„Буржоазният зеленчук“ – аспержи

Знаете ли че, страстни почитатели на аспержите са били Юлий Цезар, Октавиан Август, английският крал Уилям III, американският президент Томас Джеферсън, Мадам Помпадур, Луи XIV?

Може би именно поради тази причина ги наричат „аристократа“ на зеленчуците.

Аспержите, известни и с името „аспарагус“, все още се считат за екзотичен зеленчук у нас, но знаете ли че България е била най-големият им производител в Европа в началото на 20 век?!
След 1944 година властта ги обявява за буржоазни и те изчезват от пазара до днес, когато отново придобиват популярност.

Спокойно можем да се съгласим с определението, че са „буржоазен зеленчук“, тъй като ползите които носят за здравето са повече от невероятни!

Аспержите са се появили в умерените региони на Централна и Южна Европа, Северна Африка, Централна и континентална Азия. В диво състояние те растат в пясъчни терени. Отглеждат се от aнтичността насам, но за начало на осъзнатото култивиране се смята XVIII век. Аспержите принадлежат към семейство Лилиецветни, към което спадат и лукът, и чесънът.

Първите признаци на потреблението на аспержи са намерени в пирамида на Сакара в Египет, построена около 2750 г. пр. Хр. Римляните са знаели за растителния вид два века пр. Хр. Аспержите в Европа са унищожени след падането на Римската империя. От 15-ти век аспержите идват обратно в Европа от Испания, чрез маврите през Франция. От 17-ти век,започват да се отглеждат аспержи във Франция и някои други страни от Западна Европа. В Холандия от 19 век насам, по-широко се отглеждат аспержи. Най-старият съществуващ район е, че около Bergen op Zoom. От Първата световна война, Noord-Limburg става голяма производствена площ за аспержите. Голяма част на аспержите, отглеждани в Нидерландия, се изнасят за Германия. В Белгия, аспержи се отглеждат в района на Mechelen и района около Bornem / Puurs (Kalfort), но се осигурява ограничена реколта.

Аспержите са изключително богати на витамини и минерали, което ги превръща в отлична храна за възстановяване след тежки заболявания, срещу пролетна умора и особено подходящи след дългата зима.Събират се през пролетта – от април до края на юни.

Отличен източник са на витамин К, С, А, В1, В2,В3, фолиева киселина, фибри, манган, мед, фосфор, калий, натрий, желязо и протеини. Например – 180 грама аспержи съдържат 43.2 калории и 4.66 грама протеин.

Аспержите са много сериозен източник на триптофан, един от малкото в растителното многообразие, който е основа за производство на серотонин. Серотонинът е един от основните мозъчни невротрансмитери, който влияе на настроението. Високите нива на фолиева киселина в аспержата подсилват ефекта, тъй като се оказва, че половината от хората, които страдат от лошо настроение, имат понижени нива на съставката.

Установено е, че няколко часа след консумация на пресни аспержи урината на около 45% от хората има особена миризма. Това е така, защото съдържащите се серни вещества в организма след консумация на аспержи бързо се превръщат в летливи серни съединения.

Ето и най-сериозните ползи за здравето ви:

1. За здрава сърдечно-съдовата система
Фолиевата киселина е от съществено значение за запазване на здраво сърце. Смята се, че консумацията на 400 микрограма фолиева киселина на ден се намалява риска от сърдечен удар или инсулт. Само 1 порция на ден доставя почти 66% от препоръчителната дневна доза.

2. Противораков ефект
Аспержите заедно с авокадото, зелето и брюкселското зеле са изключително богати на глутатион – най-мощният клетъчен антиоксидант. Глутатионът поддържа нормалния живот на всяка клетка в тялото ни, тъй като регулира метаболизма, растежа и имунната реакция. Липсата на глутатион не ви разболява, но ускорява процесите на стареене и отслабва имунната система. Обезврежда развитието на раковите клетки и се справя със „свободните радикали“ в организма. Аспержите се считат за добра превенция срещу всякакъв вид ракови заболявания на кости, гърди и бели дробове.

3. В борбата с вродените дефекти и с изявени противогъбични свойства
В порция аспержи се съдържат около 263 микрограма фолиева киселина и витамин В, които играят съществена роля за правилното клетъчно деление през първите етапи на бременността.

