Качеството на един продукт зависи от неговото съдържание – едва ли някой може да оспори това твърдение. Доказателствата са навсякъде около нас и във всички сфери на живота. И докато качеството на някои продукти са важни за нашето здраве, то качеството на други, са важни за нашето съществуване, като нация и народ. Какво имам в предвид? Ами управлението на държавата посредством различните институции и структури. Общинските съвети например, които се избират от всички нас.
Качеството на работата на един общински съвет зависи от качеството на хората, които го формират. Това важи с пълна сила разбира се и за народното събрание, както и за всички избираеми длъжности в държавата. За всичко това имаме думата ние избирателите със своя вот. Тоест нашето
качество също е от огромно значение. И така, завърта се един омагьосан кръг, който през последните години така ни е увлякъл в своите обороти, че измъкване няма.
Качеството на избирателя според различните социологически проучвания става все по-лошо. Нацията влошава качеството си. Българският избирател става все по-безотговорен. Хора на преклонна възраст, които отдавна нямат ясна визия за
случващото се както в нацционален и регионален, така и в световен мащаб, хора с ниско или никакво образование, хора без каквато и да било заинтересованост към ключови проблеми в държавата и в съседните нам държави и така нататък и така нататък. Имаме ли тогава основание да протестираме, да критикуваме, да недоволстваме от случващото се, щом като самите ние сме творци на тази околна действителност? Как бихме могли ние, обикновените хора да променим това, като овластените вече от нас политици и управленци са взели в ръце и хляба и ножа?
Парите са се сраснали с властта и властта се е сраснала с парите и тази сплав изглежда неразрушима в милата ни татковина. Като дойдат избори, че като се юрнат ромските махали и селата да гласуват с една убийствена в буквалния смисъл 70-80% активност направо избиват всичко прогресивно мислещо и кадърно. В резултат на това част от качествените хора излитат от терминал 2, друга част се капсулират в собствената си черупка разочаровани и омерзени и съсредоточават усилия в лични планове и амбиции други пък физически напускат този свят покосени от болести с които не могат да се преборят заради унизително ниският си социален статус. И това в днешния 21-ви
век. Ето до там са ни докарали хората, на които сме гласували доверие. Настанили са се те най-невъзмутимо на различни постове и са изгубили и съвест и морал и
човешки облик. Заприличали са на хищници, които стават все по кръвожадни и ненаситни.
Та какво да очакваме от такива едни същества уважаеми сънародници? За това мисля, че е по-добре поне да спрем да им даваме доверие. Не случайно процента на негласувалите по време на избори е най-висок. Време е процента на тези които искат да гласуват, но не намират за кого да удари своя връх. Има вече такава възможност, поне това се смилиха да направят „народните„ ни представители. Да се възползваме от тази възможност. В края на краищата всеки трябва да получава това, което заслужава. Как иначе ще произведем качествен продукт, ако не потърсим качествен материал, от който да го изградим. Качествените хора в България са навсякъде, стига да имаме очи, уши, душа и сърце да ги открием.
Народът трябва да си ги издигне и защити. Не го ли направим – обречени сме, и ние и тези, които сме „наказали с живот”, както казва един мой любим поет Андрей Германов.
Време е, наистина е време, да преодолеем страховете си и да престанем просто да съществуваме. Нека ЖИВЕЕМ, хора!
От сянка съм се плашил в тъмни нощи,
от хляб дарен, от смърт, от клевета
и много страхове ще имам още,
но няма страх по-страшен на света,
но няма миг, от тоя миг по-страшен:
ей тия двечките, наказаните със живот от мен,
да ме заварят някога уплашен,
или да ме запомнят унизен.
Андрей Германов
