Пролетната сеитба в Търновско закъснява

Пролетната сеитба в Търновско закъснява заради падналите късно през март снеговалежи, коментира Румен Тодоранов, председател на Регионалния фермерски съюз в Павликени. Закъснението е от седмица до 20 дни при земеделските производители, някои от които дори не са започнали да сеят. Голяма част от земята е наводнена и няма как да влезе техниката. Проблемът е още по-сериозен, тъй като заедно със сеитбата трябва да се наторят и есенниците – основно пшеница и ечемик.

Тодоранов, който обработва над 11,000 дка във В. Търново, Павликени и Горна Оряховица, разказа, че лично той вече е приключил със сеитбата, но в нивите са останали празни петна под вода. Може би те са 1% от засетите площи.

В момента есенниците се намират в добро състояние, въпреки късния сняг. Но още е рано да се каже каква ще бъде реколтата. В ниските места обаче има заблатени петна, където посевите вече гният, отчете Тодоранов. Той допълни, че преди снега топлото време е “излъгало” есенниците, при които вегетацията е започнала. Всеки посев, започнал този процес, едва ли ще оцелее.

Миналата година зърнопроизводителите от региона получиха много добри добиви от пшеницата и ечемика – над 500 кг/дка. За разлика от слънчогледа, който не зарадва много стопаните.

По справка на Областната дирекция “Земеделие”, във Великотърновско са засети над 600,000 дка с есенни култури.

 

Селфи с щраус и над 1,000 омлета на Празника на яйцето в Павликени

За поредна година Община Павликени организира Празник на яйцето, който тази година ще се проведе под мотото “Яйцето или кокошката?”. Фестивалът е единствен в страната, като миналата година присъстваха над 5,000 гости.

Празникът е свързан с живота и бита на местните и продължава през целия ден. Освен това в Павликени работи една от най-големите фирми за яйца в страната, която е и спонсор на събитието.

Фестивал тази година ще се проведе на 28 април в парка “Кирил Ракаров”, където забавленията ще подгрява тийнзвездата Гери-Никол. Предишната вечер ще гостува групата Стенли live, а водещ на празника ще бъде Николай Априлов.

Селфи с щрауса от близкия зоокът ще бъде хитът тази година. Всеки може да се порадва на птицата, намерила втори роден дом в Павликени. За първи път ще бъде проведена и томбола сред посетителите, а голямата награда е телевизор. И този път ще присъства най-добрата готвачка в града, която ще забърка над 1,000 вкусни омлета. Организаторите са подготвили още занимателни състезания с яйца, закачки с публиката, кулинарни изкушения и изложби, като песни и танци на гости и местни фолклорни колективи и детски градини ще съпътстват фестивала. С интерес се очакват песните и танците на фолклорния клуб “Люти чушки”, който винаги се радва на бурни овации. Изпълненията на детските градини от общината пък винаги привличат гражданите и гостите на празника.

 

Болницата в Павликени с печалба за 2017 година

Независимо от финансовата криза и ограничения лимит на здравната каса, общинската болница в Павликени приключи 2017 г. с печалба, макар и минимална от 1,215 лв., сочи финансовият доклад на лечебното заведение. Освен това болницата е увеличила приходите си със 116,000 лв., спрямо 2016 г., като през двете години са преминали почти еднакъв брой пациенти – над 4,600. Общо приходите за 2017 г. са били над 2.5 млн. лв., като стационарът се финансира основно от НЗОК. Делът на здравната каса е 2.1 млн. лв.

2.5 млн. лв. са разходите на болницата за м.г., като се забелязва леко увеличение на парите за лекарства, спрямо предходната 2016 г. Медиците обясняват, че при отделни клинични случаи пациенти са лекувани с няколко вида антибиотици. Но пък са намалели разходите за консумативи и електроенергия. От друга страна, са увеличени разходите за заплати на персонала, поради промяна на минималната работна заплата, и процентът на осигурителната вноска за пенсии.

Болницата в Павликени е длъжник с около 300,000 лв. към доставчици и парите са повече от предходната година. Според ръководството на лечебното заведение, през 2017 г. е имало месеци, когато с постъпленията са покривани само заплатите. През другото време се погасяват частично най-належащите задължения за електроенергия, медикаменти и консумативи. Според управителката д-р Ренета Кръстева, цените на клиничните пътеки не са актуализирани от 2006 г. при минимална работна заплата от 160 лв. за страната. М.г. тя е била 460 лв. Основен проблем за нас е, че приходите ни са относително постоянни, а разходите постоянно се увеличават, сочат годишните финансови резултати.

