Аристократизъм


Можещите, водени от незнаещите

Константин Йозеф Иречек (1854 г. - 1918 г.) - чешки историк и български политик.

„Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.” – Константин Иречек

Преди повече от 140 години младият чешки учен Константин Иречек написва „История на българите“, която в началото на 1876 г. излиза едновременно на чешки и немски език. Малко след това се появяват два руски превода, а през 1886 г. идва и българският превод на Райнов и Бояджиев в Търново.

Така в навечерието на големите политически събития – Априлското въстание, Ботевата епопея, Руско-турската освободителна война, както и на събития от по-сетнешната българска история, когато българският въпрос изпъква с цялата си сериозност и беше един от най-важните на Балканския полуостров, българите имат написана и издадена на няколко езика своя научна история. А това само по себе си е достатъчно, за да се говори и пише за голямото историческо значение на Иречековата „История на българите“. „Тази книга има за цел да осветли безпристрастно и съгласно състояние на науката миналото на тоя някога славен и могъщ народ, а в новите времена поради неблагоприятни за него обстоятелства съвършено забравен.“

През 1879 г. Иричек пристига в София, където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение, а в периода 1881-1882 г. е и министър. По-късно става председател на Учебния съвет при министерството и директор на Народната библиотека. Големи са заслугите му за организиране на учебното дело в България и създаването на редица културни институти и опазването на българската старина.

 

Дневна доза хумор

Тиквени приключения…

Най-студеното населено място на земята

Ако си мислите, че тук е студено, посетете руското селце Оймякон и ще промените мнението си. Средната температура за месец януари е -50°C и не е никаква изненада, че е най-студеното постоянно заселено място на планетата. Известно е като „Студеният полюс“, а най-ниската измерена температура е -71.2°C.

Това е най-ниската температура, измерена в постоянно населено място на земята, както и най-ниската температура, отчетена в Северното полукълбо.
Селото, което е дом на около 500 души, през 20-те и 30-те години на 20 век е било място, на което отсядали развъждащите елени, за да напоят елените си от термалния извор.

Но Съветското правителство, в усилията си да засели за постоянно номадите, защото вярвало, че е трудно да бъдат контролирани и са технологично и културно изостанали, направило територията постоянно селище.

В повечето домове в Оймякон все още се горят въглища и дърва за отопление и има твърде малко модерни удобства.Там не расте нищо, затова хората ядат конско и еленско месо. Само един магазин доставя необходимото, а местните жители изкарват прехраната си отглеждайки елени, ловувайки и ловейки риба. Докторите казват, че причината те да не страдат от недохранване е това, че млякото на тези животни съдържа много важни хранителни съставки.

Не е изненадващо, че местните са свикнали с климата и за разлика от други страни, където малко снежец затваря цялата държава, единственото училище в Оймякон затваря врати само ако температурите паднат под -52°C.

Иронично името на селото Оймякон означава „незамръзваща вода“ заради близкия термален извор. Оймякон се намира на 750 метра надморска височина, а денят варира от 3 часа през декември до 21 часа през лятото. Въпреки ужасяващите зими, през юни и юли температури над 30°C не са необичайни. Има няколко модерни удобства в селото – но много от сградите все още имат външни тоалетни и повечето хора използват въглища и дърва за отопление. Когато доставките на въглища са нередовни, електроцентралата започва да използва дърва. Ако силата намалее, електричеството в града се изключва след около 5 часа, а тръбите замръзват и се напукват.

Оймякон се намира на два дни път от Якутск, столицата на региона. Там са измерени най-ниските зимни температури за град в света. Обслужван е от две летища, а също така на територията му се намират университет, училища, театри и музеи.

Ежедневните проблеми на жителите включват замръзване на мастилото, чаши, замръзващи за лицата на хората и батерии, които губят сила. Местните понякога оставят двигателя на колата си запален през целия ден от страх, че няма да могат да го стартират. Дори и в града да имаше мобилно покритие, телефоните нямаше да могат да работят при подобни температурни условия.

Друг проблем, причинен от ниските температури, е погребването на телата, което може да отнеме до три дни. Земята първо трябва да се размрази достатъчно, за да бъде разкопана, затова се пали огън за няколко часа. След това горещите въглени са отмествани настрани и се прокопава дупка, дълбока няколко сантиметра. Процесът се повтаря в продължение на няколко дни, докато дупката е достатъчно дълбока, за да се погребе ковчега.

Няколко туристически компании предлагат на желаещите възможността да посетят селото и да видят какъв е живота в тези замръзващи условия.

 

Един ден

Един ден
светлината
ще разказва на внуците си
приказки
за очите ти

Петър Чухов

Good morning, America

Зимни вечери

Като черна гробница и тая вечер
пуст и мрачен е градът;
тъпо стъпките отекват надалече
и в тъмата се топят.

Глъхнат оградите, зловещо гледа всяка
с жълти стъклени очи,
оскрежената топола — призрак сякаш —
в сивата мъгла стърчи.

Странни струни са изопнатите жици,
посребрени с тънък пух,
и снегът, поръсен с бисерни искрици,
хрупка с вопъл зъл и глух.

А в мъглата — през безплътните и мрежи
мълком гаснеща от скръб,
младата луна незнаен път бележи
с тънкия си огнен сърп.

Из цикъла „Зимни вечери“
на поета Христо Смирненски

 

Ледено