Помниш ли, помниш ли тихия двор, тихия двор в белоцветните вишни? – Ах, не проблясвайте в моя затвор, жалби далечни и спомени лишни, моята стража е моят позор, моята казън са дните предишни!
Помниш ли, помниш ли тихия двор шъпот и смях в белоцветните вишни? – Ах, не пробуждайте светлия хор, хорът на ангели в дните предишни – аз съм заключеник в мрачен затвор, жалби далечни и спомени лишни, сън е бил, сън е бил тихия двор, сън са били белоцветните вишни!
Димчо Дебелянов
Елегията е публикувана за първи път в сп. „Родно изкуство“ от 24.11.1914
***
МОЛИТВА
Сложи ръка на мойте устни, когато, морна да блуждае, крила душата ми отпусне и безутешна възроптае; сложи ръка и запази ме! Да не надвие скръб безмерна, и в гняв, и в горест твойто име с похулни думи да зачерна!
Димчо Дебелянов
Стихотворението е публикувано за първи път в сп. „Съвременна мисъл“ от 15.IV.1911
България се гордее не само с наследството на траките, но и с това, останало от славяните, част от което е открито в секретните архиви на Ватикана.
славянски ръкопис
С изследване миналото на България в посока произход на българите, са се занимавали светила в науката като проф. Богдан Филов, проф. Иван Дуйчев, проф. Динеков, проф. Александър Фол, проф. Илчо Димитров, Веселин Бешевлиев, Васил Гюзелев, Василка Тъпкова, Йоана Списаревска, Елка Бакалова, Петър Мутафчиев и други.
Наричат България адепт на византийската култура. През 1934 г. в София е проведен първият конгрес за византийски изследвания.
Славянското наследство на България е все още пръснато по света.
Една от най-големите съкровищници е Ватикана. В секретния архив на Ватикана са били допуснати български учени, които да изследват древни ръкописи и други книги, за да могат да възстановят непознатото минало.
славянски ръкопис на Библията
До голяма степен заслугата за това е на Свети папа Йоан Павел Втори, който бидейки поляк и славянин, е приемал радушно идеята за опознаване и популяризиране древната славянска култура по света. Именно Свети папа Йоан Павел Втори обявява Светите братя Кирил и Методий като духовни покровители на цяла Европа.
През 1978 г. е организирана за първи път изложба с древни славянски книги, карти и други ръкописи, които се съхраняват в секретните архиви на Ватикана и от Ватиканската апостолическа библиотека. Наскоро Свети папа Йоан Павел Втори седнал на Светия престол на Римокатолическата църква и въпросната изложба е едно от първите значими духовни и културни събития, които са реализирани.
След Ватикана, същата изложба е представена в криптата на „Свети Александър Невски“ в София. В Италия са открити 210 славянски ръкописа, а 190 от тях са публикувани от български учени. Освен във Ватикана, в повече от 100 хранилища по света има артефакти, които са били, но и предстоят да бъдат изследвани.
Дори в Женския университет „Васеда“ в Токио е открит древен ръкопис от 16 век. Затова проф. Аксиния Джурова го обяви като 101-то хранилище.
Колкото и странно да изглежда на обикновения човек, който стои далеко от науката, за учените не е необикновен фактът, че книги и ръкописи са били пръснати по света, защото те са лесно преносими предмети. Мисионери, монаси, дори търговци най-често са влизали в ролята на преносители от едно място на друго.
Някои от тези безценни древни трудови са служили като официални държавни подаръци, подарени от официалните гостуващи делегации в знак на добри и топли дипломатически отношения. Подаряването на книги е въпрос на престиж в далечното минало. Те са показвали социалния статут на човека.
Защо архивите на Ватикана са секретни и защо около тях витае такава мистерия?
Проф. Джурова обясни, че причината не е толкова в ограничения достъп до тях с цел опазване конфиденциалността на информацията, а защото учените нямат право да изследват документи, които са по-млади от 50-годишна възраст. За да бъде допуснат човек до тях, той трябва да има научна титла и препоръка от друг учен или държавник.
