Помня кога се случи –
беше някъде между червеното и зеленото
на един светофар на път за магазина,
когато спрях да те обичам.
Така, между другото,
така, без тъжна музика,
така окончателно
както човек разбира, че всъщност не е гладен.
А бях поръчал.
Константин Трендафилов
По разни пресмятания на островния архипелаг Белене през 1952 г. се намираха около 7-8 хиляди политически затворници и лагеристи. Изглежда и географията е искала да „услужи” на болшевишките ни управници, за да има къде по-незабелязано да изолират и унищожават своите противници. Когато бяхме на острова, не беше се появил Александър Солженицин с неговия „Архипелаг Гулаг” ( Государственное управление лагерям ), за да знаем, че и там, досущ като тук, островите по Северно море са главните места за мъчение и унищожение на мислещите не по тертипа на тираните.
Затова в нашия речник тогава Персин беше българският Сибир. Най-обобщеното название на тази островна система от душегубки обаче е Белене.
„Откарали го в Белене” като се кажеше за някого, все едно, че е отчислен от живота. Трябва да се съжалява, че доброто и в целостта си невинно население на селото, сега град Белене, незаслужено носи името на този кошмарен факт от нашата най-нова история – островните мъчилища.
Стоим и гледаме надписа на сводестата извивка на портала на лагера. „Когато врагът не се предава, го унищожават”. Каква разлика с този надпис, дето е отпред: „Затворът не унищожава, а възпитава”.
Големият остров, на който бяхме, е около 45 хиляди декара площ, с вековни върби и тополи и е средище на цял архипелаг от други острови. Името му е Персин. Бараките бяха просто като овчи кошари, стените – плетени от пръчки и измазани с кал, покривът – също от плетени леси и покрит със слама, двуетажните нарове – също от леси и нещо като сламеници върху тях.
На изкопно-насипните работи на дигата беше същински ужас. Освен самото ни докарване и откарване от обекта, придружено от бой, викове „по-бърже” и стрелба по всеки отклонил се и две крачки встрани, но и ужасната норма от 4,80 куб. метра пръст на човек и откарването и на 300 метра по дигата, която от ден на ден се вдигаше все по-високо. От повдигане дръжките и тласкане на количките, ръцете така ни боляха и трепереха, че изобретихме така наречените хамути – ленти от плат или кожа, които премяташ зад врата си. Двата им края се спускат край ръцете, накрая завършват с клуп, в който се навират дръжките.
Така част от тежестта на ръцете се поема от раменете. Някои успели да пишат на домашните си и започнаха да получават хамути като за коне – хубави, кожени, изработени от занаятчии сарачи по конски муниции. Тези египетски робски атрибути станаха известни на населението, та ги забраниха, но ние ги слагахме под ризите и краищата се спускаха из ръкавите, само и само да облекчим някак си непосилния труд.
А като върхов израз на циничната гавра с хората е заставянето им да възпяват своята „вина” и да се признават като „сгрешили пред народа”. Преплитайки крака към убийствените трудови обекти да отварят гладни устни, за да пеят „Маршът на лагеристите”:
„Сгрешили пред народа, тук дойдохме,
Във ТВО духа да възродим
И с устрема на новата епоха
Социализъм светъл да строим.
Прелом, прелом в душите и сърцата,
Със този лозунг създаваме блага
В рудници дълбоко във земята,
В стопанствата, сред житните нивя.
С труд корав вината ще изкупим,
С просвета своя дух ще възродим
И като нови граждани ще встъпим
В пътя на народа ни любим.
И когато ний отново пак свободни
Спечелиме народната любов,
С устрем ще градим страната родна,
Предвождана от вожда Димитров!”
Лагерите, ТВО – трудово възпитателните общежития, са нещо съвсем различно от затворите. До лагери прибягват почти само тираничните режими и то е знак, че народната съпротива срещу властта е такава, че не се побира в затворите, използвана от предишната. Лагерите са показател за масовизация на противниците и допринасят за тяхната консолидация. Особено тук, на островите срещу град Белене. Защото въпреки бодливата тел, водните ровове, стражевите кули, граничарските кучета и всичко това, опасано от широките, дълбоки дунавски води, всеки ден за работа по хилядите декари на острова плисваше пороят от хиляди гладни и измъчени хора.
