3,000 литра бира и 4,000 артикула мезета от скарата са подготвили организаторите на „Джулай Морнинг“ край Павликени. Очакват се поне 800 гости, които ще посрещнат юлското слънце на брега на река Росица, ресторант „Втори километър“ на южния изход на град Бяла черква.
Предвидени са огромна сцена, място за къмпинг, паркинг зона, зона за хранене – скара-бира. Входът за проявата е безплатен.
Над 10 часа ще продължи рок-маратонът. Рокаджиите от „Фанданго“ са големите звезди тази година. Те ще излязат на сцената два пъти, със специалното участие на Силвия Миленова. Първото им участие е около 21:45 ч. Под техен съпровод ще изгрее и слънцето след 5:00 ч. в съботния ден.
Заедно с „Фанданго“ на сцената ще забият и музикантите от групите „Stenli Stefanov’s project”, „Noise”, „Headbangers”, „No limit”, „Rock evolution” и „Мълния”. Първата от групите започва концерта в 20:30 ч.
Идеята е на кмета на община Павликени инж. Емануил Манолов и беше финансирана основно чрез спонсорството на местни фирми.
В навечерието на 74-та годишнина от обявяването на Павликени за град се обръщам към вас с пожелание да празнуваме, носейки самочувствието на наследници на славни традиции.
От първите дни, в които траки, славяни и древноримски граждани са населявали нашите земи, през деня, в който Атанас Хаджиславчев създава своя чифлик, до ден-днешен павликенският край е бил район на благоденствие и добруване на хората.
Всички наши мисли, усилия и мечти и днес са свързани с просперитета на античния и вечен Павликени. Надявам се всеки наш съгражданин да стане прозорлив инициатор на положителни промени в живота на нашето селище. Това може да се случи, когато се обединяваме, отстъпваме малко от егото си и работим за своята общност.
Пожелавам на всеки от Вас да не губи желанието си за съвършенство, за напредък и за просперитет.
Пожелавам ви да се усещате като част от общество на добри, честни и справедливи хора, които се радват на своето щастие в чист и благоустроен град.
С всеки ден Павликени е по-близо до тази цел!
Да пребъде Павликени!
Честит празник!
инж. Емануил Манолов
кмет на Община Павликени
Безплатното приложение „Европейски път: Павликени“ в удобен за четене формат можете да изтеглите от тук.
Споразумение за партньорски и приятелски отношения между градовете Стародуб от област Брянск на Руската федерация и Павликени подписаха градоначалниците на двата града. Инж. Емануил Манолов и Дмитрий Винокуров сложиха подписите си под документ, в който заявяват намерението на двата града за развитие на дългосрочни и взаимоизгодни търговско-икономически, научно-технически и хуманитарни отношения в областта на селското стопанство, строителството, културата, образованието и туризма, както и с цел укрепване на взаимното разбирателство и приятелство между градовете.
Подписването на споразумението беше част от тържествената сесия за Празника на град Павликени. Официалната церемония по връчването на почетнте плакети се проведе на 29 юни – празника на град Павликени и ден на светите апостоли Петър и Павел.
Пет изявени личности бяха удостоени с почетен знак „Едностранен плакет“ за заслугите им към развитието на града. Това са: Йордан Йорданов – за неговата общественополезна дейност; Павлинка Николова – за висок педагогически професионализъм; Венета Мандева – посмъртно – за цялостното ѝ литературно творчество; Филип Филипов – за дейността му като музикант и приноса му за самодейността и Ана Илиева – за дългогодишната ѝ благотворителна дейност.
Тържеството започна с издигането на знамената на Република България, Европейския съюз и Община Павликени.
