1. „Хари Потър и даровете на смъртта“ – Дж. К. Роулинг
„Недей да съжаляваш мъртвите, Хари. Съжалявай живите, и най-вече онези, които живеят без любов. Като се върнеш там, можеш да направиш така, че по-малко души да бъдат осакатени и по-малко семейства да бъдат разделени. Ако това ти се струва достойна цел, засега ще си кажем довиждане.“
2. „Мечо Пух“ – Алън А. Милн
„Йори: Малко Внимание, малко Мисъл за другите — и всичко би изглеждало иначе!“
3. „Вещиците“ – Роалд Дал
„Няма значение кой си и как изглеждаш, ако има някой, който да те обича истински.“
4. „Анн от фермата „Грийн Гейбълс“ – Луси Монтгомъри
„О, прекрасно е да имаш амбиции. Радвам се, че ги имам толкова много. И те като че ли никога няма да имат край. Тъкмо постигнеш една цел, и виждаш друга, блеснала още по-високо. Това прави живота толкова интересен.“
5. „Малкият принц“ – Антоан дьо Сент Екзюпери малкият принц
„Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите. Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна. Хората са забравили тази истина – рече лисицата.
– Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…“
6. „Алиса в огледалния свят“ – Луис Карол
„– Човек не може да вярва в невъзможни неща.
– Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно, каза Царицата.“
7. „Пипи дългото чорапче“ – Астрид Линдгрен
„Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“
8. „В края на ноември“ – Туве Янсон
„Хемулът бавно се събуди, осъзна, че това е самият той и му се прииска да бе някой, когото не познава.“
9.„Хвърчащата класна стая“ – Ерих Кестнер
„Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите да ги преглъщате и да ги смилате. Инак още при първата плесница, която ви залепи животът, ще бъдете „гроги“. Защото боксьорските ръкавици на живота са дяволски големи, момчета. Ако изядеш една такава плесница, без да си подготвен за нея, достатъчно е след това само някоя от малките стайни мушици да кихне, за да се проснеш с цялата си дължина.“
10. „Питър Пан“ – Джеймз М. Бари
„Защо сега не можеш да летиш, мамо?
– Защото съм възрастна, миличко. Когато хората пораснат, те забравят как се лети.
– А защо забравят?
– Защото вече не са весели, невинни и безсърдечни. Само веселите, невинните и безсърдечните могат да летят.“
Фурмите са плодовете на финиковата палма и от хилядолетия се отглеждат в пустинните местности на Северна Африка и Близкия изток, където са основен източник на храна.
Те са лесно смилаеми, изключително богати на витамини, минерали, въглехидрати и други съставки, които ги правят много полезни.
Ето няколко положителни свойства на фурмите, с които (както с всяко нещо) не трябва да се прекалява.
Богати на витамини и минерали
Фурмите съдържат основни минерали като калций, желязо, фосфор, натрий, калий, магнезий и цинк. Също така съдържат и В витамини като тиамин, рибофлавин, ниацин, фолиева киселина, както и витамин А и витамин К.
Витамин А защитава очите, стимулира имунната система, поддържа кожата и ноктите, а витамин К „се грижи“ за здравината на костите.
Идеален заместител на всеки сладкиш
Въпреки че са много сладки, фурмите са с високо съдържание на естествени захари като глюкоза и фруктоза. Тези въглеводороди не повишават нивото на инсулина в кръвта и затова не предизвикват хипергликемичен синдром, както обикновените сладкиши.
Източник на енергия
Заради съдържащите се в тях аминокиселини, въглехидрати, витамини и минерали, фурмите са много подходящи за активно спортуващи. Богатото съдържание на глюкоза и фруктоза прави този плод надежден източник на енергия. Интересен факт е, че след като бъдат изсушени, във фурмите има 10 пъти повече протеини.
Намаляват лошия холестерол и са полезни за сърцето
Диетичните фибри във фурмите спомагат за снижаването на нивата на така наречения лош холестерол в тялото. Освен това този плод е богат източник на калий, който намалява риска от сърдечен удар и от други сърдечни заболявания, помага за контролирането на сърдечната честота и кръвното налягане.
Помагат за храносмилането
Редица изследвания показват, че консумацията на фурми помага за развитието на полезни бактерии в червата. Фибрите и аминокиселините, които се съдържат в плода, помагат за храносмилането и правилното усвояване на хранителните вещества.