Справка за преминалите болни в стационара показва, че най-много пациенти са били лекувани във вътрешното отделение – почти 2,000. Следва неврологията с 1087 болни, хирургията с 984 болни, педиатрията с 690 деца и т.н.

Болницата в Павликени се прочу с това, че в нея доскоро оперираше най-възрастният хирург в страната – 95-годишният проф. Александър Гюровски, който е обучил плеяда от хирурзи. Там сега работи неговият ученик д-р Иван Манчев. Освен това в Павликени идват да оперират и едни от най-добрите специалисти от университетските клиники в Плевен.

 

Две птици нанду са новите обитатели на Зоокът Павликени

Две птици нанду са най-новите обитатели на Зоокът Павликени. Те бяха докарани от Бургас и от няколко дни обитават единствената във Великотърновска област зоологическа градина.

На външен вид обикновеното нанду прилича на щрауса, но за разлика от него е два пъти по-дребно и има оперение по главата и шията. Птиците нанду обитават откритите пространства на Южна Америка. Не летят, а при бяг развиват скорост до 60 км/ч.

Мъжкият нанду в Зоокът Павликени е на възраст 5-6 години, а женската е 4-5-годишна. Те хапват гранули от пресована люцерна, жито, слънчоглед, царевица, с удоволствие поглеждат и към зеленчуци като зеле и маруля. Спонсор за закупуването на птиците е СК „Карина – Донев и Доневи“.

Заповядайте в Зоокът Павликени, за да видите двете нови нанду. Зоокътът е отворен всеки ден. Вход свободен, с възможност да направите дарение според възможностите ви на входа.

 

Сайтът на Община Павликени се класира на 108 място по достъп до информация – „честито“!

Сайтът на Община Павликени, чиято вехта визия не е мръднала от далечната 2009 насам (датата на авторските права на сайта също не е сменяна 9 години), се класира на 108 място по достъп до информация измежду 567 институции, изследвани в България, което класиране е достъпно тук.

„Кмето“ Манолов може да плесне самодоволно с мазните си крадливи ръчички и да се поздрави, че все пак не е 567-ми в класацията.

Pavlikeni.bg, измежду други липсващи услуги, не предлага дори нещо толкова елементарно като превод поне на статичното си съдържание на английски език, въпреки многобройното англоезично население, живеещо в общината, но напълно забравено и маргинализирано от яловата администрация на финансово корумпирания, морално фалирал и политически импотентен „кмето“ Манолов. Иначе Общината пилее пари за курсове по английски език за служителите си, а от всички сертифицирани такива, английски ползва само ЕДНА служителка. Да не говорим, че както предадохме преди броени дни тук, Общината публикува лични данни на своите граждани на сайта си в противовес с всички законови разпоредби в страната.

Забравихме ли да припомним, че докато пари за съвременен сайт няма, Манолов троши десетки хиляди на година за никомуненужен вестник, където мазната му физиономия е на всяка страница? Пардон, вестникът – „Павликенски глас“ всъщност е много нужен за разпространяване на червена кметска пропаганда на вниманието на застаряващия и измиращ негов електорат, който не ползва електронни средства за информация.

Пълно безхаберие и откровена тъпанарщина на всички етажи на властта на бул. „Руски“ №4 в града.

Докладът за общинския сайт може да видите тук.

Резултатите са обявени от фондация Програма „Достъп до Информация“, която повече от 20 години следва неотклонно мисията си да спомага упражняването на правото на информация.

От своето създаване през 1996 г. до днес ПДИ провежда постоянна кампания за подобряване състоянието на достъпа до информация в България и участва активно в международни мрежи и инициативи, свързани със защитата на правото на информация.

Повече за фондация „Програма Достъп до Информация“ може да научите тук.

 

Вимание: Местен търси „момиче за снимки“

Внимание – местен търси „момиче за снимки“ „за една реклама вав чужбина“ в bazar.bg срещу заплата от 50 лв.

Приложената по-горе снимка е скрийншот на обявата, която е активна на този линк.

