Кой прави културата? (и на 9 Май 2016)

Синдромът Бокова се появи в две събития в България – избиране на нов председател на Българската Социалистическа Партия под чадъра на вечния партиен активист – Ламбо (Стефан Данаилов – символ на „Ние сме на всеки километър“) и директното излъчване на Деветомайския парад от Москва. Интересно е дали Бокова ще се появи на парада и ако не, защо не? Аз нямам отговор.

Общо е мнението, че новият председател е политическа фигура – другарка, която ще трябва да създаде контекст, стратегия и дизайн комунистите да се върнат на власт. Те изглеждат така освирепели за власт, че могат и голи да се съблекат, само и само да вземат отново властта не под чадърите на други партии и в тайните държавни структури, а със собствената си партия.

Парадът в Москва е тъжна за световната култура история! Руснаците, които винаги са били поне сто година назад от развитите за времето цивилизации, с този парад стават комични. Днес, гледайки парадът (ако някой го гледа), хората си мислят за жертвите на Сталин, а сега и на Путин – не за демонстрираната „мощ на руската армия“.

Човешкото мислене не е компютър, а жива материя със скенирана информация, която се трансформира по различен начин, но най-често не по желания на идеологията. Затова американската нация е най-великата в света, тъй като показва и днес, че една нация може да е велика без да е идеологизирана, без да разчита на идеология и която е в състояние да приеме всяка култура и бързо тя да стане част от американската култура. Това е антитезата на монохромната руска култура, която е 99.99% идеология и 1% дисидентска (по правило прогресивна) култура. Ако някой слуша Висоцки или Лолита вместо да гледа военния парад, при всички случай съзнанието му ще роди емпатия, докато гледането на парада може да въодушеви само тези, които очакват руския ботуш да стъпи в двора им и да създаде диктатурата, която комунистите наистина обичат със цялото си сърце – диктатура на абсолютната власт и абсолютното унищожаване на културата, превръщането ѝ в сапун, с който си измиват ръцете да нови анти-човешки престъпления.

Следователно, 9 май 2016 не е ден на руския парад в Москва, а на безкрайната негативна реакция срещу парада, особено на Facebook, където неформалните групи лесно филтрират истината и я превръщат в истинска ценност.

С други думи, на 9 май 2016 културата не я правят падарчиците в Москва, а тези, които задават въпроса на въпросите: Путин, докога ще се опитвате да връщате Студената война в света? Вие може и да си мислите, че това е парад на руската мощ, но зад всеки Ваш войник хората днес виждат безбройните жертви на комунистическите режими!

Конкуренцията с военния парад на Путин започна преди 9 май и бе спечелена на Facebook още на 8 май, когато мислещите хора направиха друг парад – парад на културата, с който не само победиха, но и показаха истинското място на Путин – в задния двор на историята! Парадът на културата казва НЕ на фалшивите ценности и Да на хуманността, НЕ на стремежа към диктатури и ДА на културата. Тази победа е не само важна днес, но и пътеводна към следващата още по-голяма победа – без Путин и с една Русия, която ще преосмисли цялата си история и ще намери път, по който да тръгне да не бъде винаги 100 години след цивилизацията, а в една редица с хуманистичния свят, който е свят без тероризъм, комунизъм, фашизъм, ционизъм, религиозен фанатизъм и социопати-лидери!

Кой прави културата? (и на 9 май 2016) – не властта и фанатичните идеологии, а мислещите хора с параметрите на хуманността.

Автор: Лолита Николова

 

Живеем в объркан свят

Обвинителен акт срещу 23–годишен мъж, шофирал пиян

Районна прокуратура – Павликени внесе в съда обвинителен акт срещу 23 – годишен мъж, шофирал след употреба на алкохол, с превишена скорост и катастрофирал, като забил автомобила си в сграда на закусвалня – престъпление по чл. 343, ал.1, б.”а” и по  чл. 343 ”Б”, ал.1 от НК.