Ако имате сериозни проблеми с храносмилателния тракт, по-добре приемайте фурмите и сушените плодове в компоти или накиснати във вода.
Подходящи за хора с алергии
Благодарение на наличието на органична сяра във фурмите, те са подходящи за хора със сезонни алергии. Консумирайки този плод, страдащите от алергии набавят сяра чрез храната си.
Подходящи за хора, които страдат от анемия
Високите нива на желязо в тях ги правят идеална хранителна добавка за хора, страдащи от анемия. Високото ниво на желязо балансира присъщата при анемия липса на желязо, като по този начин повишава енергията и намалява усещането за умора и слабост.
Всъщност никога не са си тръгвали – просто се бяха скрили по време на летните жеги или излизаха по-рядко. Притичваха по тротоарите и се скриваха в близките квартални магазинчета, в моловете, в подлезите и входовете. Някак престанахме да ги забелязваме толкова и за малко дори си помислихме, че са решили да си тръгнат.
Но не, тук са.
анцуг с токчета
С първите по-хладни дни меракът им да ни смачкат се възроди със страшна сила и те плъзнаха по улиците. Свежи, чистички, във всякакви жизнеутвърждаващи цветове. Понякога комбинирани – тъмно долнище със светло горнище. Понякога в изненадващ ансамбъл с някоя нормална дреха – с джинси, с памучен панталон, с кожено яке или дори сако. Това всъщност е част от стратегията им да ни претопят. Демонстрирайки готовност да влизат във взаимоотношения с останалата част от гардеробa ни, те полека изместват всички конкуриращи ги дрехи и еднолично, обмислено и заслужено взимат властта.
Анцузите отново са сред нас. Още по-непобедими и още повече.
Анцугът като свобода
Ако все още си мислите, че вие избирате анцуга, лъжете се. Анцузите отдавна ни избират нас. Дори да не притежавате такъв в гардероба си или пък да ползвате този, който имате по предназначение – за спорт, анцугът е като живо същество. Той ви обещава да ви накара да се чувствате свободни. За да го облечете, не се изисква никакво усилие. В него няма и капка от старанието на останалите дрехи да ви направят да изглеждате някакъв друг – по-модерен, по-весел, по-слаб, по-секси.
Анцугът ви обещава да ви лиши от тези декоративни подробности на суетата, като ви обгърне в своята ластична удобност и ви остави да мандахерцате крайниците си в нея. Анцугът е просто на вид нещо. То си има панталон, който дори наричаме долнище, защото е лишено от повечето първични белези на панталона.
Долнището не изисква да има ръб – тъкмо напротив, то трябва да няма такъв. Долнището няма нито копчета, нито цип, така че нахлузването му става бързо и лесно, без никакво вглеждане в детайлите. За разлика от панталона долнището си има свой си, вътрешен колан с ластик или въженца. Колкото и да променяте размера на талията си, то тихомълком и дискретно приема новото ви тяло и се опитва да се настрои спрямо него, за да не ви създава нито комплекси, нито някакви там екзистенциални тъги, свързани с годините, килограмите или визията.
Анцуговото долнище почти винаги си има и джобове. Те поемат всичко необходимо за ежедневната миграция на един съвременен човек – кутия цигари, телефон, ключове, пачка пари с ластик. Колкото и да ги пълниш с разни неща, тези джобове провисват точно толкова, колкото е необходимо. А я опитайте да натъпчете един джоб на нормален панталон! Ще видите, че целият му фасон веднага се разваля, а нещата, които можете да носите навсякъде със себе си трябва да са наполовина.
Горната част на анцуга също има своя мисия във вашия живот. Тя не е нито яке, нито сако, нито жилетка, но в същото време върши работата на всички тези три неща. Точно като яке горнището се грижи за това да не ви е студено. Наметната или заципена (научих този термин „заципен“ от една продавачка в спортен магазин, която очевидно беше специализирала в продажбата на анцузи) горничката ви пази от студ и вятър, като поради найлоновата си същност може дори да ви стопля в по-хладни дни, стига просто да се затичате или да се поразбързате малко. Когато имате горнище от анцуг, вие не се нуждаете и от шал. Вдигате ципа догоре, набучвате главата си до средата на брадичката в анцуга и забравяте за болно гърло.