„И нека в днешния ден си пожелаем повече от нашите съграждани да са обективни в исканията и оценките си. В Павликени за поредна година има инвестиции, които в пъти надхвърлят общинския бюджет. Напредъкът е видим навсякъде около нас, затова призовавам нашите съграждани да гледаме на него с добро и да сме наясно, че той е плод на неуморен труд“, каза в официалното си слово кметът на община Павликени инж.Емануил Манолов. „Пожелавам на всеки от вас да не губи желанието си за съвършенство, за напредък и за просперитет. Пожелавам Ви да се усещате като част от общество на добри, честни и спревделиви хора, които се радват на своето щастие в чист и благоустроен град“, каза още кметът.
Своите приветствия отправи и вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова.
„Обичам този град! Павликени не е просто красив град, а е място с над 2,000 години история. Всички вие сте наследници на една богата традиция и култура. Поздравявам кмета за амбицията му да превърне това място в още по-красиво, да дойдат хора от цял свят и да почувстват историята му“, каза вицепрезидентът.
Празникът на Павликени уважиха и народните представители Весела Лечева, Валентин Ламбев и Явор Божанков от „БСП за България“, заместник областните управители Ивета Кабакчиева и инж. Детелина Борисова, Иван Пивоварчук – вицеконсул на Генералното консулство на Руската федерация в Русе и Павел Журавльов – ръководител на Културно-информационния център на Русия в България, кметовете на Стражица, Елена и др., почетни граждани на град Павликени и др. Сред официалните гости бяха и делегации от румънския град Болдещ Скаени, водени от кмета Константин Букурую, и руския град Стародуб – кметът Дмитрий Винокуров и заместник-кмета Вадим Покаместов.
Благослов за града отслужи митрополит Григорий.
С поздрав към гражданите се включиха в програмата и децата от ДГ „Слънце“, ДГ „Осми март“, ДГ „Вяра, Надежда и Любов“, мажоретния състав на СУ „Бачо Киро“-Павликени и Клуба за народни танци „Люти чушлета“.
Празничната програма продължава вечерта с концерт на ансамбъл „Българе“ – спектакълът „Осмото чудо“. Спектакълът започва в 20:00 ч. в Летния театър в Павликени с вход свободен.
„Бели и кървави нощи — предателски бели и предателски кървави. Ето, избягала е доблестта от сърцата и душите са опръскани като ръцете на убийца. Бучат огнените стълпове на пожарището сред града, обхващат небето, задушават нощта, а камбани не бият и не се мярка никъде жив човек. Доблестта е избягала от сърцата и душите са оцапани като ръцете на убийца.“
Базиликата Свети Петър е разположена западно от центъра на Рим, на територията на суверенната държава Ватикана, и е център на римокатолическата вяра. Историята посочва, че на мястото на сегашния храм, по-рано се е намирала състезателна арена, където по времето на Нерон християните са били предавани на мъченическа смърт. През 67 г. тук след съд е доведен и апостол Петър. Той моли екзекуцията му да е различна от тази на Христос, заради което е разпнат с главата надолу. През 326 г. в памет на това император Константин нарежда да се построи базилика, посветена на Свети Петър.
Площадът пред Базиликата „Свети Петър“
Когато по-късно тя остарява морално, през 1452 г. Папа Николай V започва строителството на нов храм на нейно място. След смъртта му работата е преустановена и едва през 1506 г. Папа Юлий ІІ нарежда на архитекта Браманте да продължи строителството. Браманте замисля църквата да е с формата на гръцки равностранен кръст.След неговата смърт работата е поръчана на Рафаело, който проектира църквата наново, този път с формата на латински кръст. След това строителството се оглавява от Микеланджело Буонароти, а след смъртта му архитектите Джакомо дела Порта и Доменико Фонтана изграждат по проекта на Микеланджело два купола: вътрешен и външен. Карло Мадерно достроява капелите и оформя фасадата на храма. На 18 ноември 1626 г., с навършването на 1300 години от построяването на първата базилика, Папа Урбан VІІІ освещава новия храм.