Обвинението срещу Сашо М. е за това, че на  04.10.2015 г. в гр.Павликени, обл. Велико Търново, при управление на лек автомобил марка „БМВ 318“, нарушил правилата за движение по пътищата,  като се движил с превишена  скорост от 67.7 км/ч и не спазил ограничението на скоростта от 50 км/h за населено място, не спрял на знак „Стоп – спри и пропусни движещите се по пътя с предимство“ на кръстовище, изгубил контрол над управляваното от него автомобил,  в резултат на което допуснал пътнотранспортно произшествие, блъскайки се в сграда на закусвалня при което причинил по непредпазливост значителни имуществени вреди в размер на 6,152.60 лева.

По същото време и  същото място управлявал лек автомобил след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда-1.40 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7510”.

В ранните часове на 4.10.2015 г. обвиняемият и негов приятел отишли в нощно заведение в гр. Павликени, където  употребили алкохол. Около 5.00 ч. двамата си тръгнали, като в нарушение на разпоредбата, Сашо седнал зад  волана. Потеглил по ул. “Отец Паисий Хилендарски“ в гр.Павликени, като се движел със скорост около 67.7 км/ч, превишавайки допустимата в населено място от 50 км/ч. Достигайки кръстовището между две улици, обвиняемият пропуснал  знак “Стоп-спри и пропусни движещите се по пътя с предимство“, като преминал през кръстовището без да спре, загубил управление на автомобила и се блъснал в сградата със закусвалня на ул. “Атанас Хаджиславчев“.  Проверката, извършена от пристигналия на мястото на инцидента полицейски екип, установила наличие на алкохол в кръвта на шофьора в размер на 1.40 промила.

Предстои насрочване на делото за разглеждане от  Районен съд – Павликени.

 

Българското възраждане и Бяла черква в графики на български художници

На 10 май 2016 г. от 17:30 ч. в Картинната галерия на Историческия музей в Бяла черква ще бъде открита изложбата , посветена на 140 години от Априлското въстание, 40 години от обявяването на Бяла черква за град и 40 години от откриването на Историческия музей. Изложбата е организирана от Исторически музей – Бяла черква и Министерство на културата на Република България по проект, финансиран от Министерството на културата.

Изложбата ще възкреси спомена за героичната  саможертва на участниците в Априлското въстание през 1876 г. и за селището Бяла черква като възрожденско просветително и революционно средище –  родно място на 101 въстаници. За пръв път ще бъдат показани графики, изобразяващи Бяла черква и  видни личности от българската история и култура, родени и живели тук в края на ХІХ и началото на ХХ век.  Изложбата ще разкрие приемствеността на непреходните възрожденски идеи и ще спомогне за популяризирането  на тяхното значение в нашето съвремие.

Ще бъдат представени 33 реставрирани и рамкирани графики от фонда на музея. Авторите на произведенията са известни имена като Григор Спиридонов, Трендафил Трендафилов, Христо Панев, Иван Бочев, Христо Михайлов, Тодор Ковачев. Надка Петрова. В изложбата ще бъдат включени и 14 творби на живописта от фонда на музея, чиито сюжети са свързани с Българското Възраждане, със събитията от Април 1876 и с Бяла черква. Картините – живопис са дело на забележителни български художници като Иван Петров, Добри Добрев, Георги Райчев, а в отделни зали специално са представени художници, родени и творили в Бяла черква.

Тематичната изложба ще бъде организирана в партньорство с  Кметство – Бяла черква и Народно читалище „Бачо Киро-1869” . Тя ще бъде популяризирана сред образователните институции в област Велико Търново, в училищата, носещи името на Бачо Киро. Изложбата ще може да бъде разглеждана в залите на Историческия музей до края на 2016 година.

За контакти:  Анастасия Георгиева – директор на Исторически музей – Бяла черква

Тел. 0882 556 599 и 0886 259 338.