Обърнете внимание на правописа. Така пишат хора, навикнали да ползват латиница /“тарся“ вместо „търся“, „вав“ вместо „във“/.

Забележете, че потребителят няма име или телефон за връзка, като комуникацията с него е възможна само посредством съобщение на сайта.

Друг интересен детайл са останалите обяви на потребителя, като едната от тях е меко-казано провокативна.

Ако знаете нещо и мислите, че морала, здравето и сигурността на жените, които биха имали неблагоразумието да се свържат с този „фотограф“, са в опасност, моля сигнализирайте незабавно на тел. 112 или на местните органи на реда.

 

Шахмат на Олимпиадата – може би, но надали

За мнозина включването на шах като Олимпийски спорт може би звучи налудничаво. Не и за хората, които са запалени по тази игра.

Бившият председател на Световната шахматна федерация (FIDE) Кирсян Илюмжинов години наред се опитваше да вкара шаха в олимпийската листа. Всъщност, такива опити са правени още през далечната 1924, но те остават безрезултатни. Първият опит се проваля тъй като по онова време не е имало ясно разграничение между аматьорите и тези, които играят шах професионално. В момента първите наброяват над 600 млн., а професионално заетите в тази сфера – около 8 млн. И въпреки популярността и традициите на шаха, той все още не е възприеман от МОК като нещо, което има място на най-голямото спортно събитие в света. Борбата, обаче не спира. Преди няколко години FIDE отново подаде искане за включване на играта в Олимпийските игри в Токио през 2020. Но, няма да се получи. За сметка на това на следващата Олимпиада ще може да гледаме бейзбол, карате, скейтбординг, катерене на стена и сърфинг. Това са петте нови спорта, които намериха място в олимпийската листа за Игрите след две години. Тяхното въвеждане дойде след като през 2014 МОК даде повече свобода на местните организационни комитети да предлагат нови спортове. В крак с амбицията на Олимпийския комитет да привлече младата аудитория, в Токио ще видим повече спортове, които са насочени към младежта и съвпадат с бурноразвиващата се в глобален мащаб урбанизация. Преди няколко години Илюмжинов изрази своето недоволство като заяви, че “кърлингът е като шах на лед, и въпреки това намира място в олимпийската програма”. Със сигурност поредният отказ е разочаровал мнозина почитатели на шаха, а и изглежда, че от МОК нямат намерение скоро да приемат тази игра като спорт.

Шахматистите не са сами в своята мисия да покажат на света, че те също практикуват спорт. Друга древна мисловна игра – маджонг, също опитва да намери място под олимпийското слънце. Международната асоциация по мисловни спортове (IMSA) води преговори с китайското правителство с цел то да предложи на МОК въвеждането на мисловни игри като демонстрационни спортове по време на Зимната олимпиада в Пекин през 2022. Изглежда, че в Китай са отворени към тази възможност, но от Олимпийския комитет зависи дали предложението ще бъде прието. Миналата година маджонг стана седмата игра призната от IMSA като мисловен спорт. Другите шест са бридж, шах, Го, китайски шах, шашки и покер.

Последният също има олимпийски амбиции. През 2017 покерът получи статут на “наблюдаван” спорт, което означава, че ако тази игра се развие според изискванията на МОК, един ден, евентуално, може да го видим на олимпиада. Реалността това да се случи е минимална. Дори от новосформираната Международна федерация по покер да докажат, че тази игра е достатъчно популярна, то идеята за чисто мисловен спорт е против политиката на МОК. Освен това, дори най-печелившият покер играч Даниел Негреану обяви своя скептицизъм относно мястото на покера в олимпийските игри, споделяйки че те „са за физически спортове”.

Амбицията на федерациите по мисловни спортове да включат своите игри в олимпийската програма за момента са равносилни на избутване на скала по нанагорнище. От години МОК категорично отказва да приравни липсата на физическо напрежение със спорт. Въпреки това има надежда. От Олимпийския комитет осъзнават, че Игрите не са толкова атрактивни за младото поколение, колкото могат да бъдат. Ако мисловните спортове станат достатъчно популярни сред младежта, може един ден да видим шах, маджонг и покер редом до класическа борба и висок скок.

