Гниещите трупове на изоставените български училища
„Даскале, даскале, добре че си в гроба, за да не видиш забравените и осквернени кости на твоето чедо – родното школо. Това, което ти, даскале, с кръв и пот бранеше през вековете. И не чужди, даскале, а твоите братя българи, на които държеше треперещата ръка, за да се учат на четмо и писмо, ги погребаха, а гробовете им продадоха на търг.
Сега портретите на твоите вдъхновители ги газят кози, а Рада Госпожина, наръфана от плъхове, лежи в прахта. И само обективът на някой втрещен от гледката чужденец авантюрист документира безнадеждно склерозиралата ни историческа памет!“
Всяка година в България между 5 и 10 села остават безлюдни. Около 200 са селата – призраци, без нито един жител. Над 500 пък са тези, в които живеят по 20-30 човека. И заедно с избледняващите сенки на тези места, умира и по едно българско училище.
Никола Милър е шотландка от Дъмфрис, която от три години живее в село Крушево край Севлиево, обикаля по пътищата на страната ни и запечатва с фотоапарата си нещата, които я впечатляват. Тя е от онези чужденци, които не спират да се изумяват пред вида на тленните останки на предишни величествени сгради. „Обичам усещането за пътуване назад във времето, което намирам в тези места и които повечето хора подминават без дори да забележат.“ – споделя Никола.
Живот след разрухата
Иван Доков е млад фотограф, който е сред малцината българи, решили да запечатат образа на старите български училища. В своя проект Иван създава фотографии на надписите върху училищните стени, като свидетелство за живота след разрухата.
В първия учебен ден с биенето на първия училищен звънец в детското сърце на първолака грее слънце в очакване за „пробуждане“ към знания, а тъпа, тежка болка се е загнездила в душите на онези, преживели щастието на отдавна отминалите хубави училищни години във вече забравените от Господ български училища.
Прости, учителко любима, прости и ти, даскале, че вместо цветя ви поднесохме бурени! Мир на праха ви и светла ви памет!
Дмитрий Шостакович, Валс №2
Дмитрий Шостакович е роден в Санкт-Петербург на 12 (25 по нов стил) септември 1906 година. Баща му е инженер-химик, почитател на музиката, а майка му — талантлива пианистка. След заниманията си в частно музикално училище през 1919 г. Шостакович е приет в Петроградската консерватория в класа по пиано. По-късно започва да се занимава с композиция. Още студент работи като изпълнител пианист в киносалони.
През 1923 година Шостакович завършва в консерваторията класа по пиано (при Л. В. Николаев), а през 1925 – композиция (при М. О. Щайнберг). Дипломната му работа става неговата Първа симфония, която донася на автора ѝ световна известност. През 1927 г. получава почетна диплома на Първия Международен конкурс за пианисти „Фредерик Шопен“ във Варшава, на който изпълнява собствено произведение.
Първият балет на Шостакович – „Златен век“ има голям успех, но операта му „Лейди Макбет от Мценска околия“ по повестта на Лесков (1936) се подлага на пълен разгром в официалния съветски печат.
От 1937 година Дмитрий води класа по композиция в Ленинградската консерватория (преди „Петроградска“). През 1939 г. става професор. През първите години на Втората световна война Шостакович остава в блокирания от немците Ленинград (1941-1944) и там започва да работи над 7-мата си симфония. По време на същата блокада, на 29 март 1942 година симфонията се изпълнява в Колонната зала на московския Дом на Съюза. За това произведение композиторът получава Сталинска премия.
През 1943 година Дмитрий Шостакович се мести в Москва и до 1948 г. преподава в Московската консерватория. При него се обучават — Р. С. Бунин, А. Д. Гаджиев, Г. Г. Галинин, О. А. Евлахов, К. А. Караев, Г. В. Свиридов, Б. И. Тищенко, К. С. Хачатурян, Б. А. Чайковски.
Отношенията на Шостакович със съветската власт са много крайни, което му струва скъпо по отношение на здравето — съвременниците му забелязват в него признаци на притеснение и постоянна неувереност. Въпреки това става Герой на социалистическия труд през 1966 и Член на КПСС от 1960.
Шостакович умира в Москва на 9 август 1975 година. Погребан е в московското Новодевическо гробище.
„Ненавиждам безумните риалитита по родните телевизии.“
„Ненавиждам безумните риалитита по родните телевизии. Да им гледам аз задниците в кенефа, как се бият, как се карат – за да може един Станчо или Пенчо, който иначе не умее нищо друго на този свят, да спечели едни пари. Друга причина няма – ако има, съм готов да простя.“
Тодор Колев
Ако търсиш приятели сред хората
Ако търсиш приятели сред хората
помни: те рекламират своите стоки.
Ако молиш Бога за тия хора
помни: те рекламират своите стоки.
Ако търсиш блага за тия хора
помни: те рекламират своите стоки.
Ако искаш да изпратиш проклятие на хората
помни: те рекламират своите стоки.
Рекламират своите стоки
Рекламират своите стоки
Ако искаш да привлечеш вниманието на хората
помни:
помогни или им попречи да рекламират техните стоки.
Стивън Крейн е американски писател, известен повече с романите и новелите си, които са сред висшите достижения на американския натурализъм. Издал е две стихосбирки: „Черните конници” (1895) и “Добрата война” (1889), които остават почти незабелязани на мъгливия фон на тогавашната американска поезия.
Изоставил римите и формите на сонета и баладата, в духа на импресионизма, Крейн се стреми да улови широката гама на настроенията и на душевните пориви в тяхната “мимолетност”.
Експерименталният характер на поетичното творчество на Крейн става важно звено в развитието на американската поезия – от Уитман до “разцвета” ѝ през първите десетилетия на ХХ век.
† Днес е Кръстовден
На 14 септември Православната църква отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен.
Кръстовден е един от 12-те велики християнски празника. Според църковното предание Св. Елена – майка на император Константин Велики – е ревностна християнка. През 326 г. тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните.
Усилията ѝ се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.
Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в храма в Йерусалим „Възкресение Христово“. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г.
На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го „въздвижва“ над главите на присъстващите.
От това „въздвижение“ получава своето име и празникът. Така кръстът от средство за наказание станал средство за спасение. Кръстът станал символ и знаме на Християните и с него те побеждавали всяко зло.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът.
Имен ден празнуват всички, носещи имената: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Ставри.
Как ще ги стигнем американците
„Нещата, за съжаление, не отиват на добре. Не можеш с индивиди, чиито мисли са на етажи под земята, да решаваш проблемите на хората.“
„Имам мечта, която обаче е неосъществима – да бъда рентиер. Не желая да правя нищо повече, всичко ме е обезкуражило до болка…“
„Ако се опиташ да се бориш, защитеният винаги е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите – не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият. Не-е-е, каква борба – с кого, с мечките?„
„Ненавиждам безумните риалитита по родните телевизии. Да им гледам аз задниците в кенефа, как се бият, как се карат – за да може един Станчо или Пенчо, който иначе не умее нищо друго на този свят, да спечели едни пари. Друга причина няма – ако има, съм готов да простя.“
„Слушай, брат’чед, какви са тия оставки? Няма да дезертираме! Науката е като хорото – хванеш ли се веднъж – край!“ („Двойникът“)
„Факт е, че имах едно предаване с такова заглавие – то се казваше „Как ще ги стигнем… с Тодор Колев“. Многоточието точно това значи – че никога няма да ги стигнем.“ (Отговор на въпрос „Ще ги стигнем ли някога американците?“)
Тодор Колев
