„Рим каза, въпросът е приключен“
„Аз съм това, което ти ще бъдеш, а ти си това, което аз бях.“
лат. Sum, quod eris, quod es, ante fui.
надпис на входа на Римските гробища
Пуйките не летят
Eдин жител на Катамарка намерил необичайно голямо яйце. Никога не бил виждал нещо подобно и решил да го отнесе в къщи.
– Дали не е щраусово? – попитала жена му.
– Не, прекалено е едро – отвърнал старецът.
– Дали да не го счупим? – предложил доведеният му син.
– Ще е жалко. Ще изгубим нещо много интересно и любопитно – възразила загрижено бабата.
– За да не се съмняваме, ще го дам на пуйката, та да го измъти. Може пък след време да се излюпи някакво пиле – предложил човекът, така и направил.
Казват, че след петнадесет дни се излюпило едно пуйче, тъмно на цвят, голямо, нервно, което със страшна лакомия изяло всичко, което намерило наоколо. След това погледнало майка си с жар в очите и ѝ казало въодушевено:
– Хайде сега да летим.
Пуйката много се учудила на предложението на пламенното си отроче и отвърнала:
– Пуйките не летят. И не е полезно да ядеш толкова бързо.
Тогава решила да дава на равни порции на малкото от най-хубавата храна и да го научи да яде по-бавно. Когато свършвало със закуската, обяда, следобедното си ядене или вечерята, то подтиквало братята си:
– Момчета, хайде да летим!
Всички започнали отново да му обясняват:
– Пуйките не летят. А храната не ти действа добре.
Пуйчето говорело все повече и повече за ядене и по-малко за летене. Пораснало и умряло сред другите пуйки. Но всъщност било кондор! Било родено, за да се издигне на седем хиляди метра, но никой от събратята му не летял!
Опасността да умреш сред другите пуйки е много голяма. След като никой не лети…
Много врати са отворени, защото никой не ги затваря, а други са затворени, но никой не ги отваря.
Страхът да се впуснеш в неизвестното е огромен. Истинското убежище е във висините, особено когато човек има желание да полети… и чифт надеждни крила…
Енрике Марискал,
из „Другото име на любовта“
Издирват вандал, потрошил стъклата на кола в Павликени
В РУ – Павликени е започнато разследване за счупени предно и задно стъкло на лек автомобил „Форд Мондео“.
Деянието е извършено на 16 февруари, а возилото е било паркирано пред жилището на ползвателя в гр. Павликени. На местопроизшествието е извършен оглед.
По случая е започнато досъдебно производство.
Кмето: Датата 19 февруари ни кара да се замислим за доблестта и безстрашието на Левски
Павликенчани поднесоха цветя и се преклониха пред паметта на Апостола на българската свобода Васил Левски. Пред морената с барелеф на Дякона се събраха десетки граждани, официални лица, представители на политически партии и ученици, за да отдадат почит на българския герой.
„Датата 19 февруари свива сърцата ни и ни кара да се замислим за доблестта и безстрашието на героя Васил Левски. Най-големият патриот загина, за да можем всички ние да изградим собствена държава, с наше самоуправление, с наши собствени решения и с отговорността да ги отстояваме“, каза в словото си червеният демагог и популист „кмето“ Манолов.
Финансово корумпираният, морално фалирал и политически импотентен Манолов звучи жалко и смешно, спрягайки името, подвига и саможертвата на Апостола на свободата, който със сигурност би се обърнал в гроба ако можеше да види и чуе мискининът, който заработва политически капитал на гърба му.
Венци и цветя поднесоха представителите на Община Павликени и Общински съвет Павликени, училищните ръководства, институции и граждани.
Вечна му памет и дълбок поклон!
Вандали унищожиха изложбени пана в Павликени
Двама непълнолетни са унищожили изложбени пана, разположени пред сградата на общината в Павликени, установиха служители на местното полицейско управление.
Деянието е извършено на 3 февруари. В хода на разследването е изяснено, че извършители на вандалската проява са две момчета на 16 и 17 години, съответно от Павликени и Велико Търново. Те са направили пълни самопризнания. До момента и двамата не са били известни на полицията.
Материалите по случая ще бъдат докладвани в прокуратурата, с мнение за изпращане на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.
Тъщата на Едрев…
Тъщата на командира на отделение Георги Едрев, който на 27 ноември бе окован с белезници и изведен от сградата на полицейското управление в Павликени, все повтаря, че нищо нямало да им направят на уличените крадци на служебно гориво с пагони, „защото не може да се докаже“, пък и шефовете им знаели за схемата и сега търсели начин да ги оправдаят.
Сус, бре!
Ко ни можи да съ докажи, ма, мършо? Ти освен, че си проста и нагла, сляпа ли си?
На тъщата на Едрев ще препоръчаме да държи отровната си уста затворена и ще припомним какво видя цяла България в следващите доказателствени кадри от 4-те видео клипа от десетмесечното разследване на „Господари на ефира“ в града на уж-хубавите хора.
Приятно гледане.
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово
ДАВАШ ЛИ, ДАВАШ, БАЛКАНДЖИ ЙОВО
Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете ръце,
та пак го питат и го разпитват:
– Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
– Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете нозе ,
та пак го питат и го разпитват:
– Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
– Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Избодоха му и двете очи
и не го пита, нито разпитват,
току си зеха хубава Яна,
та я качиха на бърза коня
да я откарат долу в полето,
долу в полето, татарско село.
Яна Йовану тихом говори:
-Остани сбогом, брате Йоване!
-Хайде със здраве, хубава Яно!
Очи си немам аз да те видя,
ръце си немам да те прегърна,
нозе си немам да те изпратя.
Пенчо Славейков
Обесването на Васил Левски
ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Христо Ботев
„Обесването на Васил Левски“ е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в „Песни и стихотворения“. Напечатана е в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски.