Друга изключителна съкровищница е Британският музей.
ул. "Московска" № 41, София - домът на банкера Атанас Буров, построен през 1932-33 г. от арх. Сава Овчаров
01.„Ако имате 8 часа работното време – работете 11 часа. Това е вашият дялов капитал в живота. А ако работите 15 часа, ще забогатеете. Един час на денонощието мисъл за бъдещето ще сте по-предвидливи. Без работа няма просперитет, няма богатство, няма слава и пари. Това е всичко! Баща ми работеше по 18 часа на денонощието и ни остави двайсетина милиона лева капитал.“
02. „Отвръщайте с добро на човека, който е до тебе и ти помага в твоите занимания. Ако ти му помогнеш днес на непознатия, той ще ти помогне утре. Не бъдете злопаметни – забравяйте обидите. От едното влязло, в другото излязло. Дума дупка не прави.“
03. „Никога, никога не се радвайте много на хубавите неща. Винаги си казвайте: „Има и бедни, има и страдащи хора – да помислим за тях. И да им дадем един залък повече. И помнете, че за богатия е по-лесно да е щедър, а за съвестния да е по-милостив. А власт, която незаконно отнема собственост, мисли само за себе си и урежда своите хора, е предварително закопана, порочна и престъпна власт. Тя ще умре, ще загине.“
Личен архив, чернова, 1940-47 г. /Най-вероятно съвети към своите деца Стефан и Недялка – бел. на ред./
04. „Какво има да стане със собствеността като институт подир столетия, аз не зная и не искам да бъда пророк върху социални възможности, които днес не мога да предвидя. Онова обаче, което зная и което твърдя със всичката сила на моето убеждение, то е, че този институт е изиграл в развитието на човешкия живот най-крупната роля, каквато въобще един институт може да изиграе… Този институт е възбудил човешката енергия към максимално напрежение и… всъщност е гарантирал развитието на човечеството.“
05. „Капиталът, дори банков, не е нито спекулативен, нито производителен, нито кожодерски. Той е капитал, то е едно средство за производство. И същият този капитал, който в даден момент може да действува като спекулативен капитал, утре, ако има добри условия, ще се обърне в продуктивен капитал. Къде е резервоарът на този капитал, тъй да се каже? Това са спестяванията, които по-специално се намират в банките.“
06. „По отношение на вътрешния и външния капитал… Чуждият капиталист няма да дойде сам да направи фабрика, той няма да дойде сам да раздава кредит. Той ще търси известна българска група, солидна, с която ще влезе в известни отношения, в сътрудничеството на която ще повери свойте средства, която ще трябва да го гарантира във всяко отношение… Ако обаче българският капиталист стои в затвора, ако българското дружество е изложено да плаща 100% от своите печалби, ако цялата тази отровна атмосфера пълни парламента, пълни събранията, пълни редакциите на вестниците, ако ние се задушаваме в едно чувство на омраза и завист… кажете ми, за бога, кой разумен чужденец ще дойде спокойно в тая подивяла страна да хвърля своите милиони.“
Личен архив, чернова, 1922 г.
07. „Ние смятаме, че от чисто буржоазна точка, работничеството трябва да бъде протежирано, не защото искаме да демагогствуваме, а защото едно производство засилено изисква като предварително условие едно работничество обезпечено материално, повдигнато културно, което да чувствува интереса, който има самото то, да запази и засили производството.”
Из реч, произнесена на 29 юни 1919 г.
08. „Нейната историческа мисия е била да скъса веригите, които са сковавали не само свободната човешка мисъл, но и свободния човешки труд…Буржоазията е всичката онази просветена част на един народ, която по инстинкт и по интерес бди и пази режимите на политическата и стопанската свобода… Онази част от буржоазията, която смята да образува от себе си някаква привилегирована класа, за да използува благата на държавата и обществото, онази буржоазия, която често пъти търси наемници, за да пазят нейните интереси в ущърб на обществените интереси, тя не е буржоазията, за която говоря.“
Из реч, произнесена на 21 май 1933 г.
