Добре е пушачите да знаят, че в тютюневия дим, който се носи около тях в помещението, в което се намират, съдържа 2 пъти повече никотин и 3 пъти повече канцерогенни токсини от тези, които пушачът поглъща от цигарата си докато пуши.

Когато е всеизвестен фактът, че тютюнопушенето е една от сигурните причини, водещи до човешката смърт, необяснимо за мен е желанието на някои хора да се самоунищожават. Мисля си, че точно те, след като са взели решение да пушат, бивайки наясно с последствията от тютюнопушенето, не трябва да имат каквито и да е претенции към качеството на здравното обслужване и бързината на лекарската помощ в България. Не бива също така да винят никого за качеството на своето собствено битие.

Не е честно да искаш помощ и да търсиш отговорност от някого, при положение, че ти самият си се отказал от живота. Същото е и становището ми относно финансовото и материално благосъстояние на отделния човек. Ако той е решил, че може да си позволи, макар и една кутия цигари на ден, това означава, че е финансово стабилен и материално обезпечен, за това, защото доста хранителни продукти, полезни напитки и неща от първа необходимост, са много по евтини от кутия цигари. Щом някой е преценил, че може да си купи кутия цигари, не бива да очаква други хора да подсигуряват неговата прехрана и подпомагат социално битовия му статус.

Да не говорим пък, че доста хора предпочитат да задоволят прищевките си, отколкото да нахранят душата си с изкуство и култура. Ако някой си мисли, че изглежда по-авторитетно с цигара в ръка, просто греши. Тютюнопушенето отдавна не само не е модерно, а е и отживелица.

Статистиката показва, че всеки трети българин е страстен пушач, а повече от половината българи не четат книги, което пък означава, че една голяма част от българите предпочитат да изгорят и издухат буквално казано парите си във въздуха, отколкото да обогатят знанията си и повдигнат общата си култура. В такъв случай нека всеки от нас погледне първо себе си и си направи една простичка равносметка, как и с какво е подобрил знанията си, възможностите си, обноските си, та ако щете и външния си вид, че да си е заслужил удоволствието от запалената цигара, ако това изобщо може да се нарече удоволствие.

Има, разбира се, много интелигентни и образовани хора, с достойни професии отлични професионални, творчески, политически и други постижения, които също се ползват от този зловред (според мен) навик. Както вече казах, това те би следвало да осъзнават и най-вече да са си заслужили. Само когато човек е извоювал своята независимост, може да прави с живота си каквото си иска. Тук не намесвам Божиите закони, защото те разбира се са съвсем друга сфера на анализ и разсъждения.

Та така, уважаеми Българино, ако си решил да се тровиш, аз нямам нищо против, стига да не лежиш с проблемите и страданията си на народния гръб.

С пожелания за здраве:

Иваничка Колева.