Горнището може да замести и сакото, стига обаче да е малко по-дискретно като цвят и орнаменти. Всеки уважаващ себе си джентълмен трябва да има в гардероба си по един черен или много тъмносин анцуг, по възможност с ленти в същия цвят, а не контрастно бели, червени или зелени. Все пак и той знае какво и кич и го избягва!
Така, когато се нуждае от елегантността на сакото, джентълменът анцугмен спокойно може да се довери на своето горнище от анцуг и да го ползва като сако върху поло, риза или тениска. Тук трябва да отбележим и още едно удобство. Когато един мъж си свали сакото, той се чуди къде да го дене. Провисва го на рамото си или го носи през лакътя. Съвсем друго нещо си е анцуговото горнище – можеш да го преметнеш през раменете си като спортен пуловер. Можеш да го завържеш около кръста си. Можеш в крайна сметка и да го натикаш в диагоналката си, без да се притесняваш, че ще се смачка.
И така, когато отново имаш нужда от сако – например отиваш на театър, влизаш в административна сграда или на бизнес среща – просто го вадиш от диагоналката, тупваш го два-три пъти и го обличаш. То няма да те предаде.
Анцугът като начин на мислене
Да си имаш анцуг и да си го носиш непрекъснато е истинска свобода. Първо, защото съзнанието ти моментално се оттърсва от всички мисли, свързани с незначителни неща като външния вид. Така вместо да отделяш десетина минути на ден, за да подбереш дрехите си, ползваш това време за други неща – философски беседи, обмисляне на екзистенциални кризи, притеснения относно глобалното затопляне, икономически планове за развитие на страната ни и др.
Обличането на анцуг моментално ти дава усещането, че живееш извън рамките на суетата и се грижиш за далеч по-важни човешки теми. Освен това анцугът ти дава увереността, че навсякъде, във всеки един момент, си в свои води. Преставаш да изпитваш неудобството на елегантността, която ти дава например костюмът. Не мислиш за вратовръзки, копчета на ризата, бутониери и други джиджавки. Разчиташ на анцуговата невзрачност и потъваш в нея, отдаден на дълбоки мисловни процеси, без значение колко изискваща е ситуацията, в която се намираш.
Проблемът с твоя анцуг, в края на краищата, не е твой, нито на анцуга ти – той си е на другите, които имат нещо против него. И спокойно биха си го решили, ако и те най-после си купят своите анцузи и разберат колко привилегии им дава тази толкова мобилна дреха.
Чрез анцуга можеш да изразяваш мнение, както и да демонстрираш социален статус. За да покажеш например колко хубаво семейство имаш, можеш да закупиш анцузи на всичките му членове и да изискваш заедно да си ги разхождате в съботно неделните дни. За да демонстрирате единност, можете да си изберете еднакви анцузи или такива, които си кореспондират цветово.
Например, ако вашият е в преобладаващо светлосиньо и тъмносиньо, този на любимата ви може да е огледален, но в розови нюанси. Задружност можете да демонстрирате и като си купите анцузи от една и съща марка. На децата, съответно, купете традиционните розови за момиченца и сини за момченца или пък бъдете по-авангардни и заложете на свежите неутрални цветове – жълто, оранжево, зелено. От гледна точка на сигурността е добре да подберете тези цветове да са електрически, искрящи и да бъдат в комплект с маратонки в същия сигнален нюанс. Така ще можете да отличавате точно вашето дете от другите деца на другите анцузи.
Благодарение на анцуга можете още да дадете информация за личния си живот. Няма друга дреха, чрез която веднага да става ясно в кой отбор членувате. Ако на гърба на анцуга ви пише „Отбор по кану“ гр. Пирдоп, вие вече заявявате себе си пред обществото в ролята си на негов член. Ето така, чрез горнището на анцуга си, имате свободата да бъдете моментално разпознавани, а и пестите от визитни картички или излишни разговори за професии, хобита и местоживеене.
Анцугът е и дрехата, която веднага може да ви причисли към дадена прослойка на обществото. Който е гледал култовия сериал „Семейство Сопрано“, знае, че там мафиотите задължително се движеха с перфектно чисти и красиви анцузи, които гарнираха със златни ланци, скъпи часовници и броеници.
