Уилям Юарт Гладстон (William Ewart Gladstone) е британски политически и държавен деец, член и един от създателите и идеолозите на Либералната партия. През цялата си кариера Гладстон е известен като противник както на кралица Виктория, така и на водача на консерваторите Бенджамин Дизраели. Бил е 4 пъти министър-председател на Великобритания (1868–1874, 1880–1885, 1886 и 1892–1894). Предложените от него избирателни реформи, включително Актът за представителство на народа от 1884 г., значително увеличават броя на хората с право на глас. Известен е с подкрепата си за българите и с усилията си за решаване на Ирландския въпрос.

Уилям Гладстон, привлича вниманието към България по време на Османското робство. В резултат на общественото възмущение от жестокостите при потушаването на Априлското въстание от 1876 г., в Англия се сформира движение за защита на българите, наречено “Българска агитация”.

Гладстон става негов политически водач и защитава българската кауза пред парламента чрез множество дебати, речи и памфлети, сред които най-известният е “Българските ужаси и Източният въпрос” от 1876 г. (Bulgarian horrors and the Question of the East). В него той осъжда зверствата на Османската империя срещу българите и настоява пред света за незабавни действия.

Няколко години по-късно, когато България е вече свободна, при Гладстон отиват наши пратеници, натоварени да му поднесат благодарност от името на народа за доблестната защита на българската кауза по време на Априлското въстание. Тогава той изрича няколко много важни неща, които от днешна гледна точка са може би едно от най-стряскащите и категорични пророчества за България.

Вижте диалога между Гладстон и българските пратеници:

– Е, като се освободихте – запитал Гладстон пратениците – имате ли хора, готови да поемат браздите на управлението?
– Имаме – отговорили самоуверени пратениците.
– Какви хора имате?
– Имаме и богати хора, имаме и учени.
– Ами цялостни хора имате ли? – запитал тогава Гладстон.
Пратениците го погледнали с недоумение:
– Какви са тези цялостни хора?
– И богати, и учени – отвърнал Гладстон.
– Не, такива хора нямаме – отвърнали смутено пратениците.
– Тогава – продължил лидерът на английските либерали – щом нямате цялостни хора, нищо няма да направите, понеже учените, като вземат властта, ще се стремят да забогатяват за сметка на народа, а богатите ще се представят за учени и ще вършат поразии…