Как световният елит видя Априлското въстание и турските кланета в България: Оскар Уайлд

Oscar Wilde (16.X.1854 - 30.XI.1900)
Oscar Wilde (16.X.1854 - 30.XI.1900)

Когато стане въпрос за Априлското въстаниe българската историография не пропуска да спомене имената на редица чужденци, застъпили се зад каузата на българите и изразили възмущението си от начина, по който Османската империя потушава бунта за свобода.

Хора като Оскар Уайлд, Виктор Юго, Уилям Гладстон, Макгахан, Джузепе Гарибалди и редица други, които, използвайки огромното си влияние, се опитват да вдигнат завесата и изкарат наяве фактите, способни да ужасят цяла Европа. На тях българският народ дължи много, тъй като всичките им писания спомагат светът да разбере, че на Балканския полуостров има един народ готов на всичко, за да постигне свободата си и че същият този народ става жертва на един зверски геноцид.

Оскар Уайлд е един от най-големите ирландски писатели, а освен това и една от най-влиятелните и популярни фигури на своето време. Животът му е изключително интересен и свързан с редица възходи и падения, характеризиращи по един прекрасен начин нравите в Англия в края на XIX век. В тази публикация обаче няма да стане дума за делото и съдбата на големия ирландски драматург, а за начина, по който той реагира, когато научава за ужасите, на които са подложени българите през 1876 година.

Мнението и потреса му намират израз в един кратък сонет, който той посвещава на тази тема и който спомага обществеността на Острова да се заинтригува за случващото се на Балканите. В следващите редове ви предлагаме негов превод.

 

 

Сонет
за избиването на християните в България

Иисусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойто възкресение не бе ли
сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездна – черна
е плъзнал полумесецът проклет
Ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ безмерна
преди да те измести Мохамед.

 

Oscar Wilde
1881

автор: Иван Кънчев

 

Mes Hispanico 2 – 31 Mayo 2018

ПРОГРАМА

 

2 май, 19:30 ч.
Бар „Tequila Funky Monkey“
Откриване на Mes Hispanico с традиционни испански тапас и коктейли.

3 май, 19:00 ч.
ТАМ
„Испанците луди ли са?“ – представяне на най-странните испански традиции от учениците от ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“.

8 май, 17:00 ч.
Отдел „Култура“ на РБ „П. Р. Славейков“ – Велико Търново
Откриване на изложба с каталози и грамофонни плочи от фонда на отдел „Култура“ на РБ „П. Р. Славейков“ – Велико Търново.

9 май, 17:00 ч.
Изложбени зали „Рафаел Михайлов“
Откриване на изложба с илюстрации на художничката Ана Монтеро към книгата на Луис Монтеро „Неразказани легенди за маите“ Изложбата ще бъде показана до 31 май.

9 май, 19:30 ч.
ТАМ
Откриване на изложба на художничката Ана Морено, куратор Мартина Йорданова.

10-11 май, 9:00 – 12:00 ч.
ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Френски център
Пети семинар по испанска фразеология гост-лектор доц. д-р Веселка Ненкова, Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски“.

11 май, 22:00 ч.
Клуб “Melon”
Концерт на групата “Ritmos negros”- afropeurivan + jazz с музикантите Arnau Garrofe и Piero Epifania.

16-17-18 май
„Литература и кино“ в Залата на Община Велико Търново
Селекция от филми, базирани върху книги:

  • 16 май, 18:00 ч.
    La colmena (1982), Mario Camus. Book of Camilo José Cela
  • 17 май, 18:00 ч.
    La lengua de las mariposas (1999), José Luis Cuerda. Book of Manuel Rivas
  • 18 май, 18:00 ч.
    Pa Negre (2010) Agustí Villaronga. Book of Emili Teixidor

19 май, 10:00 – 12:30 ч.
Паметник „Асеневци“, бар “The Gallery”, сцена Арт Лято
Пинята парти – деца и родители създават традиционни мексикански пиняти.

25 май, 19:00 ч.
ТАМ
„Туристически маршрути по пътя на Сантяго“ – лекция на доц. д-р Слави Димитров.