И защото те с труда си трябваше да пълнят огромния бюджет на репресивния апарат, неизбежно имат достъп до пособията за този труд – кирки, лопати, сърпове, мотики, брадви, докато в затвора дори хляба можеше да си режеш само с изострена от цимента дръжка на лъжица или с парче тенекийка от консервна кутия, старателно укривани и често изземвани. Контактите и опознаванията между хилядите, които не можеха да се ограничат, достъпът до пособия и сечива за труд, правеше тези хиляди една страшна за властите сила. Затова и управниците с извънредна и назидателна жестокост смазваха всеки опит за протест и организирана съпротива, а страхът на властващите ставаше убийствен кошмар за затворници и лагеристи.
Из „Записки за българските страдания 1944 – 1989 г.”
Автор: Петко Огойски
Ако имате гости, но нямате време да се развихрите в кухнята, винаги ще се представите добре, поднасяйки им чаша вино и подходящо сирене към нея.
Няма да сгрешим, ако кажем, че сиренето и виното са създадени един за друг, но си има тънкости в съчетаването на тези два продукта. Ето кое сирене с какво вино се пие:
1. Синьо сирене (Fromage Bleu) се поднася с каберне совиньон, шира, зинфандел, порто.
2. Чедар (Cheddar) си подхожда с шардоне, совиньон блан, ризлинг, каберне совиньон и пино ноар.
3. Ементал (Emmental) се пие с мерло, пино ноар, каберне совиньон.
4. Гауда (Gouda) си пасва с шардоне, мерло, шира, зинфандел, гевюрцтраминер.
5. Бри (Brie) се съчетава с шампанско, шардоне, пино ноар.
6. Едам (Edam) се хапва с ризлинг, шардоне.
7. Рокфор (Roquefort) се пие с десертни бели вина или с плътни червени вина.
8. Горгондзола (Gorgonzola) се комбинира идеално с амароне, каберне совиньон.
9. Камамбер (Camembert) се преглъща най-леко с шампанско, червени вина от сорта мерло.
10. Мюнстер (Münster) най-добре се съчетава с шардоне.
11. Проволоне (Provolone) се опитва с бордо, мерло и санджовезе.
12. Фета (Feta) идеално си пасва с божоле и всички млади вина, притежаващи наситен плодов вкус и аромат.
“Най-тъжно е, когато стават минало тези, които трябваше да станат бъдеще…”
– Хавиер Мариас
Върховният касационен съд потвърди с окончателно решение колективен иск на Комисията за защита на потребителите (КЗП) срещу мошениците от търговска верига за хранителни стоки „Т-Маркет“, която е заблуждавала клиентите с две различни цени за един и същи продукт, както и с поставянето на една цена на рафта в магазина и маркирането на друга на касата.
До завеждането на колективния иск се е стигнало поради нарушаване на влязла в сила заповед на КЗП за забрана прилагането от търговеца на цитираните измамни практики.
Проверка на контролния орган в няколко обекта на въпросната верига в страната установи, че потребителите може да заплатят с до 4 лв. над обявената върху опаковката цена при покупка на предварителни разфасовки на млечни продукти. Предпоставка за това е разминаването между цената върху продуктовата опаковка, която обикновено ориентира клиента при вземането му на решение за покупка, и посочената на рафта цена, която се маркира на касата и в общия случай е с около два лева по-висока.
Например, при поставена върху вакуумната опаковка на кашкавал цена 12.29 лв. за килограм и 2.26 лв. за разфасовка от 192 гр. маркираната на касата цена за килограм е 14.34 лв. и 2.76 лв. за количеството в опаковката. Това означава, че потребителят ще плати за килограм с над 2 лв. повече, отколкото очаква.