Който познава пък българската действителност, знае, че не излезеш ли от скъпото си BMW, Mercedes или Porsche по нов, искрящ и марков анцуг, язък ти за хубавата кола! Освен всичко друго анцугът е дреха доказателство, че във всяко свое свободно време тренираш и се грижиш за бойната си готовност, така че той в известен смисъл е и нещо като предупреждение, че си „мноо“ опасен.
Анцугът като униформа
В британския класически етикет има дрескодове, които ти помагат да се облечеш според нивото на събитието, на което си поканен. Задължен си да го спазиш, защото, веднъж приел поканата, ти приемаш със себе си да помогнеш въпросното събитие да се случи и да изглежда по точно определен от домакините начин.
В най-висококласното облекло – т.нар. дрескод (англ. dress code) white tie (бяла вратовръзка) задължителен е фракът, лачените паркетни обувки и бялата вратовръзка, разбира се. Висотата на едно събитие, организирано с такъв дрескод, е толкова голяма, че най-вероятно става дума за кралски прием, нобелово награждаване, световен оперен или благотворителен спектакъл. Според правилата на етикета обаче в рамките на този дрескод можеш да се явиш и с националната носия на страната си.
Тя е толкова достолепна и важна като дреха, че може да замени и фрака, и бялата папийонка. В нашата българска история това се е случвало преди години, когато филмът „Ветрената мелница“ е бил показван на фестивала в Кан. На официалната вечеря тогава актрисата Гинка Станчева, изпъняваща главната женска роля във филма, се появява в носията, с която е снимала.
Появата ѝ предизвиква фурор, а облеклото ѝ е абсолютно адекватно на обявения дрескод white tie.
Днес, шейсет години по-късно, ако българин трябва да участва в събитие с дрескод „бяла вратовръзка“, не вярвам да се появи с потури, калпак и червен пояс. Сигурна съм обаче, че ако му подшушнат, че е адекватно да се облече в националната носия на страната си, ще се появи в анцуг.
Може би дори в анцуг с националните цветове на държавата ни – бяло, зелено, червено. Пък що не и с дъговиден надпис BULGARIA на гърба. В страната, където анцугът е универсалната дреха, далеч по-естествено е именно той да се въздигне до ранга на фолклорна забележителност. То и без това с анцузи сме и на сватби, и на погребения, нека поне да си ги институционализираме и да ги влеем в забележителните, непреходни, български ценности.
Те така и така отново са тук. По-цветни, по-нови и повече.
Правописът
Страшно е колко неграмотен е българинът.
Верният правопис на думата, описваща новата народна носия на народа ни, е „анцуг„, а не „анцу-Н-г„, множествено число анцузи. Думата anzug е немска и означава костюм.
В момента в OLX.bg има 1,775 обяви с думата „анцу-Н-г“, които може да видите тук. От тях 3 са в Павликени и още 56 в радиус от 30 km.
Източници:
Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 158.
Речник на чуждите думи в българския език. Състав. М. Филипова-Байрова и др. С., БАН, 1982, с. 86.
Верният правопис на думата, описваща новата народна носия на народа ни, е „анцуг„, а не „анцу-Н-г„, множествено число анцузи. Думата anzug е немска и означава костюм.
В момента в OLX.bg има 1,775 обяви с думата „анцу-Н-г“, които може да видите тук. От тях 3 са в Павликени и още 56 в радиус от 30 km.
Източници:
Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 158.
Речник на чуждите думи в българския език. Състав. М. Филипова-Байрова и др. С., БАН, 1982, с. 86.
„Човек е най-самотен в успеха си. Тогава всичките му приятели го напускат. Едни от завист, други от страх да не помисли, че му се докарват.“ – Атанас Далчев
Атанас Далчев
Атанас Далчев (12.06.1904 – 17.01.1978) е един от най-видните български поети и преводачи на XX век, а неговата поезия е с ярко философска проблематика. Той е автор на важните за поезията ни стихосбирки: „Прозорец“ (1926), „Стихотворения“ (1928), „Париж“ (1930), „Ангелът на Шартър“ (1943).
През 1927 г. завършва Философия и педагогика в Софийския университет, след което заминава в Италия, където посещава лекции по история на изкуството. Следват пътувания във Франция, слуша лекции в Парижкия университет и завършва курс за преподаватели по френски език в Сорбоната.