26 май, 19:00 ч.
ТАМ
Прожекция на филма „Пътят на Сантяго – Пътешествие за Духа” на Пламен Симеонов.

30 май, 18:00 ч.
ТАМ
Представяне на книгата „Фабиан и хаосът“ на Педро-Хуан Гутиерес на издателство „Жанет – 45“ от тяхната кубинска поредица.

31 май, 20:00 ч.
ТАМ
Късо кино ТАМ

През целият месец май в коктейл-бар „Tequila bar Funkey Monkey” – селекция от коктейли, характерни за страните от Латинска Америка.

През целият месец май във Фризьорницъ-Щастливите Ножици подстригване и рзкази за живота и кариерата на собственика ѝ Станислав Гайтанжиев във Испания Филологическият Факултет към Великотърновски Университет „Св. св. Кирил и Методий“ ще проведе Конкурс по превод от испански език „Трансформации“ 2018. За повече информация, моля посетете тук.

 

На нивата

„На нивата“, Павел Тодоров
„На нивата“, Павел Тодоров

НА НИВАТА

Недей дочаква и зори,
Върви ори, ори, ори…
Като няма прокопсия,
Плюл съм в тази орисия!
Немигнал, ставай: ей, месец още
насред небето, дълбока нощ е.
Главата тегне, а сън очите
залепя сякаш. Какво е време?
Великден иде, пак оран, семе
земята чака, нижат се дните.
По-скоро, хайде! че да се впряга;
съседа, чуваш, и той се стяга.
Излезеш, идеш, в земя корава
напънеш рало, халосаш вола…
Мъглата нощна затъне в дола,
огрее слънце и чак тогава
за отдих спреш,
а свяст се вий –
и пак поглеж:
Дий…
Дий, воле, дий!

*

С трънак и плевел се бори,
весден ори, ори, ори…
Като няма прокопсия,
плюл съм в тази орисия!
Настане утро, гори небето,
цветя миришат, ехти полето:
овчар засвирил, стада заблели,
по всички храсти пилци запели.
И гледаш, слушаш, не знам досадно
защо ти стане: их, опустяло!
В гърдите нещо така заяло,
че кръв застива в сърцето страдно…
Ручок дохажда и слънце-пламък
прежуря, пали дърво и камък:
а в пот възвряла, гори снагата.
Да караш вече къде ти може?
И кръст изправиш най-сетне, боже,
па вземеш гладен завчас торбата.
И лучец еж,
водица пий –
И пак поглеж!
Дий…
Дий, воле, дий!

*

До гроба слънце те гори,
и все ори, ори, ори…
Като няма прокопсия,
плюл съм в тази орисия!
Дома се връщаш окапал вече
по късна вечер и отдалече
зачуеш в село и плач, и врява…
Какво ще бъде? – недоумява
кратуна проста; а виж, излиза,
че бирник царски дошел е днеска
и сиромаси – тресе ги треска:
„Не взема само от голо риза,
дете от майка!“ – тъй всеки дума.
И ще помислиш, че бие глума:
„Да готвиш толкоз!“ О-хо, в главата
почешеш ли се най-на еднъжки,
пари да падат наместо въшки!
И смяташ, мислиш, до механата.
Там, колко щеш,
на вяра пий,
че то поглеж!
Дий…
Дий, воле, дий!

*

………………

Така си мреш,
така сме ний,
така – поглеж!
Дий…

Пейо Яворов
юли – август 1896 г.

 

Детска ясла

Детска ясла
ул. „Славянска“ №11
Павликени 5200

Тел.: 0884-526-912
URL: тук

 

Зам.-кметът на Павликени инж. Венцислав Иванов катастрофира мъртво пиян

инж. Венцислав Иванов, зам.-кмет Община Павликени
инж. Венцислав Иванов, зам.-кмет Община Павликени

Зам.-кметът на Павликени, финансово корумпираният, морално фалирал и политически импотентен инж. Венцислав Иванов, катастрофира мъртво пиян в събота, 28 април около 16:30 ч. на околовръстния път на гр. Бяла черква в посока с. Вишовград с личния си автомобил „Фолксваген“, тръгвайки си от „Празника на яйцето“ в Павликени.