09. „За мен и за вас, господа, във времената, в които живее България, при това общо недоверие, при тия още незаздравени рани…може да има само една разумна политика:да се свием в черупката си и да заработим с общи усилия за нашето вътрешно консолидиране, за нашето издигане като културна държава, за нашето финансово и стопанско закрепване, за да представляваме един елемент с по-голяма стойност на европейския пазар.“
Личен архив, чернова, 1920 г.
10. „Никой да не си представя, че е възможно искрено, дълго и трайно приятелство между България и нейните съседи, ако цената на туй приятелство бъде пожертвуване правата на българските малцинства.“
11. „Каква политика препоръчвам? – политика на търпеливо чакане, политика на непрекъсната доказателство за нашето лоялно миролюбие и нашето желание и воля да бъдем разбрани от нашите съседи; политика на близост и търсене подкрепа у всички велики държави без изключение.“
12. „Ние трябва да бъдем европейци, ако чувствуваме, че имаме нужда от Европа… В името на свещените интереси на България, в името на кървавите страдания на народа ни нека да си дадем дума да направим всички усилия, за да можем да се представим пред европейската обществена съвест.“
Личен архив, чернова, 4 юни 1933 г.
13. Два дни след черновата Атанас Буров държи реч в Народното събрание:
„Ние трябва да бъдем европейци, ако чувстваме, че имаме нужда от Европа. Ако смятаме, че сме всесилни, че можем да ритнем, тъй как да кажа, тази помощ, че можем сами да разрешим тази проблема – тогаз можем да бъдем каквито щем – и азиатци, и балканци, и т.н. Но едва ли има двама свестни хора в България да си правят илюзия, че ние можем със свои собствени сили да разрешим някоя проблема. Която и да било от нашите проблеми ще се разреши чрез съгласието на европейските държави. Но за да спечелим тяхното съгласие, ние трябва да държим сметка за психологията на тези народи. Ние трябва пред тяхната съвест да бъдем прави и за това всичко онова, което ни излага пред тях, трябва старателно да го избягваме. В името на свещените интереси на България, в името на кървавите страдания на народа ни нека да си дадем дума да направим всички усилия, за да можем да се представим пред европейската обществена съвест.“
Из реч, произнесена в Народното събрание на 6 юни 1933 г.
14. „България стоеше на първо място по отношение на своята стопанска независимост. Ние се гордеехме, че в младата България, с български капитали, с български инженери, с български работници ние направихме пристанища, направихме железници, създадохме материалната култура на България. Построихме фабрики и тръгнахме към едно интензивно стопанско развитие.“
Личен архив, чернова, 1922 г.
15. „Времето безпощадно помита всичко и съсипва всичко в душите на хората. То заличава светлите имена и идеали, ако те не се възпеят от гении. Кой в България щеше да знае Георги Бенковски – като гений на революцията, ако не бе Захари Стоянов. А какво би било, ако в Ботевата чета имаше един Захари Стоянов? Ехе – светът, целият свят щеше да види един гений, едно чудо на вселената – Ботев.“
16. „Аз съм вече паднал, фалирал политик. Комунистите не обичат еретиците, свободомислещите, хората с далечни, стратегически цели. Те обичат реалното – властчицата, мазнинката, пържолката. Те са хитри и има кой да ги учи. Оня там с мустака бди и следи, защото България за цялата комунистическа империя е раят, тя е раят на земята.“
17. „България има лозя, градини, масло и малини. Тя има ягоди и вино, хубаво вино. А където има вино, там има и всичко друго за ядене. И той-великият ще иска да го храните със зеленчуци и плодове. Той току тъй не влезе в България, знаеше, че влиза в блажен оазис. Ето защо той няма да допусне България да му се изплъзни. И ще ви насилва, без да разберете. Но аз няма да го видя…“
Атанас Буров (12 февруари 1875 – 15 май 1954) – български политик, банкер, дипломат
„Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и на сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили, еднакво необходими, еднакво най-важните стимули на живота ми. Да изтръгна едната или другата от сърцето си, значи да откъсна част от себе си, да осакатя живота си.“– Атанас Буров.
