В минута на откровение…

„Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното – че простотията върви с човека, тъй като той си върви, и простотията върви с него; кихне ли, тя също започва да киха, седне ли на някоя маса, тя също сяда до него, вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори заедно с него и не е изключено даже да го надговори. Човек от провинцията ми разказваше, че при тях в едно държавно учреждение веднъж влязла простотията, седнала зад бюрото и никой не можал да я измести оттам. Доколкото си спомням, цяла комисия ходила да разследва случая, но простотията била извънредно категорична и по никой начин не искала да излезе от учреждението.

Разбира се, появата на простотията в едно провинциално учреждение не може да даде никакво отражение върху столичния живот. Столичният живот е крайно чувствителен към подобни явления, макар че и в столицата могат да се срещнат простотии – било в трамвая, било на улицата или пък в някоя частна къща. Аз лично съм виждал човек да се вози във файтон, а до него седи простотията – и тя се вози. И в трабант съм я виждал същата простотия, а когато беше времето на велосипедите – и на велосипед. През периода на шушляка и на транзистора тя доста гордо вървеше с човека и също като човек свиреше на транзистор и шумеше с шушляка.

В минута на откровение един мой приятел ми се оплакваше, че не само живее с простотията си, ами че и бил длъжен да спи с нея. Неприятно му било, казваше той, да легне и да усеща под завивката простотията до себе си. Той лежи и не мърда и гледа по възможност най-кротко да диша, а тя също тъй лежи и не мърда, диша равномерно и кротко – досущ божа кравичка. Вземе ли да похърква, тя веднага почва да похърква заедно с него и той не беше съвсем сигурен дали когато сънува, тя също не сънува с него.

Ако простотията може да се побере в едно легло, това все пак не е най-лошото. Аз съм виждал човек, нищо човек, една педя дребосъче, а простотията му голяма колкото черква. Върви той подръка със своята черква, като върви, задръства цялата улица, но никак не му мига окото. Мигар на човек с толкова огромна простотия може да му мигне окото! Ще те прегази и ще си замине, без дори да те забележи! Виждал съм и потна простотия, виждал съм кисела простотия, а има и усмихнати простотии, тъй както има и дебели. Познавах едного, простотията му беше дебела като купа сено. Питал съм го много пъти как живее с тая простотия и той винаги ми е казвал: „Ами как! Като игла в купа сено!”.“

из „За простотията“
Йордан Радичков

 

ДГ „Цветни мечти” празнува 40 години неуморна работа

На 10 ноември 2016 г. от 10:30 часа в ДГ „Цветни мечти” село Върбовка започна празничната програма, посветена на 40-ия рожден ден на детската градина.

Малките палавници бяха по-слънчеви и щастливи, а техните родители горди от знанията и уменията, които показаха на тържеството.

Програмата бе открита от г-жа Евг. Маринова – ВрИД Директор на ДГ „Цветни мечти“, която разказа историята на градината от създаването ѝ до днес. Директорът Дияна Филипова приветства гостите на 40-годишния юбилей и с гордост показа, че детската градина е изключително важно за село Върбовка и община Павликени учебно заведение, което неуморно изпълнява своята просветна мисия през годините.

Кметът на село Върбовка г-н Антонов изказа благодарности към персонала на градината, към родителите, към неуморимия труд на общинската администрация на община Павликени, както и към всички дарители.

Гости по повод 40-годишния юбилей бяха г-жа Катя Димитрова – началник отдел „ХД” към община Павликени, г-жа Мария Петкова – гл. експерт „Култура и образование“ към община Павликени, г-жа Ек. Миновска – ст. експерт „ПУВ“ към РУО град Велико Търново, г-н Антонов кмет на село Върбовка, г-жа Мария Мичева – директор на ОУ „Филип Тотю” село Върбовка, ЕС „Образование”, Секретарят на НЧ „Христо Ботев“ село Върбовка Гюлтебер Алиева, дарители, директори на детски градини и бивши служители и възпитаници на детската градина.

Гостите отправиха поздравителни адреси и показаха възхищение от обновения вид на детската градина. Те бяха посрещнати на входа по стар български обичай с питка, шарена сол и здравец. Децата получиха много подаръци и торта, върху която грейнаха свещи и множество детски очи.

 

Есента се разпада

Есента се разпада

Есента се разпада
на хиляда неща.
На съвсем непознати
редове на дъжда.

На тирета, на точки,
на насила забравени дни,
на сълзи, на безкрайни отсрочки
и на гръцки морски вълни.

На изгубени битки,
на изпепеляваща злоба към мен.
На нечисти фалшиви сълзи,
на които обезумяла си в плен.

На започнати проекти –
жестоки, нечовешки лъжи.
На бои и на четки,
гласове и везни.

На среднощни куплети,
на писма и листа.
На платено и взето,
парфюми, бижута, одежди, цветя.

И не аз, (аз съм цял
насред тази мечта),
есента ни, тя се разпада
на хиляда неща.

