„Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете!” (Матея 7:15-16)
Едва ли Ернесто Гевара, наричан още „Че”, би представлявал интерес за мен, ако не беше масовото разпространение на лика му и рекламирането на този ляв символ по всякакви артикули – запалки, тениски, плакати и „срещата“ с него на всевъзможни места – на улицата, в заведенията, на маса у приятели. Сякаш от нищото, изведнъж, избуя този странен култ към тази загадъчна и далечна географски личност.
Досега знаех не повече от някои бегли факти като това, че е участвал с Кастро при установяването на комунизма в Куба и че е нещо като професионален революционер, участващ във всякакви комунистически мероприятия – основно преврати и намерил края си, естествено, зле и незнайно къде. Отчасти и донякъде вярно, но недостатъчно, за да разбера откъде изникна така внезапно тази мода! Питах се отдавна и, както обикновено, отговорът дойде изневиделица…
В една необичайно хубава зимна утрин (за радост нито по Достоевски, нито по Кафка, а по-скоро по Солженицин) ме спря пощальонът, който от години ни раздава пощата и развълнуван сподели, без никога да сме говорили освен 1-2 банални думи по повод пощенските пратки, за новоизлязла книга за Че Гевара. Оказа се, че преди години работил в Куба и успял да се запознае с не-розовата действителност, която, както винаги при комунистическата система, е добре прикрита за разни случайни любители на екзотични места. И от дума на дума се запалих и реших да проуча темата.
Сега, гледам снимката и на самия „герой“ – горд, в изстъпление, с поглед, вперен в бъдещето, което само той си знае, с войнствена барета, на червен фон, кървав и то много… С история, описана в книгата на Умберто Фонтова, кубински емигрант, за „Истинския Че Гевара”, без лява маска и без псевдолиберален грим, със свидетелства на пострадалите от режима – тези, които десетилетия наред пълнят новините със смайващите опити за бягство от „райското“ комунистическо кътче, построено от новата модна икона – „Че“.
Авторът сякаш ни призовава да почерпим вода от извора, а не от тоталитарна пропаганда или мечтания на щатски интелектуалци с леви нагласи, наричани от автора „полезните идиоти” (изразът е на Ленин, предназначен за заблудени привърженици, които допринасят за каузата му без да имат интерес от това), най-вече от пострадалите от режима негови сънародници за този „световен символ на революцията”, който всъщност се оказва поредния практикант на масов терор под знамето на комунизма.
Апологет на насилието – Гевара съвсем не е нежна душа, изпълнена с любов към човечеството и към ближните в частност. Ето какво е казал през април 1967 г., на световна конференция в Хавана: „Омразата е елемент на борбата, непоколебимата омраза към врага, която променя човешкото създание, превръща го в ефективна, жестока, избирателна, студена машина за убиване”.
На 11 декември 1964 г., в реч пред Общото събрание на ООН, Гевара с военна барета, с патетика и ораторски драматизъм заявява: „Екзекуции? Разбира се, че ще екзекутираме! Ще продължим да екзекутираме, колкото е необходимо! Това е война на живот и смърт срещу враговете на революцията!” Пред журналисти от The New York Times той казва: „Пътят към свободата минава през куршума!”
Практикант на терор – В новото правителството Гевара започва шеметната си кариера още първата година след като Кастро идва на власт основно в прочутия затвор La Cabana. Става негов главен екзекутор и през този период избиванията на кубинци са толкова интензивни, както Фонтова изтъква – по мащаб статистически превишават изтребването на германци от хитлеристите преди Втората световна война.
Цифрите, които се привеждат условно, са около 108,000 души жертви на режима, от които около 78,000 загинали при опит за бягство. Около 30,000 са убити за времето на режима при население от около 6 милиона – числото за периода на първоначалния терор надхвърлят чистото число на убитите от нацисткия режим в Германия преди войната.
С над половин милион избягали за периода на режима при толкова ниско число на населението, това надхвърля и процентно цифрата емигрирали от Германия при нацисткия режим. Но началото е извънредно кърваво… Кубинският журналист Луис Ортега, който познавал лично Гевара, пише в своята книга „Yo Soy El Che” („Аз съм Че-то”), че само за една година Гевара е изпратил 1,897 души на екзекуция. Към това трябва да се прибавят и 2,500-те души, които той лично изпраща „до стената” още при влизането си в Хавана през януари 1959 г. Това прави средно по около 12-13 екзекутирани на ден през 1959 г. Впечатляващо… и това са само официално регистрираните!
Не по-малко интересна е процедурата, по която изпълнява екзекуциите. Явно тази дума е по-вярна от разстрел или изпълнение на смъртно наказание, защото методите за изпълнение и достигане до тази фаза са свързани с изключително морално, психическо и физическо насилие над жертвата и публичното й представяне с цел всяване на страх и ужас в обществото.
При комунистите, както впрочем навсякъде, където са се установили на власт, е характерно, че няма съдебни процеси или ако има, то това са само някакви пародии на наказателен процес. Нещо, което Гевара описва като „архаичен буржоазен детайл”. Защитавайки липсата на съдебен процес, Гевара заявява: „Това е революция! И революционерът трябва да стане студена машина за убийство, която е мотивирана от чиста омраза.”