4. За подобряване на бъбречната дейност
Аспержите са богати на калий, калций, натрий и желязо, а те имат особено благотворно въздействие върху бъбреците. Освен това имат силно изразено диуретично въздействие, което е в помощ на хората страдащи от високо кръвно налягане.

5. Детоксикиращ и подмладяващ ефект
Оказват благотворно въздействие върху функцията на черния дроб и белите дробове. Подпомагат изхвърлянето на токсините от организма. Огромното съдържание на фолиева киселина подпомага усвояването на витамин В12, което е отлично средство за запазване на доброто психическо здраве при възрастните хора.

 

31 май – Световен ден без тютюнев дим

Всяка година на 31 май се отбелязва Световният ден без тютюнопушене по инициатива на Световната здравна организация (СЗО). Денят се провежда по цял свят, подчертават се рисковете за здравето, свързани с употребата на тютюн и се апелира за ефективна политика, която да намали нивата на потребление. Световната здравна организация чества Световния ден без тютюн от 1988 година.

През 2016 година мотото на Световния ден е „Стандартизираните опаковки – нека бъдем готови за тях”. Изследвания върху здравното въздействие на „обикновените” или стандартизирани пакети с цигари показват, че те могат да възпрат непушачите от придобиването на навика и могат да намалят броя цигари, които консумират пушачите. Тютюнопушенето е един от основните рискови фактори за възникване на редица социално значими заболявания като сърденчосъдовите, онкологичните, белодробните. По данни на Световната здравна организация тютюнопушенето всяка година убива около 6 милиона души.

 Над 5 милиона от тези жертви са следствие на директната употреба на цигарени изделия, а останалите – на така нареченото „пасивно пушене”. Причината за високия здравен риск, до който водят цигарите е фактът, че съдържат над 4000 химични вещества. От тях поне 250 са определени като опасни, а 50 като канцерогенни (причиняващи рак). Поради тези причини Световната здравна организация и Европейската комисия водят политика за ограничаване на вредния навик във всички държави. В съзвучие с тези идеи през 2012 г. България въведе забрана за тютюнопушене на обществени места. СЗО прикани всички страни да обмислят още по-строги мерки за борба с порока. Те включват ограничаване на сцените с тютюнопушене във филмите за подрастващи, въвеждане на антиреклами за вредния навик преди прожектирането им и др.

Иззеха незаконно оръжие, боеприпаси и канабис в Павликени

белезници

Незаконно притежавано оръжие и боеприпаси иззеха служители на полицейското управление в Павликени. Вчера при проверка на разрешително за употреба на оръжие на 53-годишния Е. К. от Павликени е установено, че същото е с изтекъл срок. Мъжът е предал на служителите на реда револвер, 22 кал. и 32 патрона. По случая е образувано бързо производство.

Канабис иззеха павликенски полицаи. Снощи в 22:20 ч. в Бяла черква е извършена проверка на 19-годишния Р. П. от същия град. В него униформените намерили и иззели суха зеленокафява листна маса, с тегло около 1 гр., която при извършен полеви наркотест реагирала на канабис. По случая е започнато бързо производство.

 

За хората …

„Хората по природа са неблагодарни, променливи, лицемерни, страхливи и сребролюбиви. Докато извличат от тебе облаги и нуждата да прибегнеш до услугите им е далече, те са ти верни и ти предлагат кръвта си, имота си, живота и децата си, но усетят ли, че тази потребност се приближава, веднага ти обръщат гръб.“

Николо Макиавели – италиански философ, държавник и историк от епохата на Ренесанса.

 

София Филм Фест на път – Павликени

За първи път София Филм Фест гостува на Павликени на 13 – 15 юни 2016!

„София Филм Фест в Павликени” е част от мащабния кинопроект, който екипът на Арт Фест разработва и реализира от 2010 година. Той включва международния кинофестивал „София Филм Фест” с издания в София, Бургас, Пловдив и Варна, регионалните издания на СФФ – в над 20 града, които бяха реализирани през последните четири години като част от международния проект „Операция Кино” (обща инициатива на фестивалите в София, Истанбул, Сараево и Клуж), пътуващите из България прожекции на филми от последните издания на СФФ – „СФФ на път” и младежкото издание на фестивала – „СФФ за учащи”.

От 2015 година „София Филм Фест на път” се подкрепя от мрежата на европейските киносалони Europa Cinemas.

