Двутонна надгробна плоча с тракийски конник намериха край Павликени
Двутонна надгробна плоча с тракийски конник намериха археолозите в Античния керамичен център край Павликени. Надгробният паметник от ІІ век е с размери 3 м височина и 1.20 м ширина. Върху лицевата повърхност са изсечени релефни изображения на две жени, едната от които пред олтар, една мъжка фигура и релеф на Тракийския бог конник. От надписа на плочата става ясно, че погребаният е Гай Урсидий Сенецион, който е живял достойно 40 години, а за погребението и издигането на надгробния паметник се е погрижила съпругата му Юлия Валентина. Откритието е направено по време на есенна оран до Античния керамичен център край Павликени.
Трактористът Валентин Савов закача с машината си голям камък, който изкривява плуга. Той уведомява Историческия музей-Павликени. Археологът на музея Калин Чакъров и колегите му Серьожа Петров и Поля Йорданова разчистват камъка.
Оказва се, че големината на откритието е значителна, не само по размери. Малко са надгробните паметници в България, намерени на мястото, на което са били поставени по римско време. Повечето са премествани и използвани в градежи от по-късни периоди. Под надгробния паметник Калин Чакъров открива зидан с тухли и хоросан гроб, покрит с каменни плочи, който е ограбен още в древността. При проучването на гробното съоръжение археологът установява, че античните иманяри са махнали една от каменните плочи над гроба и са разместили две от тухлите на градежа, за да издърпат ценностите, с които е бил погребан Гай Урсидий. Костите са разбъркани, запазени са няколко зъба и малко изтлели във времето кости. Почти липсва и гробен инвентар.
За радост на археолозите през малкия отвор иманярите не са успели да откраднат всички ценности, които близките на починалия са поставили, за да му служат в задгробния му живот. След внимателното проучване на дъното на гроба Калин Чакъров открива част от дървено сандъче за тоалетни принадлежности, златен амулет във формата на кривака на Херакъл и бронзова монета с лика на император Хадриан, управлявал от 117 до 138 г. Една от най-интересните находки е частта от ковчеже с релефна украса и метална конструкция, тъй като дърво в археологическите пластове в България се запазва много рядко в цял вид.
„Находките са от голяма важност за историята на римската вила в Античния керамичен център край Павликени. За пръв път са получени сигурни данни за разположението на гробището и е открит най-подробният писмен паметник от това място. Известни са и двама обитатели на вилата – Гай Урсидий и Юлия Валентина, които по всяка вероятност са роднини на основателя на имението. Тепърва предстои анализ на откритието. Дали погребаният може да е Гай Урсидий ще се разбере след извършване на антропологичен анализ на запазените човешки останки в гроба“, заяви археологът Калин Чакъров.
10 ноември 1989 г. – денят, който промени всичко
На 10 ноември 1989 г. на пленум на Централния комитет на БКП Тодор Живков е освободен от поста генерален секретар на партията, след като е управлявал еднолично в продължение на 33 години.
Само часове по-рано в Германия е паднала Берлинската стена.
Със свалянето му от власт започват политическите промени в България и преходът на страната към демокрация и пазарна икономика.
Живков е принуден да подаде оставка, след като това предложение е подкрепено дори от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов.
Искането за оставка пък е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов.
На Живков не е дадена възможност за заключителни думи.
Централният комитет утвърждава Младенов за негов наследник като генерален секретар на БКП.
Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.
На 17 ноември, при първото заседание на Парламента след пленума, предавано пряко по телевизията, за председател на Държавния съвет е избран Петър Младенов.
Депутатите решават да бъдат премахнати от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството.
БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно – на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.
Народното събрание гласува отмяната едва на 15 януари 1990 г.
През месец юни 1990 г. в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори след 45 години тоталитарна система.
Тодор Живков умира на 5 август 1998 г., без да бъде осъден за престъпленията, които са извършени по времето на неговото управление.
Ново кухненско оборудване е монтирано в социалния патронаж в Павликени
Ново кухненско оборудване и обзавеждане е монтирано в Домашния социален патронаж в Павликени, съобщиха от общинската администрация.
Оборудването е част от проект на обща стойност 21,300 лева, като 19,170 лева са осигурени от фонд „Социална закрила“, а общинското съфинансиране е в 2,130 лева.
Професионалното кухненско обзавеждане е показано в рамките на деня на отворените врати, който се е състоял в сградата, където се извършва услугата.
Домашният социален патронаж приготвя и доставя храна за възрастни хора и хора с увреждания, а интересът към дейността се увеличава заради застаряването на населението, е посочила Милена Катинова, управител на социалната институция.