Вследствие на зверската катастрофа, Иванов по чудо не нанася сериозни телесни повреди на намирщите се наблизо група местни роми, които шокирани от видяното първоначално го смятат за мъртъв, но след като се измъква от смазания автомобил, се вижда, че той, „инженерът“, „зам.-кметът“, е мъртво пиян.

След инцидента Иванов е откаран до дома му във Вишовград, а автомобилът е вдигнат и за момента в неизвестност.

Ето какви са нашите проблеми на прима виста с такасъздалата се ситуация:

  • сигнал в МВР или не е подаден или е подаден, но скрит;
  • автомобилът е вдигнат и за момента не се знае къде е скрит;
  • няма кръвна проба от Иванов;
  • защо е възможно такова престъпление да се скрие в община Павликени;
  • защо един инженер, бивш кмет на общината, настоящ зам.-кмет на същата община е пиян всеки божи ден и защо управлява автомобил в това си състояние, превръщайки се в потенциален убиец на пътя;
  • защо властимащите в община Павликени продължават да паразитират безнаказано и над закона?

С настоящата новина сезираме отговорните органи на местно, областно и национално ниво както следва:

  • Районен съд – Павликени
  • Районен съд – Велико Търново
  • Административен съд – Велико Търново
  • Министерство на вътрешните работи
  • Областна дирекция на МВР – Велико Търново
  • Областен управител – Велико Търново
  • Господари на ефира – бТВ

 

ОФК „Павликени“ би с 3:1 „Левски – 2007″

Победа с 3:1 постигна у дома ОФК „Павликени“ срещу „Левски – 2007“ в поредния 24-и кръг на Северозападната Трета лига. Това позволи на павликенчани да заемат 13-ото място, от което изместиха „Янтра“ (Полски Тръмбеш), който загуби с 1:0 гостуването си на „Първа атомна“ (Козлодуй).

Свищовският „Академик“ пък направи 0:0 като гост на „Трявна“ и е на десето място – най-високо от трите отбора от Великотърновска област.

Макар интрига за първото място на Северозапад да няма, такава за второто място не липсва. Отборът на „Севлиево“ дръпна с пет точки пред третия в класирането „Бдин“ (Видин). Тимът на Анатоли Тонов спечели с минималното 1:0 домакиниството си на „Партизан“ (Червен бряг) и вече има 5 точки преднина пред момчетата на Борислав Борисов.

Едноличен лидер в Северозападната Трета лига продължава да бъде „Кариана“ (Ерден), който има 62 точки в актива си и е само въпрос на време да официализира историческата си първа промоция за професионалния футбол. Вторият „Севлиево“ е с 49 точки, а третата позиция делят „Бдин“ и „Първа атомна“ с по 44 на сметката си.
Северозападна Трета лига, XXIV кръг
29 април, неделя, 17:00 часа

Бдин (Видин) – Кариана (Ерден) 1:3
Вихър (Славяново) – Ботев (Луковит) 2:0
Янтра Габрово (Габрово) – Мизия (Кнежа) 6:0
Севлиево – Партизан (Червен бряг) 1:0
Първа атомна (Козлодуй) – Янтра (Полски Тръмбеш) 1:0
Трявна – Академик (Свищов) 0:0
Павликени – Левски – 2007 (Левски) 3:1
Спартак (Плевен) – Янтра – 1919 (Габрово) 3:0

 

Грабеж разследват служители на полицейското управление в Павликени

В събота в 16:00 ч. полицейското управление е получен сигнал от 79-годишен мъж от с. Върбовка.

Той съобщил, че е бил ограбен. Пред униформените разказал, че същия ден отишъл на поляната край селото да провери магарето си, което било оставено там на паша. В същото време близо до него спрял лек автомобил с двама мъже. Единият слязъл, дръпнал му чантата, в която имало около 500-600 лв. и лични документи, качил се отново в колата и потеглили.

По случая в полицейското управление е започнато досъдебно производство.

