Археологът от Историческия музей в Павликени Калин Чакъров e изработил калъп за тухли по автентична технология, използвана от древните римляни. Той е предназначен за направата на квадратни тухли, а за създаването на калъпа, специалистът е използвал открити на Античния керамичен център край Павликени строителни елементи, като е спазил стриктно техните размери. “Целта е всичко да е максимално близко до това, което се е случвало в миналото. Тези тухли са произвеждани в района преди 1800 години. След като изсъхнат, те трябва да се изпекат в пещ. За опалването на пещите пък трябва да се използват специални видове дървесина”, обясни Чакъров. Старинната технология ще бъде демонстрирана и ще е една от атракциите на фестивала “Древна балканска земя” в Античния керамичен център в Павликени на 8 септември. Специално за събитието ще бъдат направени различни демонстрации и възстановки – грънчарство, ковачество, обработка и шиене на кожи и кожени изделия, римска кухня и др. “Акцентът ще е грънчарството. В края на деня ще бъдат запалени и пещите, в които ще изпечем изработените тухли. Всеки посетител ще има възможност да запретне ръкави и да поработи с глината. Над 600 души посетиха Античния керамичен център по време на първото издание на фестивала миналата година. Надяваме се присъстващите на второто издание да са двойно повече”, заяви Чакъров.

Археологът работи към Античния керамичен център от 2013 г.

“Опитваме да възродим обекта, след близо 30 години застой. Благодарение на проект на община Павликени, успяхме да направим и археологически разкопки първия сезон. В следващите два сезона продължихме чрез помощта на доброволци, защото нямаше финансиране от държавата”, разказва проучвателят и допълва, че в последните дни на археологическия сезон се натъкнал на любопитна находка. Открил пет оловни рамки за огледала, вероятно с култово предназначение.
“Бяха в близост до Римска вила с керамичен комплекс, към която има пещи за строителна, битова и художествена керамика. Намерихме ги на едно и също място на метри от огнището на сградата. Вероятно тя е била малък храм, посветен на важно за местната общност божество, може би Дионис”, споделя Чакъров. Огледалцата били съвсем малки с размери от около 8 сантиметра. “Нямат полезност за ежедневна употреба, а по-скоро са с култов характер. Най-интересното е, че те са били през цялото лято в краката ни, защото се появиха в края на разкопките на място, откъдето извозвахме количките с пръст от разкопаните вече квадранти”, изтъква археологът.
Малко след това от престижно американско списание за археология се заинтригували от находката и пожелали да публикуват статия за откритието на английски език, която била прочетена и събрала отзиви и коментари от читатели от цял свят.
Калин Чакъров разяснява, че уникалният Античен керамичен център край Павликени е бил действащ в периода II-III век. От обекта е проучена много малка част като изследването му започнало през 1971 г. от археолога Богдан Султов. В книгите и публикациите си той описва вила на богат земевладелец, пещите за керамично производство, керамиката -строителна, битова и художествена, както и още други интересни находки.

“На територията на Павликени има няколко значими исторически обекта. Освен Керамичния център, това са още римският каптаж в района на село Мусина, най-високата каменна конструкция от римския период по нашите земи, известна като Лесичерския стълб или Марков камък, както и забележителните останки от древноримския град Никополис ад Иструм, които се намират в землището на великотърновското село, и също са част от работата ми като изследовател.“
Той с охота разказва за извършените разкопки в римския каптаж в Мусина. “Обектът се намира в границите на селото, пред входа на Мусинската пещера, от която извира една от най-чистите и силно течащи води в павликенския район, а местните я знаят като река Пещерска. Съоръжението отдавна е известно за науката, но досега не е проучвано чрез разкопки. Каптажът е изграден, за да улови мощен извор със силен дебит и постоянна температура през годината, с която да захрани римския град Никополис ад Иструм с вода”, пояснява Калин Чакъров. Разкопките били тежки, защото каптажът е отчасти под водата, както и в пещерата, където температурата се различава съществено от външната. “Използвахме двама водолази, включиха се още кметът на селото Христо Иванов, местни бизнесмени, както и пещернякът Евгени Коев. С негово съдействие успяхме да проникнем в пещерата и да установим откъде идва водата за каптажа Оказа се, че каптажът е затрупан с камъни, тиня, растителност и съвременни отпадъци, но успяхме да го почистим много добре “, казва Чакъров.

Така било разкрито, че водното съоръжение е изградено от огромни каменни блокове. Забелязана била фуга и преминавайки през нея била разкрита неизвестна до момента скална галерия. Разстоянието от село Мусина до водния резервоар на античния градски център е 23 км. За да докарат водата от извора до крайната точка, римляните изграждат едно от двете на мащабни инфраструктурни съоръжения в района за векове напред, а именно западния акведукт на древноримския град Никополис ад Иструм, известен още като Българският Помпей. “От каптажа водопроводът започва като зидан с камъни, тухли и много здрав водонепропусклив хоросан канал, който преминава през днешното село Мусина. На около 2 км разстояние от извора в североизточна посока пресича малък поток и река Негованка с конструкция от арки. След това е отново подземен до началото на долината на река Росица, където наклонът става голям”, уточнява Калин Чакъров. Той е категоричен, че за да го предолеят и спазят строго определени градуси, римляните изграждат надземна конструкция от арки, намираща се между землищната граница между селата Лесичери и Дичин. Малко след това аркадата премоства река Росица.
“Оттам акведуктът става отново подземен и сменя драстично посоката си към изток, тоест към Никополис ад Иструм. По следващия участък съоръжението е предимно подземно, на места е открито, за да премине отново в аркада и накрая да се влее във водната кула, намираща се непосредствено до града”, реди Калин Чакъров.
Впечатляващата конструкция е изградена по всяка вероятност в началото на II век сл. Хр. по времето на императорите Траян и Хадриан. “Тогава кипи строителство, защото се строят и кварталите на новооснования античен град на победата и градоустройственият план включва задължително инфраструктура като пътища, мостове и акведукти. За множество столетия по-късно този акведукт остава едно от най-значителните архитектурни съоръжения, изградено в района. Жителите на селата, през които преминава, го наричат “Маркова вода”, “гириза”, “Никюпската вода”, което означава, че и в наши дни по него текат води”, информира Калин Чакъров.

Водата е с постоянна температура от 14 градуса целогодишно. През лятото е студена, а през зимата не замръзва. Именно поради тези причини римляните наричали каптирания извор “глава на водата”, защото той е най-важната част от целия акведукт.