 

Четири годишнини в Бяла черква през май 2016

Четири знакови годишнини ще отбележи Бяла черква през месец май 2016 година: 140 години от Априлското въстание през 1876, 40 години от обявяването на селището за град, 40 години от откриването на Историческия музей и 40 години от построяването на монументалния паметник на Бачо Киро на площад  „11 май“  в центъра на града.

На 28 април 1876 г. (нов ст. 11 май)  101 белочерковци  излизат от селото, за да се включат в четата на поп Харитон и Бачо Киро, водила героични 9-дневни сражения в Дряновския манастир. 75 от тях са убити, а Бачо Киро – обесен в Търново месец след избухването на въстанието. От Освобождението до днес на този ден селището чества своя празник.

През месец май  1976 г. по повод 100-годишнината от Априлското въстание Бяла черква е провъзгласена за град. В деня на тържественото честване е открит  Историческият музей и паметникът на Бачо Киро. Годишнините ще бъдат ознаменувани от поредица прояви, организирани от Община Павликени, Кметство Бяла черква, Исторически музей – Бяла черква и Народно читалище „Бачо Киро – 1869“.

Богатата празнична програма ще започне в ранната утрин на 10 май 2016 г., когато ученици от ОУ „Бачо Киро“ ще окичат с венци всичките 96 паметни плочи, поставени на домовете на участниците в Дряновската епопея.

В 13:00 ч. в ритуалната зала на Кметство Бяла черква ще започне кръгла маса „Смъртта за Отечеството е най-сладка и най-славна. Априлското въстание в Първи революционен окръг“ с научен ръководител чл.- кор. проф. д.м.н Йордан Йорданов. В нея с научни доклади и съобщения ще вземат участие  музейни специалисти и краеведи. В 16:00 ч. на главната улица пред училището ще бъде даден старт на традиционния ученически крос „Бачо Киро“. След награждаването на победителите граждани и гости ще се отправят към Историческия музей. Тук ще бъдат открити три изложби:

  • Изложба „Българското възраждане и Бяла черква в графики на български художници“ – с творби от фонда на музея, с финансовата подкрепа на Министерство на културата на Република България- В Картинната галерия на Историческия музей
  •  Документална и фотоизложба  „40 години Бяла черква – град“ –  Във фоайето на Исторически музей – Бяла черква
  •  Фотоизложба „ Паметните места от Април 1876“ – В експозиционните зали на Историческия музей

Историческият музей обявява Дни на отворените врати в експозицията на 10 и 11 май  2016 г. Посетителите ще получат книжки и  брошури за Бачо Киро, за Четата на поп Харитон и Бачо Киро през 1876 и за културно-историческото наследство на Бяла черква.

Концертната програма с гост-изпълнител Мая Нешкова ще започне в 18:00 ч. на площад „11 май“. В 19:15 ч. в църквата „Св. Димитър“ ще бъде отслужена велика вечерня  и панихида за загиналите въстаници, след което в 19:40 ч. започва спектакъл-възстановка на събитията от 1876 г. по сценарий и с участието на членове на регионалните клубове на НД „Традиция“ от Бяла черква, Трявна, Стара Загора и Нова Загора. Те ще поведат факелното шествие до местността „Черничака“ – изходен пункт на Белочерковските въстаници.

Празникът ще завърши с тържествен-митинг-заря с участието на НВУ „Васил Левски“ – гр. Велико Търново.

За контакти:  Анастасия Георгиева – директор на Исторически музей – Бяла черква

Тел. 0882 556 599 и 0886 259 338.

 

ОФК „Павликени“ и „Трявна“ завършиха 1:1

ОФК „Павликени“ и „Трявна“ завършиха 1:1.

Домакините натиснаха в началото и Кушев можеше да открие от удобна позиция. В 27-ата минута реферът отсъди дузпа за павликенчани, която Димитър Кушев превърна в 1:0. Това бе 18-ият гол на Кушев в първенството, таранът води сред голмайсторите в групата. Гостите до почивката нямаха нито една възможност да върнат гола. В 58-ата минута обаче те организираха бърза контра и Александър Дамянов възстанови равенството.