На мястото на стария олтар е поставен нов, а в пода е пробито прозорче, през което вярващите могат да видят гробницата на Свети Петър. Разкопките, проведени през 40-те години на миналия век, доказаха, че под олтарната част действително се намира гробницата на апостола. За това свидетелстват многобройни факти, включително намерените надписи и изображения. До 1990 г. базиликата Свети Петър в Рим бе най-големият християнски храм в целия свят (през 1990 г. той е изпреварен от храма в Ямусукро, столицата на африканската държава Кот д’Ивоар). Размерите на римския храм са потресаващи – той заема площ от 22 067 квадратни метра, височината му е 189 метра, а дължината – 211,5 метра. Площадът пред църквата, по проект на Лоренцо Бернини, е ограден от 264 колони в четири реда, а в центъра му се намира египетски обелиск и два великолепни фонтана.
Пред входа на храма се извисяват статуите на апостолите Петър и Павел. Петър държи в ръцете си ключовете от Царството Небесно. Храмът има пет входа. Последният от дясната страна е наречен Святата врата и се отваря само на кръгли годишнини. В древността началото на юбилейната година се е отбелязвало със звук на тръба от кози рог, който се е наричал „yobel“, откъдето и произлиза думата „юбилей“. Святата врата е залята с бетон. На всеки 25 години, в навечерието на Коледа в юбилейната година, бетонът се разбива. След трикратно коленичене и три удара с чук, Святата врата се разтваря и Папата с кръст в ръка пръв влиза в храма. В края на юбилейната година вратата отново се зазижда за следващите 25 години.
„Пиета“ на Микеланджело
Бронзовата врата на централния вход е изработена от флорентинския майстор Филарет през ХV в. В горната част на вратата са изобразени големи фигури на седящите на трон Исус и Богородица, докато в центъра са апостолите Петър и Павел. По-надолу са изобразени сцени от съда на Нерон и последвалата екзекуция на апостолите: отсичането на главата на Свети Павел и разпъването на Свети Петър. Над вратата е разположен мраморен барелеф на Бернини, наречен „Исус връчва на Петър ключовете от Царството Небесно“.
Базиликата Свети Петър в продължение на векове е била украсявана от най-добрите майстори. Почти всички изображения по стените и сводовете на храма са изпълнени с мозайки. Тук е и знаменитата скулптура „Пиета“ (Оплакването на Христа), дело на Микеланджело.
***
Св. Петър държи ключовете за Царството Небесно
Днес православната църква почита светите апостоли Петър и Павел. Денят е известен още като Петровден. В Апостол Петър Църквата вижда образ на един отрекъл се от Христос и след това покаял се, а в Апостол Павел – образ на един, който се противил на Господа и след това повярвал.
На днешния ден публикуваме откъс от романа “Quo Vadis”, донесъл нобелова награда на Хенрик Сенкевич през 1905 г. Делото на живота на светите апостоли и тяхната саможертва в името на живата Истина са голям пример и за нас днес, когато всички бягат, обезверени, заради върлуващата неправда, която ни заобикаля в този свят.
“Призори на другия ден два тъмни силуета се движеха по Апиевия път към равнините на Кампания. Единият от тях беше Назарий, другият апостол Петър, който напускаше Рим и своите подложени там на мъки едноверци.
На изток небето вече добиваше бледозеленикав оттенък, който постепенно и все по-ясно се отделяше от хоризонта с шафранена ивица. Дърветата със сребристи листа, белият мрамор на вилите и арките на акведуктите, пробягващи през равнината към града, се открояваха в здрачевината. Зеленината на небето постепенно ставаше по-светла и се насищаше със злато. След това изтокът започваше да розовее и Албанските планини се появиха чудни, лилави, като че ли съставени само от сияния. Ранните лъчи се отразяваха в трептящите по листата на дърветата капки роса. Мъглата редееше, разкривайки все по-просторен изглед към равнината, към разположените в нея къщи, гробища, градчета и дървета, сред които се белееха колоните на храмовете.
