Байовци,
Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни.
Аз не веднъж съм ви казвал: „Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби.“ Внимавайте в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва. Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.
Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези, които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кои с какво е помогнал за освобождението ни и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава.
На такива аз съм им писал и преди: „Днес е моментът да си купите живот, който сега се продава, утре -не, и милиони да давате.“ Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечествeното ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само, за да ви грабят.
За такива, злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно – смърт, смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни, наказанието е смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри, наказанието е смърт, смърт и пак смърт.
За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е смърт, смърт и пак смърт.
За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали, че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни.
За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е смърт, смърт и пак смърт.
Това е, което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите, нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви други му, нито пък ще позволи да потънат в забвение.
И не забравяйте: „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“
Васил Левски
писмо до Панайот Хитов, писано през март или април 1868 г.
Жителите на селото са възмутени от случващото се, както в общинските територии, така и в горския фонд. Унищожени са десетки хектари гори. Подавани са много жалби и сигнали до служителите на горското, но без резултат. Едно от оправданията е, че през зимния период терените са непроходими и за това не може да се упражни ефективен контрол. В същото време сме свидетели на поголовна сеч и превоз на дървесина с конски каруци, от които дървесината се претоварва на автомобили и бусове. За пътните превозни средства с животинска тяга е видно, че няма непроходими пътища и трудно достъпни терени.
Налага се изводът, че е на лице несериозно отношение към проблема от страна на службите. Това би могло да се промени с по-строг контрол на тяхната дейност и по-адекватна съвместна работа с местната власт по населените места, а защо не и с гражданите.