До края домакините опитаха да стигнат до победен гол, но изстрелът на Додуров от пряк свободен удар мина над гредата, а този на Тодор Чирпанов от няколко метра профуча доста встрани от вратата.

 

Изкуство върху канализационни шахти

Всяка община в Япония има запазен знак, който е изобразен върху всички канализационни шахти в административната единица. Този запазен символ може да бъде открит в 1780 общини в страната на изгряващото слънце (или 95% покритие). Безспорно е, че японците проявяват креативност дори и в на пръв поглед незначителни детайли, така че да превърнат обикновени предмети в произведения на изкуството.

Нека видим!

Kishiwada City
Kishiwada City
Ikaruga Town
Ikaruga Town
Ogaka Gifu
Osaka city
Takamatsu Kagawa
Kinosaki Town
Kadoma City
Kishiwada City
Yakage Okayama
Ichinomiya Town
Izumisno City
Ibaraki City
Yamatokoriyama Nara
Takahama Fukui
Ikoma Nara
Kuvana Mie
Dalto City
Kishiwada City
Izumi Osaka
Yasugi City
Matsue Shimane
Ikaruga Town

Приказка за простотата и простотията

Простотията и простотата седели на един чин в Училището на живота.
Простотата се обличала скромно. Простотията – помпозно и ексцентрично.
Простотата не носела украшения. Простотията била накичена като коледна елха.
Простотата пишела почти печатно, с четливи букви. Простотията с огромни букви и претенциозни орнаменти.
Простотата говорела тихо, но ясно. Простотията надвиквала всички.
Простотата не биела на очи. Простотията била очевидна.
Простотата пеела вярно, с чувство. Простотията – гръмогласно, фалшиво, но със самочувствие.
Простотата помагала незабелязано, с радост. Простотията изтъквала всеки свой жест парадно.
Простотата признавала смирено грешките си и искала прошка. Простотията се обяснявала, оправдавала, но не падала никога по гръб.
Простотията казвала открито и честно, но добронамерено, когато нещо не ѝ харесва. Простотията ругаела, псувала, обиждала.
Простотата питала когато нещо не знаела. Простотията мислела, че знае всичко и имала отговор на всеки въпрос на този свят.
Простотата се радвала на малко и била доволна. Простотията – ненаситна и вечно недоволна.
Простотията се смеела чистосърдечно. Простотията се надсмивала безсърдечно.
Простотата искала смело каквото ѝ е нужно. Простотията изисквала и заставяла другите да ѝ дадат и ненужното.
Простотата се радвала на чуждите успехи. Простотията завиждала, злобеела и плюела.
Простотата търсела простичък изказ във всичко. Простотията се мъчела да изглежда възможно най-сложна.
Простотата нямала много приятели, но малкото ѝ били качествени, истински. Простотията се движела постоянно сред свита от хора, без никой да ѝ е истински близък.
Простотата не търсела известност и популярност. Простотията била известна на всички, търсела слава и сцена за изява навсякъде.
Простотата умеела да почива. Простотията нямала почивен ден.

Когато дошло време да завършат Училището на живота, уж незабележима, Простотата била обявена от директора за Светица. Пожелали ѝ да почива в мир, а на гроба ѝ написали „О, свещена Простота, няма никога да те забравим!“

А Простотията, която не оставала незабелязана от никого, била втрещена, когато директорът на житейското училище я осъдил на безсмъртие и невъзможност да постигне покой, докато не намери начин да направи нещо, с което да бъде трайно запомнена.

Оттогава Простотията обикаля между хората и търси такива, които имат с какво да бъдат запомнени трайно. Личностите им се отличавали със сърдечна простота. Но не били чак толкова прости, че да я пуснат от живота си. Затова тя и до днес изпълва животите на тези, които с нищо друго не могат да бъдат запомнени, освен с безсмъртната си простотия…

Из книгата „Приказки за пораснали деца“ от Мадлен Алгафари.