Куба е носталгия – по това, което е било, и онова, което би могло да бъде. Единствено тук може да се повозите на напълно съхранен „Форд Т”, над който не треперят като музейна рядкост, ами юнашки го юркат като такси.

Само в Куба човек може да си купи една и съща пура на цена от 5 цента до 10 долара – в зависимост от това дали е крадена от фабриката, свита на балкона, или се продава в луксозен магазин с хюмидор колкото бална зала. Комунизъм, конга, карибски плажове и конкистадорски крепости – всичко това пак е Куба!

Когато в туристическата агенция ми казаха, че ще разглеждаме Старата и Новата Хавана, дотолкова се бях вживяла в потапянето си в социализма, че се намръщих. Новата Хавана? Е, сега ако ще ми показват панелни блокчета… Нищо подобно!

В Старата Хавана времето е спряло между 15-и и 17-и век, в Новата кръжи към средата на 19-и. А какви сгради има! Е, 7-километровата крайбрежна улица „Малекон” малко напомня за класическа красавица, която отчаяно се нуждае от баня и грим. Но лющещата се мазилка не успява да скрие архитектурните перли в стил сецесион и арт-деко. Край тях като грозноват сандък се кипри хотел „Хилтън”. Той олицетворява българския лаф „Купил си фабрика на 9 септември”. И дядото на Парис Хилтън така. Открил хотела си в Хавана на Коледа 1958 г. На 1 януари 1959 г. дошла революцията.

Идваме си на темата за социализма – с „Площада на революцията” и 109-метровия мемориал на Хосе Марти. Без да броим „иконите” на Камило Сиенфуегос и Че Гевара върху 30-метрови пана по околните фасади. При посещението на папа Йоан Павел Втори в Хавана на площада са присъствали 1,5 млн. души! Там и команданте Кастро е произнасял някои от прочутите си 6-часови речи. Най-продължителната от тях е вписана в книгата на рекордите „Гинес” – 7 часа и 10 минути.

Друг, съвсем различен площад – Катедралният в Старата Хавана, омайва с покой и кафенета, където да отдъхнат изтерзаните ви нозе, а ушите ви да се изплакнат с жива кубинска музика. Наоколо обикалят дами в костюми от колониалната епоха, които уж продават цветя, но целта им е да ви вземат по няколко конвертируеми песо за снимка на техния пъстър фон. Под огромни дантелени чадъри пищни негърки пушат пури като самолетоносачи и врачуват бъдещето. И те „за няколко долара повече”. Каменната забележителност на площада е черквата „Свети Христофор Колумб”, символ на Старата Хавана. Но тя е сравнително „млада” – построена е през 1748 г.

Кубинската столица е основана от испанците през 1519 г. През XVII век градът вече е един от главните корабостроителни центрове на Карибите. И макар днес Хавана да е плъзнал във всички посоки мегаполис с над 2 млн. жители, старият център съхранява паметници на барока и класицизма, както и цялостни ансамбли от частни жилища с галерии, балкони, незабравими чугунени врати и вътрешни дворове.

Всеки камък от калдъръма на Старата Хавана направо „диша” история. Каталогът на историческите паметници там наброява над 900 обекта. Е, как още през 1984 г. да не влезе в съкровищницата на ЮНЕСКО?!

Когато бродиш без цел по криволичещите улички на Старата Хавана, надничаш във вътрешните дворчета, където се разхождат питомни пауни или малолетни мулатки флиртуват с минувачите под ромона на фонтаните. Старинната испанска архитектура изобилства от изящно украсени балкончета, сводове, метални решетки, рисунки и арабески.

Между 16 и 19 век в Хавана са построени над 3000 здания в стил неокласицизъм или колониален барок. От тях до ден днешен са оцелели около 900. Някои къщи имат лек мавритански оттенък, донесен от испанските преселници. Други пък са почти прилепени една до друга – колкото съседите да се поглеждат през многоцветните витражи.

В Старата Хавана живеят над 100 000 души, които отказват да се пренесат в панелките, предоставени им щедро от правителството. Те поддържат града жив.

Научавам, че в катедралата от 1796 г. съхранявали тленните останки на Христофор Колумб, пренесени от Доминиканската република. През 1898 г., когато на испанските колониалисти им се наложило да напуснат Куба, саркофагът на великия мореплавател е откаран в Севиля.

Сградата на катедралата е почти квадратна – 34 на 35 метра, с две кули, дясната от които е по-широка от лявата. Вътре стените са украсени с копия от картини на Рубенс и Мурильо, стенописи на французина Жан Батист Вермей. Разпятието и олтарите са дело на италианския скулптор Бианчини, но въпреки това фасадата е много по-впечатляваща от вътрешността.

Площад „Сан Франсиско де Азис” навремето бил деловият център на града. Кубинците обаче наричат мястото Площад на гълъбите, заради птиците, трупащи се около Фонтана на лъвовете, създаден от италианския скулптор Джузепе Гарджини от карарски мрамор през 1836 г. Дълги години корабите от близкото пристанище зареждали прясна вода от водоскока. Близо до него са строени карети, които могат да се наемат за обиколка из Старата Хавана.

Най-голямата забележителност на „Пласа де армас” е памуковото дърво сейба, посадено точно на мястото, където през 1515 г. е поставен първият камък на града и са отслужили първата църковна служба под открито небе. Според традицията и до ден днешен на 16 ноември – деня на светеца покровител на Хавана Сан Кристобал, ако обиколиш три пъти сейбата мълчешком, наумиш си желание и хвърлиш монета, то ще се изпълни. Туристите го правят и през останалата част на годината.

