Бивш корабен механик е сред най-успешните кметове в община Павликени. 67-годишният Юлко Палов, ГЕРБ, е зет в село Горна Липница и след 34-годишно пътуване с кораби, решил да се установи със съпругата си в китното селце.
„Тогава синът и дъщеря ми заявиха: „Имаш сили, опит и умения, защо не станеш кмет на Горна Липница?”. Почти на шега се кандидатирах и така вече трети мандат съм на този пост”, споделя Палов.
Бившият моряк в селскостопанския музей, който е първи по рода си в страната.
Въпреки че е погълнат от кметските дела и решаването на куп проблеми на местното население, което наброява около 500 души, управникът с умиление си спомня времето, когато е плавал с кораби по Дунав.
„Завърших Военноморското училище във Варна и ме разпределиха на работа на търговски кораб по реката. През изминалите над три десетилетия съм кръстосвал от Регенсбург, който е последната плавателна точка на Дунав, до устието на реката в Солина. С търговски кораби превозвахме различни товари. Прекарвахме въглища и руда за „Кремиковци”, вино за Германия, а оттам в България доставяхме техника”, разказва Юлко Палов.
„При всеки рейс има екстремни ситуации. Реката е тясна, течението е бързо , има остри завои и често се стига до непредвидени и рискови ситуации. Веднъж превозвахме 49 камиона, които бяха подредени в кораба на около 10 см разстояние един от друг и укрепени. Въпреки че се движехме с 30 км/час, на остър завой корабът опря в брега, синджирите се скъсаха и камионите се удариха един в друг. При друг круиз пък австрийски тласкач на завой, понесен от силно течение, с целия си конвой връхлетя върху нашия кораб, който бе дълъг 116 метра и широк 22 метра и го разпори от носа до кърмата над водолинията. За щастие разбити глави нямаше, но се наложи в австрийския град Линц да разтоварим и корабът да остане за дълъг ремонт, защото повредата беше сериозна”, разказва Юлко Палов, който е бил вторият човек по ранг след капитана на плавателния съд.
През 2007 г. опитният моряк се пенсионирал и вместо да се отдаде на дългоочакваната почивка и спокоен живот, завъртял кормилото на кметската власт. След 10-годишно кметуване, днес Палов е категоричен, че корабът се управлява много по-лесно, отколкото едно село.
„На плавателния съд има ред и дисциплина. Там животът ти зависи от другите. Казва се един път и разпореждането се изпълнява”, аргументира се първенецът на Горна Липница.
Когато спечелил първия мандат, събрал хората и им казал: „Няма партии, няма ГЕРБ, БСП, ДПС, СДС и т.н. Моята партия сте вие!”.
„Не се записах партиен член, тъй като е късно да променям света. Исках обаче да променя Горна Липница и тя да стане добре уредено село, защото беше със затихващи функции. Не се раждат деца, но в последните години взеха да се връщат повече млади хора. Те работят предимно в кооперацията- трактористи, комбайнери”, разказва енергичният кмет.
Той е радетел на културата и изкуството. Издействал е разрешение от община Павликени двете бивши училища и детската градина да се стопанисват от кметството в Горна Липница.
Така за осми път това лято селището оживя, защото по инициатива на сина на кмета тук се събират хора на изкуството буквално от цял свят, за да рисуват, да ваят причудливи фигури. Постепенно Арт академията в Горна Липница се е утвърдила като една от най-значимите прояви в културния афиш на община Павликени. Всяка година през август в селото се събират творци от България и чужбина и в продължение на седмица създават произведения на изкуството.
„Направихме картинна галерия и всичко, което е създадено по време на пленерите, се излага в нея. Експозицията наброява над стотина творби. Сред тях има много ценни работи- картини, пластики, инсталации.“
Юлко Палов е горд, че е успял да издейства пари за основен ремонт на храма „Св. Димитър”, който е строен през 1863 г. от майстор Колю Фичето. Църквата отново е действаща, откакто Палов е кмет. В нея са вложени около 200,000 лева, които са осигурени по проекти от Дирекцията по вероизповедания и от държавната хазна.
„Изчистихме църквата. Вътре я изкъртихме до камък и я измазахме. Ремонтирахме покрива. Възстановихме иконостаса, стегнахме камбанарията, подновихме покрива. Ремонтирахме и сградата на някогашното килийно училище”, изброява с гордост Палов.
С огорчение обаче споделя, че иконите са окрадени. Самият той, по заръка на великотърновския митрополит Григорий, е скрил две, понеже са много ценни и изкушават крадците. Рисувани са от ученици на Захари Зограф. Милеещият за светините кмет е прибрал на сигурно място и оригиналния ферман на султана, с който е разрешен градежът на църквата. Навремето, пет години преди строежа, цяла петиция хора се вдигнала от Горна Липница и отишла пеша до Цариград, за да иска разрешение лично от султана.
„Голям проблем дълги години беше пътят до Горна Липница. По трасето от около 10 км зееха огромни дупки като кратери. Хората си трошаха колите и пъплейки го изминаваха за близо час. След дълга битка, протести и ходене по мъките проблемният участък бе асфалтиран и сега е като самолетна писта. Като ми се обадят от Павликени, качвам се в колата и на 11-ата минута съм там”, доверява Палов.
През последните години Горна Липница се е превърнала в интернационално селище. 35 къщи са купени от чужденци и местното население съжителства с англичани, немци, руснаци, гърци, белгийци, украинци, французи. Името на селото означава „много липи”, а според древна легенда навремето липниците били три – Горна, Долна и Средна. Средната отдавна изчезнала, а на нейното място Юлко Палов вдигнал параклис, който всъщност се намира в собствения му двор и представлява като че ли най-голямата местна атракция. Управникът кипи от идеи за развитието на селото.
„Искам то да се превърне в туристически център. Нужен е ремонт на селскостопанския музей, който е уникален и е първият по рода си в страната. Навремето сградата е строена без гвоздеи и грам метал. Трябва обаче музеят да бъде обновен, за да може да се включи в туроператорски програми. Селото разполага с не малко живо наследство, което от години е скрито от погледа на хората – природонаучния музей, голямата сбирка на северняшки носии, на битови предмети, които са запазени в отлично състояние в нашето читалище „Зора 1886”. По проект спечелихме 200 000 лева от Министерството на културата за читалището, но оттам наредиха, че с парите ще бъде осигурено техническо оборудване. Сега имаме копирни машини, скенери, компютри, но сградата е в окаяно състояние.”
Повече за селото, неговото минало и настояще, може да прочетете тук.