Революционерите Кастро и Гевара са истински новатори в наказателния процес – въвеждат смъртното наказание със закон, който се прилага с обратна сила. За доказателствената страна на процеса привеждам мисъл на Че Гевара: „Нямам нужда от доказателства, за да екзекутирам човек, трябва ми само доказателство, че трябва да го екзекутирам!” Апропо, юридическият екип на режима бил наречен Комисия по прочистването …
Гевара нарежда на отрядите за екзекуция след стрелбата по жертвата да доубиват с изстрел в главата с масивния Colt 45 от разстояние пет крачки. Резултатът е пръсване на черепа. Затворникът от La Cabana Пиер Сан Мартин разказва за разстрела на 14 годишно момче лично от Гевара. То се застъпвало за баща му, разстрелян пред него, после дошъл и неговия ред – не пожелал да стои на колене, а Гевара побеснял и го разстрелял в гръб с изстрел в тила, който му отнесъл черепа…
Гевара се специализира и в психологическите мъчения. Известно е, че е прилагал широко следното мъчение: затворниците, включително и такива на младежка възраст, били изправяни с вързани очи пред отряда за екзекуция, след това се дава нареждане за огън и жертвата чува щракането на спусъка на оръжието, но изстрелите са халосни! Които са виждали Гевара от тази му страна казват, че е имало нещо ненормално, нещо болезнено в него.
Видният екзекутор решил да се пробва и в икономиката – да управлява обществените процеси, да гради живота нов … Така действа и Гевара – масово набиране на безплатни труженици в концлагери, звучащи по латиноамерикански екзотично – Гуанахакабибес. От една от първите икономики в Латинска Америка с имигранти от цял свят, Куба набързо се превръща в емигрантска държава от Третия свят, с перманентна бедност и мизерия.
Руснаците казали „Нет!” на идеята да се превърнат в перманентен спонсор на катастрофиращата икономически Куба. Гевара набрал самочувствие и с наглост се изказал в Алжир в края на 1964 г. с антисъветска реч – че руснаците били съучастници в империалистическата експлоатация. Е, не му се разминало, изпаднал в немилост пред Кастро и набързо поел по всякакви дестинация за износ на комунистически тероризъм под формата на партизанска война.
„Великият партизанин” – Партизанският отряд на Гевара, състоящ се от около 45 души, носи гръмкото название „Национална освободителна армия”. В нито един момент от 11-месечната акция боливийците не надвишават половината от членовете на отряда. Всички те дошли от градовете и университетите, далеч от базата на партизаните, повечето подмамени от лъжливи обещания на Гевара за безплатно образование в Куба и в СССР. Местните селяни, които дошли уж да ги освобождават, обаче избягвали „Националната освободителна армия“ като прокажени.
На 25 март 1967 г. Националната конфедерация на боливийските селяни – автентична селска латиноамериканска организация, мобилизира членската си маса срещу „намесата на чужди елементи във вътрешните работи на нашата страна”. Шестстотин боливийски доброволци от местния селскостопански окръг, създават селска милиция за борба с Гевара. Доста повече от освободителната армия на брадатия пришълец от Куба.
Като партизански тактик Че Гевара разделя отряда си на 2 части, които се загубват един с друг и без каквато и да било комуникация се въртели често в кръг понякога на разстояние от 1 миля помежду им, без карти, без припаси, само с оръжие, без никаква подкрепа от селяните, които тръгнали да освобождават. И ги избиват, поединично, без помощ от Кастро, който явно го зарязал, за да се отърве от чудовището, което създал и после да го превърне в първи маркетингов продукт на комунистическата пропаганда.
Последният ден на Гевара е още по-красноречив и за това, че почти винаги безмилостните убийци са и изявени страхливци. Заловен е след поредица от нелепи загубвания из джунглата от боливийската армия, подпомогната от кубинци като Феликс Родригес, които са избягали от комунистическия режим и сътрудничещи в борбата срещу врага.
Според него и капитан Гари Прадо от боливийската армия, Гевара се предал с пълен пълнител в пистолета, като викал: „Не стреляйте! Аз съм Че, ще ви бъда от полза жив, а не мъртъв!”. Жалкият му край е в пълно противоречие с легендата, че се сражавал героично, до края, до последния куршум. Единственият източник на тези митове естествено е… Фидел Кастро!
Гевара е изтъкната рожба на комунистическата идеология, която не прави изключение от своите видни „другари“. Като такъв той не се „посрамва” при проливане кръвта на хиляди невинни хора, което е само поредното потвърждение за жестоката и човеконенавистна природа на комунизма, проявяваща се във всички страни, където тази идеология успява да се настани.
Както призовава Фонтова – нека да не сме сред „полезните идиоти”, които го обожествяват, издигат в култ, носят тениски, татуировки, кимат с глава и които се съгласяват с присъствието на поредното чудовище на ХХ век.
Източници: Умберто Фонтова – „Истинският Че Гевара“,
Пол Джонсън – „Съвременността“, Epoch Times.
Автор: Диян Крил