 

Бозаджиите в областта фалират, останаха в Павликени и Горна Оряховица

Производителите на боза, все още незащитена като традиционен български продукт, са на изчезване във Великотърновско. Една след друга през годините фалираха и затвориха бозаджийниците в Стражица, Севлиево и Полски Тръмбеш. Преди дни това се случи и с цеха в Дряново. Причините не са малко. От десетина години консумацията на боза рязко е намаляла, но един от основните проблеми за фалита и изчезването на бозаджийниците е цената. Това твърди Данчо Колев от Павликени, който все още продължава да произвежда, но сам не знае до кога. „Има един голям производител, „Бомакс” – Хасково, който произвежда в големи количества и държат ниска цена. Аз произвеждам 20 години боза и в момента цената ѝ падна под тази, която беше, когато започнах. Това е убийствено. Дължи се първо на факта, че нямаме нито бранш, нито браншова организация. И второ – на монополното положение на големия производител. Една баничка в Гърция струва 1.50 евро в баничарница, защото е произведена на място. В България тези неща не се ценят. Бозаджията е един вид занаятчия. При него и разходите, и производителността е друга. И себестойността на бозата е по-висока. Като не може да вдига цената – фалира”, казва той.

Данчо Колев започнал да произвежда боза през 1998 г.

Той е инженер-технолог, завършил Хранително-вкусовия институт в Пловдив. Искал да произвежда нещо, за да си докарва доход. „Случайно се насочих към бозата. Купих машини, изградих нов цех и започнах. Това беше голямата ми грешка”, през смях казва той. „Чудех се тогава дали да правя дограма или да правя боза. Мислех си, че ако направя един прозорец, но на другия ден няма поръчка, по-добре всеки ден да правя боза и да ти капе нещо. Ако се бях хванал с дограмата, сигурно сега щях да бъда на друго дередже. А не да се чудя дали да затварям или не”, продължава разказа си Данчо Колев. Намерил една стара рецепта на ЦКС от 1974 г. По тази „отраслова нормала”, както се е казвало тогава, направил Техническа спецификация (ТС) и Техническа документация (ТД), заверил ги в Министерството на здравеопазването и започнал да произвежда. До 2007/08 г. вървяло що-годе нормално. Но с кризата нещата тръгнали надолу. В момента при него от 7-те работника са останали трима. Капацитетът на предприятието, в което се произвежда „Боза Павликени” е до 3 тона на ден, но работят само три дни в седмицата.

Какво е бозата и как се прави?

Според обясненията на Данчо Колев бозата по своята същност е житен сок. Рецептата е сварено, прецедено и подсладено жито. Нищо друго. На някои места я правят от брашно, но според него тя трябва да е от зърно. В България се използва предимно  жито. Едно време се коментирало, че най-добрата боза е от просо, но това било заради старите технологии, когато се е варяла в открити казани и житото не е можело да се изпече по такъв начин, както сега при висока температура и налягане. Остава една по-твърда люспа, а консистенцията на бозата е била по-грапава. А тъй като просото било с по-малка люспичка, лесно се сварявала. Просяната боза навремето била по-фина, по-мека и се е казвало, че е по-хубава, с което Данчо Колев не е съгласен. Правил е опити, но твърди, че житената боза е по-хубава, особено ако се изпече добре. Има нови технологии, при които не пекат бозата и става по-бързо. Но това е за сметка на качеството. А самата процедура е следната: слага се в един автоклав жито, сварява се, след това се охлажда, разрежда се с питейна вода, подслажда се и пълни в шишета. И се вкарва в хладилна камера да стои на студено, както е бутилирана. Днес се произвежда, утре се продава. По-високата трайност на сегашната боза идва от там, че няма ферментация. Когато бозата е със захар, както се е произвеждала навремето, през лятото тя има трайност 24 часа, а през зимата – 48 часа. Но в днешно време според Данчо Колев няма как една стока да бъде произведена и продадена за 24 часа. Това е абсурд. Качеството на една боза зависи до каква степен е сварена. Това е единствената тайна в нейното производството. Всеки бозаджия я вари по негово усмотрение, до определен момент. Ако се свари повече, става по-кафява, по-рядка и обратно – ако се вари по-малко, става по-бяла и гъста. И в „Боза Павликени” има подсладители (цикламат – Е952, полисуит, ацесулфам – Е950, захарин – Е954, аспартам Е951, известен още като нутрасуит), а коментарите за тяхната употреба според Данчо Колев са доста пресилени. Все пак, трябва да са в премерено количество.