София Филм Фест открива специалната тридневна програмата в летния театър в град Павликени с филма „СЪДИЛИЩЕТО”

П Р О Г Р А М А

13 юни /понеделник/ 
21.00 – СЪДИЛИЩЕТО, режисьор Стефан Командарев,
представен Лично от актьора Ованес Торосян

14 юни /вторник/ 
(в салона на Народно читалище „Братство – 1884”)
18.00 – ЛЕВИАТАН, режисьор Андрей Звягинцев
20.30 – АНГЕЛСКИЯТ ДЯЛ, режисьор Кен Лоуч

15 юни /сряда/
(в салона на Народно читалище „Братство – 1884”)
18.00 – КУТИЯ ЗА ХРАНА, режисьор Ритеш Батра
20.30 – ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД, режисьор Вим Вендерс

Цена на билетите:
Летен театър – 4 лв.; Салон на НЧ „Братство – 1884“, гр. Павликени – 3 лева.

Очакваме Ви на Кино в Павликени!

 

Творчеството на поета Димчо Дебелянов

ПОМНИШ ЛИ, ПОМНИШ ЛИ ТИХИЯ ДВОР…

Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни? –
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!

Помниш ли, помниш ли тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? –
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни –
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!

Димчо Дебелянов

Елегията е публикувана за първи път в сп. „Родно изкуство“ от 24.11.1914 

***

МОЛИТВА

Сложи ръка на мойте устни,
когато, морна да блуждае,
крила душата ми отпусне
и безутешна възроптае;
сложи ръка и запази ме!
Да не надвие скръб безмерна,
и в гняв, и в горест твойто име
с похулни думи да зачерна!

Димчо Дебелянов

Стихотворението е публикувано за първи път в сп. „Съвременна мисъл“ от 15.IV.1911 

Секретните архиви на Ватикана за славянското наследство

България се гордее не само с наследството на траките, но и с това, останало от славяните, част от което е открито в секретните архиви на Ватикана.

славянски ръкопис
славянски ръкопис

С изследване миналото на България в посока произход на българите, са се занимавали светила в науката като проф. Богдан Филов, проф. Иван Дуйчев, проф. Динеков, проф. Александър Фол, проф. Илчо Димитров, Веселин Бешевлиев, Васил Гюзелев, Василка Тъпкова, Йоана Списаревска, Елка Бакалова, Петър Мутафчиев и други.

Наричат България адепт на византийската култура. През 1934 г. в София е проведен първият конгрес за византийски изследвания.

Славянското наследство на България е все още пръснато по света.

Една от най-големите съкровищници е Ватикана. В секретния архив на Ватикана  са били допуснати български учени, които да изследват древни ръкописи и други книги, за да могат да възстановят непознатото минало.

славянски ръкопис на Библията

До голяма степен заслугата за това е на Свети папа Йоан Павел Втори, който бидейки поляк и славянин, е приемал радушно идеята за опознаване и популяризиране древната славянска култура по света. Именно Свети папа Йоан Павел Втори обявява Светите братя Кирил и Методий като духовни покровители на цяла Европа.

През 1978 г. е  организирана за първи път изложба с древни славянски книги, карти и други ръкописи, които се съхраняват в секретните архиви на Ватикана и от Ватиканската апостолическа библиотека. Наскоро Свети папа Йоан Павел Втори седнал на Светия престол на Римокатолическата църква и въпросната изложба е едно от първите значими духовни и културни събития, които са реализирани.

След Ватикана, същата изложба е представена в криптата на „Свети Александър Невски“ в София. В Италия са открити 210 славянски ръкописа, а 190 от тях са публикувани от български учени. Освен във Ватикана, в повече от 100 хранилища по света има артефакти, които са били, но и предстоят да бъдат изследвани.

Дори в Женския университет „Васеда“ в Токио е открит древен ръкопис от 16 век. Затова проф. Аксиния Джурова го обяви като 101-то хранилище.

Колкото и странно да изглежда на обикновения човек, който стои далеко от науката, за учените не е необикновен фактът, че книги и ръкописи са били пръснати по света, защото те са лесно преносими предмети. Мисионери, монаси, дори търговци най-често са влизали в ролята на преносители от едно място на друго.

Някои от тези безценни древни трудови са служили като официални държавни подаръци, подарени от официалните гостуващи делегации в знак на добри и топли дипломатически отношения. Подаряването на книги е въпрос на престиж в далечното минало. Те са показвали социалния статут на човека.

