18.4 C
Павликени
петък, септември 4, 2026

† Християните днес честват Св. Сава Освещени

Българската православна църква чества днес празника на свети Сава Освещени.

В народните поверия по различните краища някъде го почитат като мъж, а другаде – като жена. Мъж или жена, Сава се счита за брат/сестра на Варвара и Никола. Сава е представян като добрия, който моли Варвара да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Пак според вярванията Варвара и Сава подготвят трапезата за Никулден, оттам и поговорката „Варвара вари, Сава пече, Никола гости гощава“.

Според някои вярвания Варвара и Сава са сестри девици, които се грижат за здравето на децата. Те се считат още за орисници, които определят съдбата на новородените. На този ден гадателки и баячки правят магии за задомяване на неомъжените момичета, които отиват на тайно място по късна доба, носейки само сито и брашно, и докато месят, старите жени ги учат на хитрини за къщната работа и как да си намерят подходящ жених. Омъжените, но все още незаченали жени пресяват брашно преди изгрев слънце през обърнато сито, докато най-старата жена в дома нарежда „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне коремът“. За здраве и плодородие всички жени раздават питки на празника.

Според други народни предания Сава е жена, свързана с царството на мъртвите и света на болестите. Затова на този ден жените ходят на гробищата, палят свещи, раздават варено жито, ябълки и хляб за душите на умрелите. Друга традиция е да се празнува за сечено и порязано, на този ден никой не трябва да пипа остри предмети, за да не се порязва никой вкъщи през идната година.

На местата, където Сава е възприеман като мъж, често се счита и за покровител на вълците. Друга традиция е да се месят и раздават за здраве мекици, но основната суматоха около този и предния ден преминава в подготовката за Никулден.

 

† Честваме Св. Варвара

На 4 декември църквата почита Света Варвара – родена в семейството на аристократ – езичник от Илиопол. Отличавала се е с особена и впечатляваща красота.

Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение и когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – те двамата са поразени от мълния. През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол.

В някои райони на страната Света Варвара е считана за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка и хората я наричали „Баба Шарка“. Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.

В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.

В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.

 

Поетесата Петя Дубарова – завинаги на 17

Петя Дубарова
(25 април 1962 – 4 декември 1979)

В една от последните си изповеди, записани в дневника ѝ преди да се самоубие, ненавършила още 18 години, поетесата пише:

„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо… Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!”

„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета …”; „Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…“

„Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.”

ДА БЪДА ЗИМАТА

Снегът е бял като възглавница,
и чист, и светъл е като невинност,
луната като жълта раница,
звездите – чаша бяло вино.

Аз искам с виното им ледено
за първи път да се опаря,
луната още недогледала
на своя гръб да натоваря.

Аз искам огъня на устните
в снега нестоплян да удавя,
кристалите от твърдост вкусните,
под зъбите си да поставя.

Аз искам да изтръпна цялата –
на зимата да заприличам.
Да бъда зимата. Ала сърцето ми
да си остане на момиче.

ЕТО МЕ ДНЕС …

Ето ме днес съвършено разлистена.
Дяволска сила във жеста ми свети.
А във очите ми тайни и истини
врат като билки в магични котлета.

Дълго пих кръв от зелени насекоми.
Живо месо от издъхващо птиче
ядох. Предсказвах. На длан гледах всекиму,
за да добия сърце дяволиче.

После презрях и магии, и измислици.
Стига съм търсила — казах — наслуки.
И пожелах да ми станат орисници
всичките живи човешки науки.

Не за да бъда всевластна незнайница,
нито с човешки съдби да играя,
а да гребете от мене и никога
да не ме изгребете докрая!

Павликени 1930-1940

Стартира фотоконкурс „Символите на Горна Оряховица“

Фотоконкурс под надслов „Символите на Горна Оряховица“ организират Сдружение “Горнооряховски младежки парламент” и евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Ева Паунова.

Идеята на конкурса е да провокира любителите на фотографията да представят чрез снимки своя творчески талант и иновативно мислене като отличат най-атрактивните, според тях, емблеми на града. Конкурсът се провежда под патронажа на Ева Паунова и ще завърши с изложба през пролетта на 2017-та, на която българският евродепутат, лично ще награди победителите.

От 1 декември 2016 г. до 24 март 2017 г. желаещите да се включат могат да изпращат своите материали, като приложен файл на електронен адрес:

simvolite.na.gorna.orqhovitsa@gmail.com или на хартиен носител на адрес: ул. “Славянска” №15 Б, ет.3., гр. Горна Оряховица 5100.

Участниците трябва да посочат своето име, възраст, валиден електронен адрес и телефонен номер. Конкурсът е в две възрастови групи – до и над 25 навършени години.

Повече за условията и наградите на конкурса можете да разберете от интернет страницата на Горнооряховския младежки парламент или в Европейския информационен офис на евродепутат Ева Паунова в град Велико Търново, който се намира на адрес бул. „България“ №1.

 

Ягоди

 

 

3 декември – Международен ден на хората с увреждания

През 1992 г. Генералната асамблея на ООН обявява 3 декември за международен ден на хората с увреждания и неговата цел е постоянно да мотивира политиците и институциите да предприемат по-ефективни действия, с които да се гарантира достъпът до общата архитектурна среда на хората с увреждания; достъпът до общообразователната система, до общия пазар на труда, до информация и до процесите на изработване и вземане на политически решения, които имат отношение към тях.

Посланията на този ден са различни, защото и политиките по отношение на хората с увреждания имат много лица. Предизвикателството на днешния ден обаче е, че той задължава всички, които говорят и обсъждат проблемите на хората с увреждания, да слагат ударението върху човека и неговата индивидуалност и лично достойнство, а не върху увреждането му. Това е европейският модел на политики към и за хората с увреждания, който и България трябва да следва. Нормата на чл. 26 от Хартата за основните права на Европейския съюз признава правото на хората с увреждания да се „възползват от мерки, които осигуряват тяхната автономност, социалната и професионалната им интеграция и участието им в живота на общността”.

Основните изисквания за спазването на човешките права се прилагат и спрямо хората с увреждания. За съжаление, днес хората с увреждания се сблъскват с най-много трудности, когато се опитват да реализират правата си. Като общество трябва да осъзнаем, че те се нуждаят от особено внимание. Основна цел на политиките за хората с увреждания е да се създават условия те да имат същия индивидуален избор и контрол над живота си, както хората без увреждания.

Република България все още не е предприела действия за присъединяване към Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, а това е първият международен договор в сферата на правата на хората с увреждания със задължаващ характер. Документът разглежда проблемите им изцяло в перспективата на човешките права, посочвайки мерките, които държавните и недържавните структури трябва да предприемат, за да гарантират, че правата на хората с увреждания се спазват наравно с правата на всички останали. Безусловно присъединяването на България към тази конвенция е една амбициозна задача и нейната реализацията ще изисква съвместните усилия на институциите, гражданския сектор и бизнеса.

Въпреки че с усилията си държавни и неправителствени организации бавно, но необратимо променят негостоприемната социална среда, обществото ни все още дължи много на хората с увреждания. Дължим подкрепа и на родителите на деца с увреждания, решили да дадат на тези деца шанса да растат в семейна среда.

Мая Манолова
Омбудсман на Република Булгария