Великденският заек – произход и легенди

Въпреки че е характерен повече за католическата култура, в последните години заекът смело навлезе и стана особено популярен великденски символ и в православния свят. Питали ли сте се обаче какво търси това пухкаво дългоухо животинче във великденската украса от шарени яйца, кокошки и пиленца? За последните – ясно. Но защо и заек?

Всъщност почитта към заека произлиза от далечен езически обред, разпространен сред англосаксонските народи. В разгара на пролетта по тези земи се организирал ритуален лов на зайци. Заекът се принасял в жертва на богинята на плодородието и възраждащия се живот Еостре (от името й произлиза и английското название на Великден – Easter). С течение на времето този обичай се слял с християнската култура, за са се превърне в част от католическия Великден.

В католическите страни децата вярват, че ако бъдат послушни, великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца. Вероятно това поверие произлиза от немска приказна легендата, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек и тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

Легендата разказва, че великденският заек носи кошница, пълна с шарени яйца, сладкиши и играчки на децата в нощта преди Възкресение. Той я оставя или на точно определено място в дома, или я скрива някъде и малчуганите трябва да я намерят в празничната утрин.

В древните ритуали и вярвания извън Европа заекът се свързал с Луната и нейните цикли. В символиката на ацтеките например Луната представлява заек. В Китай на празника на Луната се приготвяли фигури от бели зайци. Според митологията на американските индианци пък в заека се криел могъщ шаман.

За първи път започнали да правят фигурки на великденски зайци от захар и шоколад през 18. век в Германия. До ден днешен шоколадовите зайци и яйца или сладки са едни от най-разпространените символи на празника и любимо лакомство за малки и големи.

В католическите страни има традиция да се правят кошнички, в които да се поставят шоколадов заек, бонбони и шарени яйца. Този празничен обичай явно се оказва доста привлекателен и за православните народи.

 

Апаш продал на битака в Павликени колекция от монети и марки за 150 лв.

23-годишен крадец изтъргувал на местния битак голяма колекция от монети и марки за смешната сума от 150 лева. Сигнал за обира бил получен в полицията преди два дни, а кражбата на частната колекция в Павликени била извършена през последните месеци.

От разследването е установено, че извършител е В. Б. от Павликени, известен на полицията и осъждан.

 

Творчествотo на „Поета с ватенката“ – Пеньо Пенев

ИНТРИГАНТ КЛЕВЕТНИКОВ

Многоизвестен е тоз интригант!
Просто за мерзости има талант!
Ако ухапе той куче – завчас
лошото куче би хванало бяс.
Черната злоба, събрана в душата,
влива в интриги все нови.
На пепелянка да плюе в устата –
ще я отрови!

***      ***     ***

ПАРАГРАФ БЮРОКРАТОВ

Умря Бюрократов и никой не плака;
когато ковчегът му в гроба бе снет
и буца след буца над него затрака,
тогаз Бюрократов повдигна капака
и всички гробари помоли наред:
„Първо подайте едно заявление!“
„Пестете ми времето!
Моля, търпение!“ „Утре елате!
Сега съм зает!“

Пеньо Пенев
(7 май 1930 – 27 април 1959)

Свещеният Хълм на кръстовете

Хълмът на кръстовете (Hill of crosses) се намира на 12 километра западно от Шяуляй в северната част на Литва и се използва като място за поклонения.

hylmНа него има стотици кръстове, които олицетворяват християнската преданост и които са паметник на литовската национална идентичност. Въпреки че не се знае със сигурност кога започва практиката на това място да се поставят кръстове, смята се, че началото е сложено през 1831 година. През годините хълмът се обсипва както с кръстове, така и с гигантски разпятия, дърворезби на литовски патриоти, статуи на Дева Мария и броеници, донесени от католическите поклонници. Твърди се, че хълмът е покрит с над 200,000 кръста.

Как всъщност се появява Хълмът с кръстовете?

По този въпрос източниците на информация се различават. Едната легенда гласи, че през XIII век, още преди литовците да приемат християнството, група езичници опожарили църква, която се намирала точно на това място. Останките формирали два хълма, а в знак на почит много хора започнали да носят кръстове на трагичното място.

Друга легенда гласи, че на това място са загинали две групи кръстоносци и в тяхна чест местните започнали да слагат кръстове на хълма. В по-нови времена хълмът се превръща в източник на национална гордост. За периода 1973 – 1976 година руското правителство неколкократно изгаряло и разрушавало всичко, но не успяло да сломи хората и те продължавали да оставят символите на своята вяра, макар това да било считано за наказуемо престъпление. В борбата си да затрият светилището управляващите дори решили да го наводнят, като го потопят под водите на новопостроен язовир, но идеята им не била осъществена.

През 1991 година, когато Литва става независима държава, Хълмът на кръстовете се превръща в национален символ на борбата за независимост. По това време около 35,000 кръста вече са положени, като големината им варира от няколко сантиметра до четири метра. През 1993 година Папа Йоан Павел II отдава почит на хълма и дарява статуя на разпънатия Христос.

Този хълм попада и във фотографския обектив на Хидеки Мизута /Hideki Mizuta/ – един от победителите в  поредната класация за фотография – „2015 National Geographic Photo Contest“.

"Hill of crosses" - Hideki Mizuta
„Hill of crosses“ – Hideki Mizuta

Творчеството на Николай Лилиев

Тихият пролетен дъжд

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

Николай Лилиев, 1918

Водещи при предоставянето на социалната услуга „приемна грижа”

Павликени

От 2012 година Община Павликени е доставчик на социалната услуга „приемна грижа”. През последните години популярността на този вид социална услуга рязко нарастна, което спомогна до увеличаване на броя на приемните семейства на територията на общината. Така от началото на 2016 година община Павликени заема първо място в област Велико Търново по брой приемни семейства и настанени деца.

Финансирането на услугата се осъществява с европейски средства чрез проект „Приеми ме 2015” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020 г. В партньорство с Агенция за социално подпомагане усилията са насочени към повишаване качеството на предоставяната услуга и разширяване на обхвата и.

Към настоящия момент се обгрижват 49 деца в 26 приемни семейства.

 

Творчеството на Анхел Болиган

Мексиканският художник Анхел Болиган (Angel Boligan), считан за един от най-добрите карикатуристи в света и носител на над 140 международни награди от всички континенти, провокира със саркастичните си илюстрации, които не само осмиват недъзите на съвременното общество, но ни и карат да се замислим за философската страна на живота и за смисъла на всичко, което правим.

Дневна доза хумор