Защо архивите на Ватикана са секретни и защо около тях витае такава мистерия?

Проф. Джурова обясни, че причината не е толкова в ограничения достъп до тях с цел опазване конфиденциалността на информацията, а защото учените нямат право да изследват документи, които са по-млади от 50-годишна възраст. За да бъде допуснат човек до тях, той трябва да има научна титла и препоръка от друг учен или държавник.

Друга изключителна съкровищница е Британският музей.

 

Атанас Буров – актуален и днес…

ул. "Московска" № 41, София - домът на банкера Атанас Буров, построен през 1932-33 г. от арх. Сава Овчаров

01.„Ако имате 8 часа работното време – работете 11 часа. Това е вашият дялов капитал в живота. А ако работите 15 часа, ще забогатеете. Един час на денонощието мисъл за бъдещето ще сте по-предвидливи. Без работа няма просперитет, няма богатство, няма слава и пари. Това е всичко! Баща ми работеше по 18 часа на денонощието и ни остави двайсетина милиона лева капитал.“

02. „Отвръщайте с добро на човека, който е до тебе и ти помага в твоите занимания. Ако ти му помогнеш днес на непознатия, той ще ти помогне утре. Не бъдете злопаметни – забравяйте обидите. От едното влязло, в другото излязло. Дума дупка не прави.“

03. „Никога, никога не се радвайте много на хубавите неща. Винаги си казвайте: „Има и бедни, има и страдащи хора – да помислим за тях. И да им дадем един залък повече. И помнете, че за богатия е по-лесно да е щедър, а за съвестния да е по-милостив. А власт, която незаконно отнема собственост, мисли само за себе си и урежда своите хора, е предварително закопана, порочна и престъпна власт. Тя ще умре, ще загине.“

Личен архив, чернова, 1940-47 г. /Най-вероятно съвети към своите деца Стефан и Недялка – бел. на ред./

04. „Какво има да стане със собствеността като институт подир столетия, аз не зная и не искам да бъда пророк върху социални възможности, които днес не мога да предвидя. Онова обаче, което зная и което твърдя със всичката сила на моето убеждение, то е, че този институт е изиграл в развитието на човешкия живот най-крупната роля, каквато въобще един институт може да изиграе… Този институт е възбудил човешката енергия към максимално напрежение и… всъщност е гарантирал развитието на човечеството.“

05. „Капиталът, дори банков, не е нито спекулативен, нито производителен, нито кожодерски. Той е капитал, то е едно средство за производство. И същият този капитал, който в даден момент може да действува като спекулативен капитал, утре, ако има добри условия, ще се обърне в продуктивен капитал. Къде е резервоарът на този капитал, тъй да се каже? Това са спестяванията, които по-специално се намират в банките.“

06. „По отношение на вътрешния и външния капитал… Чуждият капиталист няма да дойде сам да направи фабрика, той няма да дойде сам да раздава кредит. Той ще търси известна българска група, солидна, с която ще влезе в известни отношения, в сътрудничеството на която ще повери свойте средства, която ще трябва да го гарантира във всяко отношение… Ако обаче българският капиталист стои в затвора, ако българското дружество е изложено да плаща 100% от своите печалби, ако цялата тази отровна атмосфера пълни парламента, пълни събранията, пълни редакциите на вестниците, ако ние се задушаваме в едно чувство на омраза и завист… кажете ми, за бога, кой разумен чужденец ще дойде спокойно в тая подивяла страна да хвърля своите милиони.“

Личен архив, чернова, 1922 г.

07. „Ние смятаме, че от чисто буржоазна точка, работничеството трябва да бъде протежирано, не защото искаме да демагогствуваме, а защото едно производство засилено изисква като предварително условие едно работничество обезпечено материално, повдигнато културно, което да чувствува интереса, който има самото то, да запази и засили производството.”

Из реч, произнесена на 29 юни 1919 г.

08. „Нейната историческа мисия е била да скъса веригите, които са сковавали не само свободната човешка мисъл, но и свободния човешки труд…Буржоазията е всичката онази просветена част на един народ, която по инстинкт и по интерес бди и пази режимите на политическата и стопанската свобода… Онази част от буржоазията, която смята да образува от себе си някаква привилегирована класа, за да използува благата на държавата и обществото, онази буржоазия, която често пъти търси наемници, за да пазят нейните интереси в ущърб на обществените интереси, тя не е буржоазията, за която говоря.“

Из реч, произнесена на 21 май 1933 г.