На северната част на площада е крепостта „Кастийо де ла реал Фуерса” („Замъкът на кралската мощ“) обкръжена с ров и вода. Твърдината е от 1577 г. и това я прави най-старото каменно отбранително съоръжение в Латинска Америка. Построена е след набега на френския пират Жак де Соре. Строителите обаче нещо се объркали и я издигнали прекалено далеч от входа на залива. Затова решили да стане резиденция на губернатора на острова. А понеже не жалели материала и се оказала хем най-добре защитена, хем в центъра на града, станала нещо като кубинския Форт Нокс – тук започнали да съхраняват събраните от цяла Америка ценности, преди да ги превозят в метрополията.

Цялата западна част на „Пласа де армас” е заета от великолепния Дворец на капитан-генералите – едно от безспорните украшения на Хавана, строено в продължение на близо 30 години. Навремето той е бил седалище на губернатора, но революционното правителство на Куба настанило там градския музей, посветен на колониалната история на Хавана.

Пред Двореца на капитан-генералите стоят няколко старинни църковни камбани, но още по-необичайна е дървената настилка на площада. Губернаторът Такон сменил с дървени гранитните павета пред двореца през 18-и в. Човекът бил нервен и ужасно се дразнел от тропота на конските копита и подкованите войнишки обувки по време на непрекъснатите маневри и маршировки по площада.

Разтуха от предозирането с история намирам в „Бодегита дел Медио”. Това е заведението, където според легендата Хемингуей е измислил коктейла мохито. Тук гълчавата е вавилонска – на всякакви езици. В превод името означава „кръчмичка в центъра”. Стените му, изписани от тавана до пода с автографи на световни знаменитости и с техни снимки, са подпирали лично Нат Кинг Кол и Габриел Гарсиа Маркес, Жерар Депардийо и Бриджит Бардо, Франсис Форд Копола и Ерол Флин. Аз пък се замислям колко ли още шедьоври щеше да създаде Хемингуей, ако не беше експериментирал с коктейли в „Ел Флоридита” и „Бодегита дел Медио”. А може би николко?

Времето на Нобеловия лауреат за литература е минавало между двата му любими бара. „Бодегита дел медио” отваря врати на 26 април 1942 г. по идея на търговеца Анхел Мартинес. Специална роля в съдбата на заведението изиграл фактът, че наблизо била разположена малка печатница. Затова клиентите били все бохеми – журналисти, писатели, актьори и художници. Рецептата на прочутото мохито е проста: няколко листа мента, захар, лимонов сок. Всичко това се разбива добре, за да се усети ароматът на ментата, долива се бял ром и малко газирана вода плюс много лед. Но вкусът му без най-важната съставка – кубинския темпeрамент, бил различен.

В Новата Хавана до Националната опера с фасада, която напомня каменна дантела, е Капитолия. Построен е през 1929 г. като копие на американския си адаш и до 1959 г. тук е заседавал парламентът на Куба. Сега чиновниците на няколкото министерства и музеи, разположени в Капитолия, се наслаждават на Статуята на републиката, сътворена от италианеца Анджело Канели. Тя се смята за третата по големина скулптура в закрито помещение след монументите на Буда в Япония и Мемориала на Линкълн във Вашингтон.

Вървя по Пасео дел Прадо и има опасност да се спъна необратимо. Очите ми са пълни с красота – ненатрапчива, но всепоглъщаща. Барокови сгради има на много места в Европа, но тъкмо тяхната стерилна поддържаност им пречи да ги възприема като живи. Тук, макар да им минават задължителна баданарка по програми на ЮНЕСКО, тропическата влага и ураганите им пречат да изглеждат «с ръка не пипнати». По балконите пушат усмихнати хора, вее се пъстро пране, зад отворените прозорци се виждат лющещи се тавани, но тъкмо тези недостатъци показват, че сградата диша по свой неподражаем начин.

Пасео дел Прадо е перлата на Хавана. Странно ми се вижда, че през 18-и век се е намирала извън пределите на града и чак през 1770 г. по заповед на маркиз Де ла Торе градските порти се местят до морето и булевардът (вече в стените на града) бързо става много популярен сред аристократите за конните им разходки.

През 19-и век се появяват паваж, мраморни плочи на тротоарите и улични лампи. По Пасео дел Прадо минавали военните паради и шествията. Когато през 1927 г. започват да строят Капитолия, покрай него реконструират парка и булеварда. Наемат френския архитект Форестие и той разширява централната част на булеварда, засажда лаврови дървета, появяват се мраморни пейки, поставят изящни лампи и осем бронзови лъва, които си стоят и до днес. Повечето сгради са в колониален стил, силно повлиян от испанското присъствие с мавритански уклон – хотел „Севиля“, Домът на науката, Дворецът на бракосъчетанията…

Още едно място, където времето е спряло e малкото червено къще с надпис El Floridita. Барът станал култово място, след като веднъж Хемингуей влязъл случайно да използва тоалетната. Решил да опита местния коктейл и изпаднал в такъв възторг, че дори след като се изнесъл да живее извън Хавана, жена му го докарвала в „Ел Флоридита”. За целия свят прочутият кубински коктейл дайкири е свързан с този бар, но и питието, и заведението са станали легенда благодарение на Папа Хем, както свойски го наричат кубинците. Той всяка сутрин идвал в десет, сядал на любимото си място и поръчвал своето „Папа доблес” – двойно дайкири, създадено специално за него. И така цели 15 години по 15 дайкирита на ден. Вдъхновен от тях, работел по ръкописа на „Старецът и морето”.

Автор: Магдалена Гигова