В момента услугата се ползва от 240 жители на общината, уточниха от администрацията.
Официално откриване на обект в ОУ „Бачо Киро“
Утре, 10 ноември 2016 г., от 11:00 ч. в град Бяла черква ще се проведе официално откриване на обект в ОУ „Бачо Киро“ – смяна на горивната база и реконструкция на отоплителните системи.
Жена избра смъртта и легна на релсите в Павликени
Лекари от областната болница във Велико Търново се борят за живота на 53-годишна жена, която по-рано сутринта днес се хвърлила под преминаващ влак. Кървавата драма се разиграла на жп гарата в Павликени.
Жената, решила да сложи край на живота си, изчакала да се зададе влаковата композиция и легнала върху релсите. Железницата я премазала и ранената била откарана в областната болница във Велико Търново с тежки травми.
Претърпяла е спешна операция и е настанена в Реанимацията на здравното заведение. Пациентката е с черепно-мозъчна травма и с натрошени ребра, ръка и таз.
Доналд Тръмп е 45-ят Президент-elect на САЩ
Това е историческа нощ за САЩ.
Тя бележи край на разрушителното ляво 8-годишно управление за демократичните основи на американското общество от Барак Хюсеин Обама.
Лошият театър свърши. Започва нова ера в исторята на САЩ и на света.
Да припомним, че ръцете на Обама и Хилъри, заемаща длъжността Държавен секретар, са омърсени с кръвта на зверски убитите посланик и други трима служители на Американското посолство в Бенгази, Либия, които през 2012 бяха разкъсани живи от тълпа ислямисти.
От тогава е и нейното прозвище „Килъри“ (Killery), от английската дума kill (убивам) / killer (убиец).
Сбогом Обама, сбогом Хилъри.
„Желая ти“
Първо ти желая да обичаш
и обичайки, също да бъдеш обичан.
И ако не е така – бързо да забравиш
и след като забравиш – да не таиш ненавист.
Желая ти да имаш приятели,
включително лоши и непоследователни,
но да има поне един, на когото да се довериш,
без да се съмняваш.
И понеже в живота е така –
желая ти да имаш и неприятели –
нито много – нито малко – точно по средата,
за да можеш понякога да поставяш под съмнение
собствената си увереност.
И нека между тях да има поне един,
който да е справедлив,
за да не се чувстваш достатъчно сигурен.
Желая ти да си полезен, дори незаменим.
И в лоши моменти, когато не остава нищо друго,
тази твоя полезност да е достатъчна,
за да се задържиш прав.
Желая ти също така да бъдеш толерантен
не с тези, които рядко грешат – това е лесно,
а с онези, които грешат много
и непоправимо,
и използвайки тази толерантност,
да бъдеш пример за другите.
Желая ти да не съзряваш бързо
и когато вече си съзрял,
да не искаш да се подмладяваш,
и бидейки вече стар
да не се посвещаваш на безнадеждността.
Защото всяка възраст има своята радост
и своята болка,
и трябва да ги оставим да струят между нас.
Желая ти мимоходом да изпитваш тъга.
Не през цялата година, не дори един ден.
Тогава ще откриеш,
че ежедневната усмивка е красива,
че обичайната усмивка е блудкава,
а постоянната усмивка е развращаваща.
Желая ти да откриеш максимално бързо,
въпреки и над всичко,
че те заобикалят близки, понякога потиснати,
които общуват с несправедливостта
и с хора нещастни.
Желая ти да милваш куче, да храниш птиче
и да слушаш песента на кадънката,
да извисяваш своето утринно пеене,
понеже по този начин ще усетиш щастието
повече от всякога.
Желая ти също да посееш семе –
възможно най-мъничкото
и да му правиш компания, докато расте,
за да откриеш колко живота са нужни,
за да се превърне в дърво.
Желая ти също така да имаш пари,
защото трябва да си практичен
и поне веднъж в годината
да сложиш парите пред себе си и да кажеш:
„Това е мое.“,
за да стане ясно
кой на кого е господар.
Желая ти никое от твоите увлечения да не угасва
и ако с някое от тях се случи това,
да можеш да плачеш, без да съжаляваш
и страдаш, без да се чувстваш виновен.
Накрая, ако си мъж – да имаш добра жена
и ако си жена – да имаш добър мъж –
утре и на следващия ден,
и когато сте вглъбени и усмихнати,
да говорите отново и отново за любов.
Ако тези неща ти се случат –
няма друго какво да ти желая.
Виктор Юго