 

Първото качество на Истинската любов

„Първото качество на Истинската любов се изразява в желанието на човека да постави своя Любим на същото ниво, на което той сам се намира.“

Петър Дънов

 

 

Доброволци от Горна Оряховица, Стражица и Павликени учат младите на толерантност

Под мотото “Толерантността – единство на различията” в Горна Оряховица, Стражица и Павликени се включват в отбелязването на Международния ден на толерантността. Инициативите са в периода 16 – 20 ноември, съобщиха организаторите от Център “Амалипе”. В кампанията участват Центровете за развитие на общността – структури на „Амалипе“, формирани в 11 общини, заедно с местните клубове за развитие и училища, участващи в образователната програма „Всеки ученик ще бъде отличник“, както и преподаватели, студенти, представители на институции, граждани, активисти и приятели. Фокус на кампанията в Стражица ще бъдат младите хора, които ще афишират  въпроса „Толерантен ли е човекът в новото време?“.

Доброволци ще раздават флаери с 10-те правила на толерантността. Те ще изработят и плакат под надслов „Нека бъдем толерантни“. Клубът в Горна Оряховица ще проведе среща с учениците от 7-ми клас в ОУ “Паисий Хилендарски“, на която ще бъде разяснено понятието толерантност и как децата да бъдат толерантни един към друг, независимо от различията, които имат. Доброволци ще  раздават цветя на случайни минувачи, за да покажат добронамереността си.

В Павликени в Седмицата на толерантността се включват местните клубове в Бяла черква, Батак, Стамболово и Върбовка, както и кметове, общински съветници, директори на дирекции и училища, както и читалищни дейци, лекари и доброволци, които ще отправят своите послания за толерантност.

 

Представяне на книгата на Илия Йорданов Илиев „Вакъфът на Фируз бей“

Исторически музей – Павликени организира представяне на книгата на Илия Йорданов Илиев „Вакъфът на Фируз бей“.

Монографията представя проучвания на автора по темата за стопанските и демографски процеси през периода 15 – 16 век в селищата от Никополския санджак – Павликени, Михалци, Стамболово и Бяла черква.

Авторът и книгата ще бъдат представени от Нели Цонева – директор на Исторически музей – Павликени и доц. Румен Ковачев от Ориенталския отдел на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – София.

Премиерата на книгата ще се състои на 23 ноември 2016 г. /сряда/ в Лекционната зала на Народно читалище „Братство – 1884“ – Павликени.

Начало в 17:00 ч., вход свободен, заповядайте.

 

38-годишен от Павликени отива на съд за оранжерия с марихуана

Окръжната прокуратура във Варна внесе в съда обвинителен акт срещу 38-годишния Дафин Г. от град Павликени. Той ще отговаря за отглеждане на марихуана в специална оранжерия на стойност 424,389 лева – престъпление по член 354в, ал. 1 от Наказателния кодекс, и за държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества – марихуана, в особено големи размери – близо 50,000 лева, което е деяние по член 354а, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс, съобщиха от пресслужбата на Апелативната прокуратура във Варна.

През октомври 2013 г. подсъдимият Дафин Г. купил имот в село Кракра, община Вълчи дол. Намеренията му били да отглежда марихуана в селската къща и да я продава. В селото живеели малко хора, а в съседство на закупения от него имот се обитавала само една къща.

Чрез интернет сайт Дафин Г. се снабдил със семена на индийски коноп, засял ги и изградил система за капково напояване на растенията. В избата на къщата изградил оранжерията за отглеждане на конопа с подходящо осветление и вентилация, а една от стаите пригодил за сушилня.

На 9 октомври 2014 г. той пристигнал с личния си автомобил в селото и започнал да събира готовата продукция. Около 14 часа край имота на Дафин Г. минали на проверка полицейски служители, които усетили специфична миризма на канабис. Полицейските служители предприели проверка в имота, където заварили собственика да реже готовите растения марихуана. Така била открита оранжерията и сушилнята, а от имота при претърсване били иззети 10 групи канабис в различни стадии на развитие, готова суха тревиста маса в чували, цветове и зелени листа и приспособления за отглеждане на марихуаната.

Общото количество на иззетата марихуана било на стойност 474,389 лева, което е в особено големи размери.

38-годишният Дафин Г. не дал обяснения в хода на разследването. Той е осъждан, но е реабилитиран по право. Окръжната прокуратура във Варна е наложила възбрана върху имота му в село Кракра с цел обезпечаване на наказанието „глоба“, ако бъде признат за виновен.

Първото престъпление на Дафин Г. се наказва с лишаване от свобода от 2 до 5 години и глоба от 5,000 до 10,000 лева, а за второто деяние наказанието е лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба от 20,000 до 100,000 лева. При определяне на общото наказание на подсъдимия съдът ще му наложи най-тежкото от тях, като може да увеличи размера с една втора.

 

Луната