09. „За мен и за вас, господа, във времената, в които живее България, при това общо недоверие, при тия още незаздравени рани…може да има само една разумна политика:да се свием в черупката си и да заработим с общи усилия за нашето вътрешно консолидиране, за нашето издигане като културна държава, за нашето финансово и стопанско закрепване, за да представляваме един елемент с по-голяма стойност на европейския пазар.“

Личен архив, чернова, 1920 г.

10. „Никой да не си представя, че е възможно искрено, дълго и трайно приятелство между България и нейните съседи, ако цената на туй приятелство бъде пожертвуване правата на българските малцинства.“

11. „Каква политика препоръчвам? – политика на търпеливо чакане, политика на непрекъсната доказателство за нашето лоялно миролюбие и нашето желание и воля да бъдем разбрани от нашите съседи; политика на близост и търсене подкрепа у всички велики държави без изключение.“

12. „Ние трябва да бъдем европейци, ако чувствуваме, че имаме нужда от Европа… В името на свещените интереси на България, в името на кървавите страдания на народа ни нека да си дадем дума да направим всички усилия, за да можем да се представим пред европейската обществена съвест.“

Личен архив, чернова, 4 юни 1933 г.

13.  Два дни след черновата Атанас Буров държи реч в Народното събрание:

„Ние трябва да бъдем европейци, ако чувстваме, че имаме нужда от Европа. Ако смятаме, че сме всесилни, че можем да ритнем, тъй как да кажа, тази помощ, че можем сами да разрешим тази проблема – тогаз можем да бъдем каквито щем – и азиатци, и балканци, и т.н. Но едва ли има двама свестни хора в България да си правят илюзия, че ние можем със свои собствени сили да разрешим някоя проблема. Която и да било от нашите проблеми ще се разреши чрез съгласието на европейските държави. Но за да спечелим тяхното съгласие, ние трябва да държим сметка за психологията на тези народи. Ние трябва пред тяхната съвест да бъдем прави и за това всичко онова, което ни излага пред тях, трябва старателно да го избягваме. В името на свещените интереси на България, в името на кървавите страдания на народа ни нека да си дадем дума да направим всички усилия, за да можем да се представим пред европейската обществена съвест.“

Из реч, произнесена в Народното събрание на 6 юни 1933 г.

14. „България стоеше на първо място по отношение на своята стопанска независимост. Ние се гордеехме, че в младата България, с български капитали, с български инженери, с български работници ние направихме пристанища, направихме железници, създадохме материалната култура на България. Построихме фабрики и тръгнахме към едно интензивно стопанско развитие.“

Личен архив, чернова, 1922 г.

15. „Времето безпощадно помита всичко и съсипва всичко в душите на хората. То заличава светлите имена и идеали, ако те не се възпеят от гении. Кой в България щеше да знае Георги Бенковски – като гений на революцията, ако не бе Захари Стоянов. А какво би било, ако в Ботевата чета имаше един Захари Стоянов? Ехе – светът, целият свят щеше да види един гений, едно чудо на вселената – Ботев.“

16. „Аз съм вече паднал, фалирал политик. Комунистите не обичат еретиците, свободомислещите, хората с далечни, стратегически цели. Те обичат реалното – властчицата, мазнинката, пържолката. Те са хитри и има кой да ги учи. Оня там с мустака бди и следи, защото България за цялата комунистическа империя е раят, тя е раят на земята.“

17. „България има лозя, градини, масло и малини. Тя има ягоди и вино, хубаво вино. А където има вино, там има и всичко друго за ядене. И той-великият ще иска да го храните със зеленчуци и плодове. Той току тъй не влезе в България, знаеше, че влиза в блажен оазис. Ето защо той няма да допусне България да му се изплъзни. И ще ви насилва, без да разберете. Но аз няма да го видя…“

Атанас Буров (12 февруари 1875 – 15 май 1954) - български политик, банкер, дипломат
Атанас Буров (12 февруари 1875 – 15 май 1954) – български политик, банкер, дипломат

„Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и на сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили, еднакво необходими, еднакво най-важните стимули на живота ми. Да изтръгна едната или другата от сърцето си, значи да откъсна част от себе си, да осакатя живота си.“ – Атанас Буров.