Нарушението е констатирано за около десет вида от изложените на щанда продукти, от които към момента на проверките са били налични близо общо 200 разфасовки. В някои случаи дори е установено, че върху опаковките на предварителни разфасовки от един вид продукт е поставена различна цена за килограм.
Друго регистрирано нарушение при „Т-Маркет“ е обявяването на по-ниски цени на щанда от маркираните на касата.
Комисията е забранила описаните измамни практики със заповед, потвърдена от съда. Нова проверка след влизането в сила на разпоредбата показва, че „Т-Маркет“ продължава да извършва същите нарушения. Следващата предприета от КЗП стъпка е завеждането на колективния иск. С потвърждаването му ВКС задължава търговеца да не прилага в бъдеще тези измамни практики.
Съвети към потребителите:
Сравнявайте цената върху опаковката с тази на щанда.
Следете маркирането на продуктите на касата.
При две различни цени за една и съща стока или маркирането на по-висока от обявената цена, поискайте разяснения. Съмнявате ли се за заблуда, откажете се от покупката и подайте сигнал в КЗП, като позвъните на 0700–111–22 или натиснете тук.
Препоръки към търговците:
Не се допускат две различни цени за една и съща стока в търговския обект.
Маркираната на касата цена трябва да съвпада с предварително обявената.
Цените на предварителните разфасовки се поставят върху опаковките или в непосредствена близост, отнасят се за съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за брой.
210 MWh ел. енергия пести годишно Община Павликени след въвеждането на мерки за енергийна ефективност в три общински сгради. Това е прекият резултат от завършването на проекта „Смяна на горивна база и реконструкция на отоплителни системи в общински сгради”, финансиран от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Успешен финал на строителните работи по новата отоплителна инсталация в Дома за стари хора, с. Караисен отчете Община Павликени. Сградата е една от трите общински имота, в които бяха въведени мерките за енергийна ефективност. Общата стойност на проекта е 450,855.28 лв., което осигури обновяването на Основно училище „Бачо Киро“ в град Бяла черква, Домът за стари хора в с. Караисен и старата част на сградата на общинска администрация в Павликени
За ДСХ Караисен инвестицията по проекта е 79,924 лв. и включва нова котелна инсталация – котел на пелети с мощност 50 kW, нова отоплителна инсталация, вкл. подменена тръбна мрежа и нови алуминиеви радиатори, термопомпа „въздух-вода“ с мощност 50 kW за битова гореща вода.
Извън дейностите, изпълнявани с получената безвъзмездна финансова помощ, със собствени средства в общ размер 237,590 лева Община Павликени е изпълнила всички останали енергоспестяващи мерки, предписани от обследването за енергийна ефективност за обектите. В ДСХ-Караисен това е топлоизолация на покрив на стойност 6,055 лв.
За изпълнението на този проект Община Павликени партнира с организациr от Норвегия – Boost Global Innovation AS и Norsk Enøk Og Energi AS – Норвегия.
„В резултат на обединените ни усилия, днес можем да се поздравим с добре свършената работа, с повишения комфорт на обитаване на живущите в дома и подобрени условия за работа на персонала“, подчерта кметът инж. Емануил Манолов при откриване на обекта.
Очакваният екологичен ефект от изпълнението на целия проект се изразява в годишно намаление на вредни емисии в атмосферата с 196 тона въглероден двуокис и 210 MWh спестена енергия общо за трите обекта. Приносът на сградата на ДСХ Караисен е 85.10 тона въглероден двуокис и 121.091 MWh енергия годишно.
За Административна сграда инвестицията по проекта е 123,449.02 лв. и включва локална котелна централа на природен газ с мощност на котела 73 kW, нова двутръбна водна нискотемпературна отоплителна система с отоплителни тела – вентилаторни конвектори и алуминиеви радиатори и централизирана система за охлаждане със студоизточник чилър с мощност 65 kW. Община Павликени със собствени средства е изпълнила топлоизолацията на покрива на стойност 26,382.67 лв.
