на 904,750 лв.
През недалечната 2016 г. читалището отпразнува своя 120 годишен юбилей. То е построено през 1896г. подобно на всички други читалища в България предимно с доброволен труд и волни пожертвования от жителите на населеното място, но тук не бива да се пропуска изключителното съдействие на един бележит общественик от село Караисен, участник в освободителните войни на България и живял над 102 години.
Това е Блажо Вачков под чието лично ръководство издига снага днешното читалище. Той е и един от най-щедрите дарители в селото. Много пъти дарява лични средства както за читалищна дейност, подпомагайки участието на самодейните колективи в събори и фестивали, така и за други обществено полезни мероприятия.
Днес читалището в село Караисен е едно от най-активно работещите. Председател на читалищното настоятелство е Даниела Пачева а секретар на читалището е Галя Личева, която е и една от най-активните самодейки. Според нея „Читалището е като втори дом за хората“.
Културната институция може да се похвали с няколко функциониращи формации. Група за изворен фолклор, на която се разчита и да пресъздава характерни за този край обичаи. Група за стари градскипесни „На бяло сладко“, която изпълнява и патриотични песни, и през 2016 г. след участието си в конкурса за руска песен в с. Горна Студена, групата се върна с две награди за второ и трето място. Мъжката вокална формация пък изпълнява не само репертуара си от песни а и се включва активно в пресъздаването на обичая „Коледуване“. Танцова формация „Българка“ с ръководител Валя Киревам която е носител на международни награди и с мелодичните си и красиви изпълнения на народни танци вече е известна в населените места на цялата община и получава много покани за участия по различни поводи.
До преди две години в читалището е имало и ученическа танцова трупа, но поради закриване на училището от яловата червена общинска администрация на децата се налага да пътуват, за да учат в града и им е все по-трудно да съвместяват учебните занятия с художествената самодейност. Въпреки някои дребни затруднения, читалищната дейност е на едно много добро ниво. Настоятелството на редовните си заседания обсъжда различни инициативи и се старае поне веднъж в месеца да има някаква изява, а когато е възможно и повече.
На първия празник на яйцето в гр. Павликени Караисенци се проявиха не само като добри самодейци, а и като къщовни и гостоприемни домакини. Тяхна бе честта да подредят така нареченият „Селски двор“, където освен с традиционната питка и шарена сол те посрещаха гостите на празника с прочутата си „мъжка“ караисенска ракия и червено вино от местната винарска изба „Грозд“. Тъй като селото е прочуто от стари времена с хубавите си лозя, пък и си имат винарска изба, там се прави един от най-хубавите празници на Трифон Зарезан. Самодейците от читалището, разбира се, са главните участници и организатори.
Друг станал традиционен за селото празник, с който се отбелязва Ивановден, е ритуалът „Иванови влачуги“. През далечната 1986 година на събора в гр. Копривщица за пресъздаването на този обичай карайсенци печелят цели 8 медала. От тогава той се празнува всяка година, а тази година ще се отбележи за тридесети път.
През юли 2018 г. на сцената на читалището бе представена театралната постановка „Шега в две действия“ от студенти в Нов Български Университет, осъществяващи театрална дейност в малки населени места в цялата страна по проект „Театърът близо до теб“.
Самодейците често пресъздават и сцени от героичното минало на своето село, с което се гордеят основателно. Историята разказва за героични сражения на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в караисенските лозя. Читалището разполага и пази рисуван портрет на двамата воеводи в цял ръст в красиви четнически униформи.
Читалищното настоятелство много често влиза в ролята на спомоществувател и всеки настоятел дарява известна сума лични средства според възможностите си, за осъществяване на различни инициативи.
В началото споменахме за благотворителната дейност на Блажо Вачков. Той е оставил своята добродетелност и бласотворителност в наследство и на поколенията след него. Неговата внучка Марияна Блажева, която по професия е детска учителка, била е дългогодишен директор на детската градина в Караисен и един мандат кмет на селото е една от радетелите на художествената самодейност, бит и традиции и разбира се самодеец.
В чест на хубавия празник Бабинден, с който българите по своеобразен начин изказват своята благодарност към жената – родилка и към акушерството, Марияна Блажева е създала видеоклип, който е нейния личен жест към всички дечица в село Караисен – „бъдещето на селото“, както тя самата се изразява.
Още много и различни празници се отбелязват в селото с участието не само на самодейците от читалището, а и с участници от пенсионерския клуб и детската градина.
Така въпреки трудностите на ежедневието в сговор и с общи усилия карайсенци поддържат будна родовата си памет и се веселят, съхранявайки едновременно с това българщината напук на всички песимисти, които гледат на българското село с унил поглед, повтаряйки, че вече всичко е загубено. Не, не е. И хората в село Караисен продължават да го доказват.
38-годишният търговец Емил Георгиев извади богоявленския кръст от водите на р.Росица при павликенското село Лесичери. Пред погледите на десетки жители от цялата община, десет бяха смелчаците, пробвали се в борбата за кръста, но Емил беше най-бърз и ловък, стигайки първи до него.
Първенецът сред смелчаците е от Лесичери и се занимава с купуване на земеделски земи. Неговият син – 11-годишният Мартин Георгиев беше най-младият участник в събитието. Най-възрастен се оказа 72-годишният Васил Галев от Бяла черква.
По традиция архимандрит Георгий благослови всички участници и освети кръста преди да го хвърли в реката. Кметът на Общината инж. Емануил Манолов връчи парична награда на победителя и на останалите участници.
Локомотив на пътнически влак се е запалил тази вечер до гарата в Павликени. Пожарът е локализиран, няма пострадали сред пътниците и превозната бригада.
На 200 метра преди гарата в Павликени локомотивът на пътническия влак от София за Русе е започнал да пуши, появили се пламъци. Двамата машинисти са спрели композицията с трите вагона, започнали да гасят със служебните пожарогасители, но тлеенето продължило, съобщи Станко Лазов от областната протиповопожарна служба. Превозната бригада е евакуирала близо 30-е пътници. Два специализирани автомобила на пожарната служба в Павликени са загасили пожара и са охладили пътническите вагони, за да не се разпростре огънят.
Няма пострадали. Пътниците ще бъдат извозени. Влаковото движение през Павликени е възстановено.
Служители на полицейското управление в Павликени установиха водач, заредил автомобила си с гориво и потеглил от бензиностанцията без да плати.
Случката се разиграла вчера на бензиностанция в гр. Павликени. В хода на разследването е установено, че возилото е управлявал 20-годишен мъж от същия град, а сумата която дължал възлизала на 50 лв. Той е възстановил щетата.
По случая е образувана преписка, която е подготвена за налагане на административно наказание.
За поредна година жителите на Павликени ще извадят богоявленския кръст от водите на река Росица. Това съобщиха от Общината. Ритуалът ще се проведе на Йордановден (6 януари), от 10:30 часа, от моста в село Лесичери. По традиция архимандрит Георгий ще благослови всички участници и ще освети кръста преди да го хвърли в реката.
Миналата година смелчаците, пробвали се в борбата за кръста, бяха 19. Най-бързият и ловък от тях бе Стойне Цветанов от село Михалци, който вади богоявленския кръст на Йорданов за втори път.
Йордановден има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен.
