На 25 юли 2016 г. /понеделник/ Пътуващо лятно кино с БНТ 1 заедно с „Пътуващата библиотека” ще гостуват в Павликени.
До шадравана в градския парк около 18:00 ч. „Пътуващата библиотека” ще отвори врати. Ще бъде поставен гигантският стол на четенето и книги за размяна – детско-юношеска литература. Родители и деца посетители ще могат да си донесат книжка от домашната библиотека, която да разменят с друга – от „Пътуващата библиотека”.
Децата ще могат да се качат на стола, да си направят снимки, да прочетат от книжка, да декламират и пеят, да напишат посланието си до следващия читател.
Павликени е включен в Петия юбилеен сезон на националната кампанията за възстановяване на летните кина в България на БНТ. Започнала през 2012-та година, инициативата на Българската национална телевизия получи подкрепата на общините, безпрецедентен обществен отзвук и престижните награди Eventex Awards България, Eventex Awards International, „Златно сърце”, както и най-важната – любовта на зрителите!
В 21:00 часа е началният час на прожекцията на филма „Жената на моя живот” на режисьора Антоний Дончев в Летния театър.
С ритуал и поднасяне на цветя пред паметника-морена на Васил Левски в Павликени беше отбелязана 179-та годишнина от рождението на Апостола.
„Образът на Апостола е най-чистият и святият в пантеона на българските храбреци. Със самоинициативата му, безкрайната му честност, комбинативния му ум, ловкостта, съобразителността, високите му морални качества и силната воля свързваме личността на Васил Левски днес.“, каза в официалното си слово кметът на община Павликени инж. Емануил Манолов. „Васил Левски се бореше за свобода, равенство, братство в една жадувана от него независима българска държава.“, каза още градоначалникът.
Пред паметника на Васил Левски венци и цветя поднесоха кметът на Община Павликени инж. Емануил Манолов и председателят на Общински съвет – Павликени Ваня Антонова, представители на политически партии, детски градини, училища и признателни граждани.
Виктор Горанов от ЦДГ „Слънце“ рецитира стихотворението „Аз вярвам“.
Една от най-големите находки от римски сребърни монети, открити в България по време на археологически разкопки, произхожда от Античния керамичен център край Павликени. През 2016 г. се навършват 40 години от това събитие.
На 16 юли 1976 г. по време на разкопките, ръководени от археолога Богдан Султов, работниците Стефан Кръстев и Борис Минев попадат на закопано в земята керамично гърне, покрито с паничка. След внимателното разкопаване на съдовете се оказва, че гърнето е пълно със сребърни монети (3,728 бр.), всяка с тегло между 2 и 2.5 г. Веднага у изследователя Богдан Султов възниква въпросът кой и защо е укрил тези монети. Първоначално археологът приема, че находката е заровена в средата на III век сл. Хр. във връзка с нашествията на племето готи. Години по-късно нумизматът Марко Цочев, след като монетите са вече почистени в лаборатория и четливи, установява, че най-късната от тях е от 166 г. През тази година начело на Рим стоят двама владетели – Марк Аврелий и Луций Вер. Оказва се обаче, че трезорът е попълван продължително време. Най-ранните монети са от периода преди римляните да основат провинциите Мизия (вероятно 12 г. сл. Хр.) и Тракия (45 г. сл. Хр.) и дори от тогава, когато Рим е все още република. Основното натрупване е по времето на императорите: Траян (98–117) – 686 бр., Адриан (117–138) – 578 бр., най-много при Антонин Пий (138–161) – 724. Немалко са и монетите, отсечени при Веспасиан (69–79) – 238, както и тези при Домициан (81–96) – 227. Логиката довежда изследователите към предположението, че някой е започнал да заделя от спестяванията си в последните десетилетия на I век сл. Хр. и е поставил последната монета най-рано в 166 г.
Кой може да е този човек и защо заравя спестяванията си?
Имението, в което са открити монетите, е разположено в м. Върбовски ливади край Павликени. То е основано в края на I век сл. Хр. по всяка вероятност от ветеран от римската армия, който след като се е пенсионирал е започнал вече своя цивилен начин на живот. Малцина са щастливците като него, които преживяват множеството битки с различни врагове, а както и продължаващата около 40 години служба в армията. Един от тях, носещ инициали TFG (например Тит Флавий Герий), започва да се занимава със земеделие и животновъдство. Няколко десетилетия по-късно около своята вила той образува един от най-големите центрове за производство на керамични изделия в района. В работилниците грънчарите произвеждат от съдовете за всекидневна употреба до предмети като детски играчки, оброчни плочки (култови предмети с изображения на божества), тухли, керемиди, тръби и др. С продукцията си патронът на имението търгува както в околността на областния тогава град Никополис ад Иструм (до дн. с. Никюп, Великотърновско), така и далеч отвъд р. Дунав (лат. Danubius), като керамика, произведена в Античния керамичен център край Павликени, е откривана дори и на Северното Черноморие.