В северната част на Гърция по всяка вероятност е открит гроба на големия античен философ Аристотел. Това стана ясно от думите на археолозите по време на пресконференция в Солун.
„Съществуват сериозни индикации, че сме намерили неговия гроб“, казва Костас Сисманидес. Учените смятат, че Аристотел е прекарал последните си дни в родния си град Стагира, разположен в източната част на Халкидическия полуостров, недалеч от град Олимпия.
Предполага се, че той е погребан в Стагира през 322 г. пр. Хр. Урната е била положена в постройка с формата на подкова. Проучванията и разкопките в града започнаха преди 20 години през 1996 г.
Аристотел е един от най-големите учени през Древността. Той е роден през 384 г. пр. Хр. в град Стагира, откъдето идва и прозвището му Стагирит. Баща му Никомах е личен лекар на македонския цар Аминта. Сведенията за живота на Аристотел са оскъдни. Той е учител на Александър Велики. Най-известните произведения на Аристотел са „Физика“, „Метафизика“, „Никомахова етика“, „Политика“, „За душата“ и „Поетика“.
„Новият“ политически елит, който се появи, не бе нищо друго освен старата номенклатура, своевременно пригодила се към новите условия.
Оттук нататък този елит не се нуждаеше от социални реформи, както и от старата идеология, защото той държеше в ръцете си и търговските структури, и собствеността, и фиктивните партии, и средствата за масово осведомяване, и международните връзки с „приятелите“ до вчера.
Навлиза се в нова ера, тази на „властта в сянка„, когато вече не може да се определи зад кого какво се крие и кой в служба на какво е.
Ерата на клептокрацията (управлението на крадците – управление, при което важните решения се вземат в интерес на тесен кръг хора, които са на власт), от която страната, както изглежда няма да може повече да се измъкне.
Възраждащата се номенклатура успя да се прегрупира и да изработи нова стратегия, този път напълно демократична. Вече не бяха нужни пучове и заговори.
Бившите комунисти трябваше само да се представят като „демократична опозиция„, защитаваща интересите на обикновените хора, и да блокират или саботират всяка друга реформа.
И тъй като те господстваха и в изпълнителната, и в законодателната власт, успехът им бе сигурен в тази нова игра на „демокрация“.
Бюрокрацията се разрасна и завладя всички сфери на управлението, като го направи неконтролируемо и невероятно корумпирано. Функционерите от бившата комунистическа партия, които, разбира се, без изключение бяха демократи, се превърнаха много бързо в бизнесмени, като заграбиха множество интересни държавни обекти.
Главатарите на черния пазар и криминалните си поделяха останалото. Това не само породи негодувание сред общественото мнение, но и създаде лоша репутация на самото понятие пазарна икономика.
Страната беше готова да отхвърли режима, но новият елит, „демократите“, родени от перестройката, не бяха готови. В по-голямата си част случайни хора, станали известни чрез привидни избори, в които всяка нова фигура беше за предпочитане пред старите, те бяха много по-близко до режима, отколкото до народа.
И съвсем не се стремяха към радикални промени, при които имаше опасност самите те да бъдат изхвърлени зад борда и лишени от статута им на водачи.
Най-сериозният въпрос е следният: какво може да се направи. Що се отнася до Запада, отговорът е ясен: почти нищо.
Даже днес, колкото и да желае Западът да помогне, парите, които би могъл да отпусне, няма да са от кой знае каква полза, още повече, че по-голямата част от тази сума ще бъде отклонена от корумпираната бюрокрация. Ясно е, че проблем от подобна величина не може да бъде разрешен отвън.
Той не може също така да бъде разрешен и отвътре, освен ако някое ново поколение от бунтари не изплува от този хаос и не извърши онова, което неговите страхливи родители не намериха смелостта да направят.
Да премахне остатъците от тоталитарния режим, превърнали се в мафия, да отстрани поколенията, корумпирани от десетилетията на робство, и да се захване да гради едно ново общество.
