Тази година траурна вест достигна до жителите на с. Вишовград.

Датата 09.03.2018 г. ще остане и за  цялата Павликенска община като ден, в който от този свят си е отишъл един светъл човек, с голямо човешко и творческо сърце.

Трифон Трифоновски.

Точно три месеца след неговата кончина, какво си спомняме за него!?

Трифон Петров Трифоновски е роден в село Вишовград, обл. Велико Търново, на 18 юни 1932 г. Завършва Учителския институт в гр. Плевен, след което работи като директор на училище в с. Чайка, Варненско, и в с. Зорница, Бургаско, но най-много в родното си село Вишовград.

Пише художествена и научна литература. Автор е на книгите: „Разголени размисли“ и „Моите любовници“; стихосбирките: „По стръмния път на времето“, „Древна светлина и български дух“, „Земетръсно време“ и „Разгневено слънце“; сборниците с разкази: „Нашенски зевзеци“, „Нека се обичаме“ и „Вълчи времена“; повестта: „Завръщане на птиците“; романите: „Залавянето на Стефан Караджа“ и „Търново въстана“; селищната монография: „Историческият път на Вишовград“ (в съавторство).
В областта на теоретичната ядрена физика той отпечатва книгите: „Диполни системи и атомно ядро“, „Същност на гравитацията“ и „Наука и абсурди в ядрената физика“.

Дългогодишен член на литературна група „Цанко Церковски” при Народно читалище „Братство – 1884” гр. Павликени. Участник и организатор на множество срещи с писатели от цялата страна, на литературни четения в много населени места, както на територията на община Павликени, така и извън нея. Краевед и председател на инициативния комитет, който е събрал експонати и подредил в читалищната сграда на родното си село Вишовград музейна сбирка от две обособени тематично части разположени в общо три помещения. Официално сбирката е открита на 21.09.2010 г.

Едната част разказва за живота и бита на българите от едно време, както и за техните трудови навици около отглеждането на животни и работата на полето. Всички експонати в сбирката са събирани от къщите и от скриновете, останали от баби и дядовци. Благодарение на това, в музеят има стотици предмети, свързани с бита на хората в селото отпреди век. Голяма шейна, каруца, дървен лин или кораб, в който са събирали и мачкали гроздето, много кошове за бране на грозде, паламарки, вили, рала, копачки и още десетки предмети има в селскостопанския отдел на сбирката. „Запазили сме дори една метла от онова време, овчарски принадлежности, хлопки, занаятчийски инструменти, няколко вида кошери. За да е по-интересно на младите, направихме два миниатюрни модела на кладенец и лятна кошара”, разказваше за  богатството на музея Трифон Трифоновски.

Битовият кът пък е така подреден, че да наподобява подредбата на стара къща. В него има всичко, което някога е имало в селското мазе – бурета за туршии, ракия и вино. В този кът са събрани нощви, различни съдове, в които домакините са месили хляба. „В този ъгъл сме възпроизвели стая – с паралията и трикраките столчета. Възстановили сме и две детски люлки – едната платнена и съвсем обикновена, другата малко по-съвременна, направена от дърво”, си спомняме още от разказите на г-н Трифоновски.

Другата част на сбирката, на която Трифоновски отделя най-много време и старание е „Просвета и културно-учебно дело”. Стари учебници от преди 1944 г., чинове на поне 60-70 г., стара черна дъска, апарати за онагледяване в учебните часове има събрани в този отдел. В музея може да се видят първите тетрадки, които са били просто дъски за писане, мастилница, дори мастило, с каквото са писали учениците преди много години.

Стари музикални инструменти има дори в сбирката, стари телефонни апарати, радиоапарати, древен телевизор, грамофон и препарирани животни, които учителите са използвали в часовете си по биология. В сбирката на Вишовград има дори една електростатична машина.

В отделен ъгъл хората са събрали книги и стари вестници. Измежду вестниците има и две издания, излизали в самото село. Единият вестник е излизал през 1951-52 г. като издание на в. „Борба” и се е наричал „Скъпоценни зърна”. Другият вестник е доста по-съвременен, излизал е преди години и се е наричал „Канлъ дере” на името на местността, където е станала най-голямата битка на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Ето такива личности правят историята ни богата и славна. Трифон Трифоновски беше и ще остане един пример за пословична честност, всеотдайност и родолюбие. Добродетелите, които той притежаваше, го направиха уважаван и обичан от много хора. Със своите знания и опит, с готовността си да е полезен, той беше поетичен ментор за много млади автори на поезия, които днес си спомнят за него с благодарност и уважение. Някои от колегите му по перо му посветиха стихове, които той имаше щастието да получи и оцени още приживе. Той беше светъл лъч в културния живот на цялата общност в Павликенския край. Името му многократно е ставало повод за прослава на града и общината ни.

„Любовта е поезия и поезията е любов.”

Евтим Евтимов

Цветята днес са за един прекрасен човек с поетична душа, преселил се в отвъдното преди точно две години на тази дата 8-ми юни, но оставил ни едно ценно духовно наследство – чувствени стихове за любовта.

Голяма част от тях се превърнаха в песни и станаха хитове за поколения българи, защото носят позитивния заряд на влюбения човек, защото са чисти, като истинската неподправената, негримираната любов.

Евтим Евтимов.

Едва ли има човек в България, който да не е чувал това име. Живота си той посвети на поезията и на любовта. Както между другото самият той казва „Любовта е поезия и поезията е любов.” Като се замисли човек, това наистина е така. В едно лирично стихотворение движещата сила е любовта, тя прелива от всяка строфа, от всяка дума. В любовта пък, когато тя е искрена и истинска от всеки жест, от всеки поглед извира поезия, която овкусява и украсява близостта на влюбените и ги прави още по-влюбени и потребни един на друг.

Та както винаги, прав се оказа поетът, любовта е поезия и поезията любов. За това и неговият живот е една своеобразна сплав от любов и поезия. Той не е просто изживян живот, той е изпято, изтържествувано явление, претендиращо за неповторимост.

Неподражаемо е и неговото чувство за естественост и непринуденост. Чужди му бяха качества като високомерие, кариеризъм, властолюбие. Признанието само идваше при него, защото си проправяше път по добродетелите, които Евтим Евтимов притежаваше. Неговата сърдечност, искреност, човеколюбие го правеха обичан поет и желан събеседник. Множеството срещи с читатели и почитатели сякаш не го изморяваха, а го изпълваха с радост и удовлетворение. Огромно значение той отдаваше на човешките взаимоотношения. Спомням си веднъж, при една от срещите му с обществеността на Павликени, бях подготвила да му поднеса бутилка хубаво червено вино, за да го поздравя с добре дошъл и да му благодаря за прекрасните емоции, с които ни дарява, чрез поезията си. Тръгвайки към него минах близо до съпругата му Романьола. Тя се наведе дискретно към мен, докато изчаквах реда си и ми прошепна: „Прегърнете го, това означава много за него. Ще го зарадвате.”

Той хранеше поетичната си душа с народна любов, за това тя беше и толкова богата и силна. Стиховете му ще се пеят и ще се помнят, докато има хора по тая грешна Земя, защото са изтекли от най-чистия извор на Евтим – неговата душа.

Моите цветя и стихове днес са за него.

Поклон, поете. Край тебе нека да е мир и светлина.