Пътят беше пуст. Селяните, които караха зеленчуци в града, още не бяха успели да впрегнат каручките си. По каменните плочи, с които беше настлан пътят чак до планините, се разнасяше в тишината отзвукът от дървените сандали на двамата пътници.
Слънцето се показа иззад една седловина, а заедно с това някакво чудно видение порази очите на апостола. Стори му се, че златистият кръг, вместо да се издига по-високо и по-високо в небето, е слязъл от планината и се движи по пътя.
Тогава Петър се спря и каза: — Виждаш ли тази светлина, която се приближава към нас? — Нищо не виждам — отговори Назарий. След малко обаче Петър отново се обади, прислонил очите си с ръка: — Някой иде към нас в слънчево сияние. До ушите им обаче не стигаше никакъв звук от стъпки. Наоколо беше съвсем тихо. Назарий видя само, че в далечината дърветата трептят, сякаш раздвижени от някого, а слънчевата светлина се разлива все по-широко в полето. И се вгледа учудено в апостола. — Рави, какво ти е? — извика той с безпокойство. А ръцете на апостола изтърваха тоягата на земята, очите му гледаха неподвижно напред, устата му бяха отворени, лицето му изразяваше изумление, радост, възторг. Изведнъж той падна на колене с протегнати напред ръце, а из устата му се изтръгна вик: — Христе!… Христе! И наведе глава до земята, като да целуваше нечии нозе. Настана дълго мълчание, после в тишината се чуха прекъснатите от хълцане слова на стареца: — Quo vadis, Domine? Назарий не чу отговор, но до Петровите уши достигна тъжен и благ глас, който казваше:
— Щом ти напускаш моя народ, аз отивам в Рим, за да бъда разпнат втори път. Апостолът лежеше на земята, с лице в праха, неподвижен и безмълвен. На Назарий вече му се струваше, че той е загубил съзнание или е умрял, но най-после Петър се повдигна, взе от земята тоягата си и без да каже нищо тръгна обратно към седемте хълма на града. Виждайки това, момчето повтори като ехо: — Quo vadis, Domine? — В Рим — отговори апостолът. И се завърна. Павел, Йоан, Лин и всички близки го посрещнаха с учудване и с още по-голяма тревога, защото точно по разсъмване, веднага след неговото излизане, преторианците бяха обкръжили жилището на Мириам и бяха търсили в него апостола. А Петър на всички въпроси отговаряше само с радост и спокойствие: — Аз видях Господа! И още същата вечер се отправи на острианските гробища, за да поучава и кръщава ония, които искаха да се окъпят във водата на живота. И оттогава отиваше там всеки ден, а след него всеки ден се стичаха все по-многобройни тълпи. Изглеждаше, че от всяка мъченическа сълза са се родили нови последователи и че всеки стон на арената е дал отзвук в хиляди гърди. Цезарят плуваше в кръв, Рим и целият езически свят беснееше. Но тези, които не можеха да понасят повече престъпленията и безумията, тези, които бяха тъпкани, тези, чийто живот беше нещастен и угнетен, всички потиснати, всички скръбни, всички нещастни идваха да слушат чудния разказ за Бога, който от любов към хората се бе оставил да бъде разпнат, за да изкупи техните грехове.
И намирайки Бог, когото можеха да обичат, те намираха онова, което не би могъл да даде на никого тогавашният свят — щастие, изградено върху любовта.
А Петър разбра, че нито цезарят, нито всичките му легиони няма да надвият Живата Правда, че тя не може да бъде удавена ни в сълзи, ни в кръв и че тъкмо сега тя започва да побеждава. Разбра също и защо Господ го бе върнал от пътя: сега тозиград на надменността, на престъпленията, на разврата и силата ставаше негов град и двойна столица, която щеше да властва над телата и душите на хората по целия свят.”
Днес имен ден празнуват: Петър, Павел, Петя, Павлина, Петра, Павелка, Полина, Камен, Пенчо, Пейо.