Уви, подобно чудо е немислимо при сегашната обстановка на престъпност и анархия, на разложение и апатия.
У днешната младеж бунтарството се изразява най-вече в желанието да емигрира – желание, което понастоящем присъства у 75% от младежите под 25 години според проучванията.
А най-предприемчивите вземат пример от гангстерите, които се перчат със своите мерцедеси.
За нещастие, ние не съумяхме да се възползваме от неочаквания случай, какъвто представляваше смъртта на комунизма. Не отстранихме неговите привърженици, не разобличихме техните престъпления, не опровергахме техните бълнувания и най-вече не се научихме, как да се съпротивляваме на съвременната им чума.
Колкото и да е тъжно, трябва да приемем факта, че всички наши усилия, всички наши жертви се оказаха безполезни.
В края на краищата като че ли човек е недостоен за свободата, която му е била отредена и при изпитанието той не намери нито смелостта, нито необходимото себеуважение, за да бъде достоен за задачата си. Поради това ние не станахме нито по-добри, нито по-мъдри, нито по-чисти.
А и самото изпитание няма повече смисъл от което и да било чудовищно земетресение, което е избило стотици милиони хора.
Владимир Буковски, Един дисидент сред архивите на Кремъл Измамата на века: операция „перестройка“
Владимир Буковски
Владимир Константинович Буковски (на руски: Влади́мир Константи́нович Буко́вский, роден на 30 декември 1942 г., е бележит съветски дисидент и писател, убеден противник на комунистическата идеология от 14-годишен. Той е сред първите, които открито говорят за практиката на изпращане на политически затворници в психиатрични клиники от съветската власт. Автор е на “Наръчник по психиатрия за инакомислещи”.
През 1971 г. Буковски успява да предаде на Запад повече от 150 страници доказателствен материал за зверските репресии над политически неудобните в специализирани психиатрични клиники в Съветския съюз. Информацията привлича вниманието на правозащитници от цял свят (включително вътре в страната) и става повод за последвалия му арест по-късно същата година. На процеса през юли 1972 г. Буковски е обвинен в уронване на престижа на съветската психиатрия, контактуване с чуждестранни журналисти, притежаване и разпространение на самиздат, за което е осъден на 7 години задържане — първите 2 години в затвор и 5 години в заточение.
Буковски прекарва повече от 12 години в съветски затвори, трудови лагери и изправителни психиатрии (психушки), използвани от съветския режим като специализирани затвори.
През 1976 година Владимир Буковски е транспортиран със самолет до Швейцария, където е разменен за генералния секретар на чилийската комунистическа партия Луис Корвалан, държан в затвора от режима на Аугусто Пиночет. През 1977 година се среща с американския президент Джими Картър в Белия дом. Установява се във Великобритания, където завършва университета в Кеймбридж със специалност неврофизиология.
През 2007 година е издигнат от руската либерална опозиция като кандидат за президент на Руската федерация.
Общинcкитe cъвeтници в Пaвликeни cи глacyвaхa yвeличeниe нa зaплaтитe зa yчacтиe в кoмиcиитe и cecия вeднъж в мeceцa c 20 нa cтo. В гpaдa зpee oбщecтвeнo нeдoвoлcтвo oт нoвитe възнaгpaждeния.
Внocитeли нa пpeдлoжeниeтo ca шecтимa cъвeтници – пo двaмa oт ДПС и ПД “Сoциaлдeмoкpaти” и пo eдин oт ГЕРБ и БСП. Пpи глacyвaнeтo в зaлa peшeниeтo зa yвeличeниeтo нa възнaгpaждeниятa минa c 12 глaca “Зa”, 1 бeшe “Въздъpжaл ce” и 8 oт cъвeтницитe нa БСП глacyвaхa “Пpoтив”. Внocитeлитe ce мoтивиpaт, чe възнaгpaждeниятa им били ниcки и c тях нe ycпявaли дa cи пoкpивaт paзхoдитe зa cpeщи и пpиeмни c избиpaтeлитe.