 Защо децата пият много по-малко боза?

„Бозата е като народната музика. Младите все по-рядко слушат народна музика… и пият боза. Децата пият такива страхотни боклуци, които са не само пълни с консерванти, а и с кофеин и други неща, които увреждат страшно много здравето им. Говорят се глупости, че бозата била силно енергийна и пречела. Ако сравним кока колата с бозата, може би една кока кола се равнява на 5 литра боза по енергийна стойност. Зависи и от рекламите. Бозаджийският бранш поначало е беден. Като изключим големият производител „Бомакс”, който може да си позволи реклами. Преди време и аз съм рекламирал бозата и в Търново, и в Севлиево, и в Свищов. Сега в момента не само, че нямаме пари за реклама, но и нямаме пари да си платим заплатите. И от там идва всичко. Децата гледат, че пускат някакво сокче или  енергийна напитка и си ги купуват. Тези реклами вършат работа на страшно много производители. При нас обаче, да сте видели национална реклама за боза? Няма, защото браншът е такъв”, казва производителят от Павликени.

Истинска ли е сегашната боза?

За съжаление тя си прилича само по това, че се прави от жито. Оригиналната боза е биотехнологичен продукт, при който ферментацията е задължителна, за да достигне познатият ни в миналото вкус – сладка и леко резлива. При нея се отделят полезни вещества като феноли и витамини. Не случайно бозата навремето се препоръчваше на кърмачките, за да имат повече мляко – факт, който по-възрастните сигурно помнят. А употребата на подсладители вместо захар спира ферментацията. Така е много по-лесно за производителите, защото при нея трябва да се чака. Трябва да се поддържа и закваска. Химичният коктейл в бозата, каквото са подсладителите, не само замества захарта, но и подлъгва вкусовите ни рецептори, че пием истинска боза. Единият от тези подсладители, ацесулфам е много по-евтин от натуралната захар, а аспартам имитира резливия вкус, сякаш бозата е ферментирала   Дори няма да отваряме темата колко и до каква степен те са вредни и забранени за употреба в редица страни, но не и в ЕС. Както и за страничните им ефекти, ако количеството се предозира в организма, защото те се влагат не само в бозата.

Ако искаме оригинална боза, трябва да си плащаме

През 70-те и 80-те години бозата е била много следен продукт, когато е била подслаждана със захар и оставяна на ферментация. Но това време на истинската боза, когато тя струваше 6 стотинки, отдавна отмина. До преди три десетилетия тя се предлагаше навсякъде и най-вече в сладкарниците, с които можеше да се похвали и най-малкото село. Сега и сладкарници от чист вид няма. Бозата беше евтина, но я произвеждаше социалистическата ни държава, а тя си позволяваше да губи. Както е губела по 2 стотинки от всяка произведена бутилка минерална вода, например. Нещо, за което ми припомни Данчо Колев от Павликени. Такава е била политиката.

 Днес се намираме в ситуация на пазарна икономика. И няма как бозата, която преди 20 години, когато той е започнал да произвежда, е струвала 55 стотинки, при всичкото поскъпване сега пак да струва толкова. И да е истинска. Независимо от това от кой производител излиза. Колата е струвала 96 стотинки, сега е 2 лева и отгоре, а бозата си седи на същите 55 стотинки. Трябва да свикнем, че истинският продукт изисква повече време, качествени съставки, а цената му е доста по-висока. Но за да го има, освен че някой трябва да го произведе, трябва и да го консумираме. За да могат производителите да имат стимул да го правят, да печелят и пак да произвеждат.

А сега, ако искаме да си припомним оригиналната боза от детството на по-големите сред нас, ще трябва да отскочим до Радомир. Разправят, че там все още я правят. Иначе, ще си пием бозата от 55 стотинки.