През 166 г. сл. Хр. или малко по-късно огънят в пещите е особено силен. Провинция Долна Мизия е нападната от племето костобоки, които опожаряват редица селища по пътя си. Те се възползват от преместването на Пети Македонски легион от изток на запад или от военния лагер Трезмис (близо до гр. Тулча в дн. Румъния) към военния лагер Потаиса (в западната част на днешна Румъния). Причината за движението на тези и на други войски в западна посока са т. нар. Маркомански войни, водени от Рим срещу редица племена на Среден Дунав. Костобоките използват този „луфт” и нахлуват през Добруджа на юг от Дунав. След това поемат на запад като нанасят поражения в околностите на легионния лагер Нове (край дн. гр. Свищов) и нападат град Никополис ад Иструм, който дотогава все още няма крепостни стени. Заради нашествията на костобоките скоро след 170 г. сл. Хр. редица антични градове като Сердика (София), Августа Траяна (Стара Загора), Филипопол (Пловдив), а също и самият Никополис ад Иструм, биват укрепени със здрави крепостни стени, които се оказва, че в бъдеще ще приемат още редица подобни нападения. По пътя си нашествениците достигат и района между днешните Павликени и Върбовка и разрушават вилата и производствения център, които се намират там. Тогава вероятно собственикът на имението в бързината е заровил спестяванията си в гърне, закопано в една стопанска сграда, с мисълта, че след като премине опасността ще си ги извади. Изглежда, че Фортуна (богинята на щастието и късмета) тогава не е на страната на управителя на имението. Той никога повече не се докосва до парите си, които остават в земята още 1810 години, до момента, в който са открити при разкопките на Богдан Султов.
До ден днешен находката от Античния керамичен център край Павликени е едно от най-големите сребърни монетни съкровища от римската епоха, открити по време на археологически разкопки в България. Днес монети от гърнето могат да бъдат видени в Регионалния исторически музей във Велико Търново, а Античният керамичен център край Павликени посреща всеки любопитен посетител, дошъл да чуе тази история и да се запознае с единствения по рода си в България музей на открито от този вид, през цялата година.
Калин Чакъров,
Уредник в Исторически музей–Павликени
„Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Габриел Гарсия Маркес (1927-2014)
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им…
Боже, ако имах едно късче живот… Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората… Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.
Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш.
НЧ „Зора – 1887“ с. Горна Липница има удоволствието да покани всички жители и гости на селото на 23.07.2016 г. /събота/ от 10:00 ч. в Дядопановата кория, където ще се отслужи традиционната панихида за загиналите войни от четите на Стефан Караджа и Хаджи Димитър.
На същия ден от 20:00 ч. на центъра на с. Горна Липница ще се проведе тържество и вечерна заря.
Соня Крънчева – старши учител по история и цивилизация и английски език от СОУ „Братя Каназиреви“, град Разлог и нейният млад колега Драгомир Дачев от СОУ „Бачо Киро“, град Павликени са двамата български преподаватели по история, които бяха поканени на триседмично обучение в Ню Йорк, САЩ. Поканата бе отправена от Борда на директорите на Мемориалната библиотека и институт „Олга Ленгиел“ заради активната професионална дейност, многото извънкласни занимания и инициативи, част от които са свързани с преподаване на Холокост и социална справедливост. Обучението бе насочено към разработване и използване на нови методи и иновативни подходи в преподаването по история, като участниците споделиха своя опит до сега и обсъдиха нови инициативи. Обучението набляга също на възможността да се ангажират учениците със съвременните проблеми като омраза, дискриминация, предразсъдъци и справянето с тях и как обръщайки внимание на това, ще се даде възможност за размисъл и действие в настоящето. Преподаватели на обучението бяха академични лектори на Сити Университет в Ню Йорк, Лехман Университет, както и автори на книги, режисьори и оцелели от ужаса на Втората световна война и концентрационните лагери.
„Обучението на семинара бе едно ново предизвикателство за мен, както и стъпка в развитието ми като преподавател по история. Успях да се докосна до нещо ново, различно и в същото това време много мотивиращо. Със сигурност ще приложа на практика голяма част от видяното и наученото, защото искам моите ученици да бъдат активни граждани и да бъдат критични. Искам да покажа и на колегите, че квалификацията и постоянното усъвършенстване помагат както на учениците, така и на нас, преподавателите“ – споделя Соня Крънчева, която с отдадеността си на професията и многото труд се превърна в гордост за Разлог и региона.
Освен обучението, преподавателите имаха възможност да усетят американската култура като опитат типчни американски напитки и храни. Те посетиха много от забележителностите на Ню Йорк – Емпайър Стейт билдинг, Кота нула, Уол стрийт, Сентръл парк, насладиха се на постановките на театрите на „Бродуей“ и аматьорска вечер в „Аполо театър“ в Харлем, а на разходка с корабче видяха Статуята на свободата – един от символите на огромния мегаполис.
Г-жа Соня Крънчева и г-н Драгомир Дачев изразяват своята благодарност към организаторите на семинара и се надяват на съвместна работа и занапред, както и истинско приятелство със своите американски колеги.
Бързо производство за възпрепятстване на полицейски служители да извършат задълженията си по служба е започнато в Павликени срещу 63-годишен местен жител, съобщиха от МВР.
В четвъртък следобед в близост до жилищен блок в Павликени лек автомобил засякъл друг и между водачите възникнала разпра. Шофьорът на едната кола – 63-годишния Х. К., започнал да сипе обиди и заплаха към другия водач и го ударил по главата.
След намесата на полицията мъжът не се укротил, а прехвърлил яда си върху униформените. Обиждал ги и се държи неподобаващо с тях.
Нервакът е задържан и отведен в полицейското управление.
В 21:00 часа е началният час на прожекцията на филма „Жената на моя живот” на режисьора Антоний Дончев в Летния театър.
