Това е най-големият бароков фонтан и една от най-големите забележителности в Рим. Името на монумента произтича от факта, че е разположен на малък площад, свързващ три улици (tre vie). Той е с височина 25.9 м. и широчина 19.8 м. Скиците на фонтан ди Треви са били изготвени още през 1629 г. от Жан Лоренцо Бернини, по поръчка на папа Урбан VIII, но когато папата починал проектът е изоставен. Дълги години след това със строежа му се захванал Николо Салви, но когато и той починал през 1751 г. архитектурната забележителност отново останала незавършена. Едва през 1762 г., ди Треви бил изграден окончателно от Джузепе Панини. В центъра на фонтан ди Треви е разположена статуя на бог Нептун, а от двете му страни има две женски фигури – Изобилие и Здраве. Първата излива вода, а втората е с чаша в ръка, от която пие змия.
Вдясно от монумента е поставена мраморна ваза, чието място си личи, че не е там, но нейната история е много впечатляваща. Николо Салви бил упрекван постоянно от един бръснар, чийто салон се намирал на площада, че нещо не било наред с фонтана както и, че статуите биха стояли по-добре на друго място. В последствие, Салви сложил тази мраморна ваза пред бръснарницата и ако се застане точно зад нея се разбира, че тя скрива цялата гледка към ди Треви.
Има множество легенди, свързани с ди Треви, но най-популярната от тях е, че ако хвърлиш монета през рамо във Фонтан ди Треви, един ден със сигурност пак ще се завърнеш в Рим. Добре познато е и правилото за „трите монети, хвърлени във фонтана”, според което, ако някой хвърли две монети във фонтана, това ще му донесе нова любов, а три или брак, или развод. По-новата интерпретация на суеверието е, че е на късмет да се хвърлят три монети с дясната ръка през лявото рамо.
През XVIII век, германските интелектуалци, които пристигали в Рим по това време създали традицията при заминаване от града да хвърлят монети във водата. Причината била древен езически култ към боговете, намиращи се във водата и принасянето на дарове към тях. Този ексцентричен за времето си ритуал придобил световна слава и се превърнал в традиция по целия свят благодарение на развитието на туризма след Втората световна война, както и чрез киното, което популяризирало допълнително хвърлянето на монети.
Ежедневно във фонтана се изхвърлят около 3,000 евро или 90,000 евро на месец, които се събират през нощта, за нуждите на Рим. Или над 1 милион евро годишно. Средствата се използват от благотворителната организация Каритас за подпомагане на социално слаби и бездомни. До преди години атракцията беше източник на доходи за много крадци, които обираха с лопати парите през нощта. Полицията обаче взе мерки и вече охранява римската забележителност.
Фонтан ди Треви е успял да си спечели славата на забележително творение на бароковото изкуство, чиито меки, естествени линии и фантастични орнаменти са своеобразно олицетворение на душата на света. Фонтанът е истинско чудо, бижу от камък и вода, разположено между дворците от историческата част на Рим. Той приканва посетителите, още когато са на няколко преки от него, а ромонът му се усилва с приближаването, достигайки своето кресчендо, когато сте вече на площада и се наслаждавате на една от най-незабравимите гледки на света, увековечена от магьосника Фелини в неговия филм La Dolce Vita.
Светлосенките върху мрамора, на които вятърът дава живот, милвайки драпериите и къдриците на статуите и спускайки се по водните каскади-всички те създават живописната сцена, каквото представлява Фонтан ди Треви на фона на заобикалящите сгради, особено през нощта, когато е в пълния си блясък. Централна фигура на монумента е колесница с формата на раковина, теглена от морски кончета с Тритон (морски бог, син на Посейдон и Амфитрита) като техен водач. Пред огромната централна ниша стои титанът Океан. Отстрани са статуите жени, символи на Изобилието и Здравето. Множество фигури, имитиращи скали и растения се сливат в едно цяло-изображение на морето.
Треви има древна история -далеч във времето на Римската империя, когато е бил крайна точка на акведукта Aqua Virgo, който доставял вода до минералните бани. Той имал две имена-Изворът на девицата и Треви. Първото се свързва с легендата за млада римлянка, която показала извора на жадни войници, докато Треви произлиза от старото име на региона -Требиум. Акведуктът продължава да функционира до 18 век, когато папа Климент XII решил да възстанови регион Треви и тогава започнали работите по изграждането на фонтана, който ние познаваме сега. Три века били необходими за завършването му. Проектирането на монумента най-често се приписва на Бернини, но по-голямата заслуга за изграждането му има Никола Салви, на когото завършването на Ди Треви му отнема цели 20 години.
