Всъщност Рождество Христово е за повечето от нас ден, в който ние не помним, а забравяме още повече Бога. Ние празнуваме едно езическо и комерсиално Рождество: изпълнени с цветни светлини улици, илюзорна светлина на гирляндите, изкуствени елхи, ядене и пиене, коледни сладкиши, размяна на подаръци, предвкусване на почивни дни, очакване на тринадесета заплата… и Коледа свършва.

С претъпкан стомах и опустошено сърце. Христос го няма никъде. Всичко това в действителност няма никакво отношение към смисъла на празника и носи само разочарование: празникът е станал фикция, изродил се е до комерсиален ритуал в един безбожен и опустошен свят.

Измамата на „комерсиалната“ Коледа – това е първата измама. Но има и втора, и тя е още по-коварна и фина. Това е измамата на „социалната“ Коледа: да възприемаме този ден като „празник на домашната хармония, семеен празник“. Така ни внушават сладникавите холивудски коледни филми, блудкавите песнички от телевизията и радиото.

Да, Коледа е свързана със семейните ценности, но тя не е триумф на дребното самодоволство на дребния човек в неговия дом, не е празник на еснафското благополучие. Семейството на християнина – това не са само неговата съпруга и деца. Това е великото семейство на човешкия род, за който умря на кръста Спасителят. Нашите близки – ближни – са всички хора на този свят.

Тогава какво е Коледа? Как да я посрещнем – достойно, човешки и християнски, а не пошло-езически и еснафски? Какъв е смисълът на този ден?

Нека се освободим от представата за Коледа като нещо свързано с материални блага, подаръци, украшения, дори с пътувания и почивки на курорти… Днес с това я свързват езичниците. Това е езическата представа за празника, езическият начин на неговото посрещане.

Но за нас, християните, нека това бъде ден на духа, а не празник на плътта. Нека масата ни не бъде претрупана с излишества. Простотата и умереността са добродетели на християнина. Нима Спасителят на света се е родил, за да имаме повод да угаждаме на червата си?

Вместо към плътски угощения да се стремим към хляба на ангелите, към сладкото пиршество на вярата, на правдата, на християнската радост. Вместо ние, ситите, да раздаваме подаръци на други сити, нека се лишим от нещо в помощ на страдащия ближен.

Да посетим болния, да подслоним бездомния, да нахраним гладния. Това ще е нашият коледен подарък за Господа. Вместо да украсяваме стените на дома си, да украсим душата си. Та помислете, каква мизерия е това, когато къщата ни е пълна с камбанки, елхички и цветенца, а сърцето ни тъне в мрак и мръсотия!

Вместо далечни пътувания да извършим само едно – пътешествието на влъхвите: Да идем във Витлеем и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ (Лук. 2:15). Какво е за нас Рождество? Събитие, което се е случило някога в едно палестинско село? Или нещо, което засяга лично всекиго от нас?

За какво ни благовести този ден – за коледните промоции и разпродажби? Или за това как Спасението на света се ражда в нищета и смирение? За това как Бог разкрива безкрайната Си любов към човечеството и се облича смирено в нашата мизерия?

Времето преди Коледа е благословено време. Нека се подготвим достойно за нея, за да я посрещнем така, както подобава на християни: да пътуваме през цялото това време духом към Витлеем, за да пристигнем навреме за раждането на Господа и да се радваме – не според духа на този свят, не заедно с този свят, а заедно с евангелските пастири и с Ангелите.

Нека Бог да даде на всички вас да видите Христос – не само лежащия във витлеемските ясли, но преди всичко в яслите на вашите души.

Амин.

Автор: Месогейския митрополит Николай