“Щe изпълня peшeниeтo нa ОбС. Минaлaтa гoдинa тoй имaшe 6,000 лв. икoнoмии oт бюджeтa cи. С нoвитe възнaгpaждeния нямa дa им cтигнaт близo 3000 лв. Нa тoзи eтaп нямa дa пpaвя икoнoмии в бюджeтa нa Общинaтa, нo мoжe дa ce нaлoжи в пocлeднитe двa-тpи мeceцa нa гoдинaтa дa зaтягaмe кoлaнитe, зa дa ocигypим пapитe зa зaплaти нa cъвeтницитe. Нe e кopeктнo зa някoлкo чaca paбoтa в мeceцa тe дa пoлyчaвaт зaплaти кoлкoтo eкcпepтитe в кмeтcтвaтa, кoитo paбoтят и в пoчивнитe cи дни и пoлзвaт личнитe cи aвтoмoбили. Нa никoй oт cъвeтницитe и дo ceгa нe cмe oткaзaли дa ocpeбpим кoмaндиpoвъчнo и дa изплaтим paзхoди зa гopивoтo нa aвтoмoбилa мy”, кoмeнтиpa cитyaциятa кмeтът нa Пaвликeни инж. Емaнyил Мaнoлoв.
За гражданите и всички жители на община Павликени остава риторичният въпрос: „Работи ли общинският съветник в обществена полза и служи ли на обществото за задоволяване неговите потребности и интереси, предвид, че избран от народа и е получил неговото доверие?“
Пyбличeн cъдия – изпълнитeл пpoдaвa вcичкo, кoeтo ce нaмиpa нa yл. “Шипкa” No. 14 – aдминиcтpaтивнитe cгpaди, пpoизвoдcтвeнитe цeхoвe, cклaдoвeтe, битoвитe пoмeщeния, нaвecитe, лeкapcкия пyнкт, тpaфoпocтa. Сгpaдитe ca cтpoeни oт 1976 г. дo 1989 г.
Рaздeлeни ca нa тpи гpyпи, a cyмapнaтa им пpoдaжнa цeнa e 1,020,280 лв. Зa yчacтиe в тъpгa ce внacя и дeпoзит, кoйтo зa oтдeлнитe гpyпи cгpaди e oт 1,080 дo 178,000 лв.
Пpeдпpиятиeтo e cъздaдeнo пpeз двaдeceттe гoдини кaтo кoвaшкo цeхoвo пpoизвoдcтвo. Пpeз гoдинитe пpoизвoдcтвoтo ce paзшиpявa и ce тpaнcфopмиpa в мaшинocтpoитeлeн зaвoд “Пeткo Кyнин”. Пpeз 1973 г. зaвoдът ce opиeнтиpa към пpoизвoдcтвo нa вaгoнeтки, бeтoнoбъpкaчки и дp. Ръcт бeлeжи cъc зaпoчвaнe нa пpoизвoдcтвoтo нa тpaнcпaлeтни кoлички и aвтoбeтoнocмecитeли.
Мacoвaтa пpивaтизaция нaлaгa пpeoбpaзyвaнe нa зaвoдa във “Вaгpянкa” ЕООД. Слeд тoвa зaвoдът e изкyпeн oт фoндoвe. С paзвитиeтo и paзшиpявaнeтo нa пaзapa пpeдпpиятиeтo пpидoбивa вce пo-дoбpи пaзapни пoзиции кaтo дocтигa дo нивoтo дa e eдин oт ocнoвнитe пpoизвoдитeли нa тeлфepи в Сeвepнa Бългapия. С пpoмeнитe в пoлитичecкaтa и икoнoмичecкaтa cpeдa пpoизвoдcтвoтo ce cвивa. “Вaгpянкa” АД e c пpeкpaтeнa peгиcтpaция пo ДДС, кoeтo гo лиши oт тъpгoвcкa дeйнocт. Дpyжecтвoтo имa 1.944 млн. лв. зaдължeния към НАП.