 

Новата стихосбирка на Анна Мария Петрова – Гюзелева Анабел ще бъде представена в Павликени

Новата стихосбирка на Анна Мария Петрова – Гюзелева Анабел „…А душата знае“ ще бъде представена в Павликени. Изданието е в памет на Никола Гюзелев и е обогатено с негови картини, предоставени от Фондация Никола Гюзеле. Събитието ще се състои на 23 април от 17:30 ч. в залата на Община Павликени.

От предговора на Лъчезар Еленков към стихосбирката: “…Човечеството постоянно твори поезия, без да съзнава това. И тя би останала незабелязана, ако поетите не я покажат на света. А този свят не винаги я разбира, въпреки че е сътворена от него. Поезията е онова, което не се вижда в реалния живот. Но присъства в дните и нощите на съпротивата ни срещу злото и бездушието.

В поезията на поетесата всичко това го има, макар и на пръв поглед закодирано. В стиховете на Анна Мария няма високомерие, нито трафарет. Има съпричастие! А чувствата са поднесени като на молеща длан… В поезията на Анна Мария няма подражание. И в това е успехът, а също и рискът ѝ. Вярвам, че ще успее в започнатото поетическо дело. И все така ще се откроява сред събратята по перо. Вярвам и пожелавам успех! Защото събужда сетивата с паметта на думите!“

От предговора на Балчо Балчев към стихосбирката:
‘Анна Мария Петрова-Гюзелева не е поетеса в обичайния “стандартен” смисъл. Това вероятно би разочаровало мнозина, но не и авторката на “А душата знае”. Нейната лирика е житейско споделяне на един творец, обвързал пътя на своя талант с много изкуства – танц, музика, кино, театър и поезия…

Тези стихове са най-твърдите и сигурни стъпала в изкачването на Анна Мария Петрова-Гюзелева нагоре, по пътя на отстояването, за да продължи нататък,..вероятно напред.“

От предговора на Бойко Ламбовски към стихосбирката:
“Анна Мария Петрова – Гюзелева е познавач на две поетични традиции – българската и италианската. Може би затова в емоционалния дневник, каквато е всъщност тази книга, ще открием и ярката лирическа жестикулация, характерна за Апенинините, и по-рефлективната, приглушена балканска сетивност. Като цяло книгата е интересен и успешен опит на авторката да разкаже себе си със средствата на изящната словесност, и да намери съмишленици в това споделяне.“

Анна Мария Петрова-Гюзелева е актриса, журналист, кино и тв продуцент.

Висше образование, магистратура. ТВ журналист и сътрудник на БНТ, на RAI, TV La 7 и Mедиасет – Italia. Актриса с повече от 50 игрални филма, сериала и копродукции, в България, Италия, Германия, Франция, САЩ с главни и поддържащи роли. Хореограф и преподавател по класически и джаз балет в Италия и България. Кино и ТВ продуцент в Италия и България. Президент на Асоциация Артемидия, Италия за българо-италианска култура и изкуство и основател на Биенале Артемидия от 2007 г. Основател и управител на продуцентска къща “Adria Film International“ Ltd. от 1993г. Председател на Фондация “Никола Гюзелев“ от 2015 г.

Член на Италианския Нац. Журн. Орден и на СБЖ. Член на Журито на Италианската Филмова Академия. Член на Италианския Нац. Съюз на писателите и артистите. Член на Дамския литературен салон „Евгения Марс”. Дописен член и Секретар на Отделение Изкуство на БАНИ – Българска Академия на Науките и Изкуствата. Пише стихове и публикува в Италия и България. Има издадени стихосбирки на български и италиaнски език („Молитва за живот” изд. „Иван Вазов“ 2001 г., „Цветя и бодли на Вия Егнатия” изд. „Траче Едиторе Италия“ 2011 и „Дреболии” Бертони Едиторе Италия 2015, “А душата знае“ изд. “Български писател“ 2015 г.), с международни награди за поезия-Първа награда в Eвропейски конкурс за поезия и култура 2010, Италия; Голямата награда за култура и поезия 2012,Италия; Наградата на Европейския Парламент 2013; Награда на Сполето Фестивал Арт 2013 Италия за стихосбирката „Цветя и бодли на Вия Егнатия” и на Сполето Фестивал Арт 2015, Италия за стихосбирката „Дреболии“. Представена на Международния Салон на Книгата в Торино, Италия през 2012 и 2016 г. с последните си две италиански стихосбирки.