Sic bo
[cardgame title=sic-bo id=1026]
Сирни заговезни в с. Патреш
Членовете на клуб „Приятели на книгата“ към НЧ „Просвета – 1898“ наричаха за здраве и берекет на 12 март 2016 г. при запалването на сирнишкият огън в село Патреш.
Паметник на българския хан Алцѐк в Италия
Скулптурата на хан Алцѐк – петият син на хан Кубрат и брат на хан Аспарух, ще се извисява в италиянския град Челе ди Булгерия (Celle di Bulgheria) с население от 1,934 потомци на алцековите прабългари (към 2011 г.).
Родолюбиви млади българи събират средства, за да довършат статуята, която ще напомня за общите корени на българския и италианския народ.
Идеята за създаване на паметник на хан Алцѐк идва след като екипът на Трежър – организация, която се занимава с исторически възстановки се запознава с историка проф. Дамян Попхристов. Той им разказва за едно от своите изследователски пътувания в град Челе ди Булгерия в Италия.
Ивелин Михайлов: “Носил си българска пръст в едно кофчеже и им го подарил. Те се разплакали от умиление и тогава разказали, че те са наследници на хан Алцѐк – това е един от братята на хан Аспарух, и цял живот са се чувствали българи. В цялата провинция се знае – тя планината се казва България.”
Организаторите на инициативата се впечатляват и решават да направят статуя на българския хан. Те се свързват с историка Александър Въчков, който става консултант на проекта.
Ивелин Михайлов: “Какво е било ханското облекло, каква е била прическата, оръжията – по какъв начин са го носили и той ни направи пълна възстановка на всеки един детайл от неговото облекло.”
Дишко Дишков – скулптор: “Работим съвместно – той ми праща материали от епохата, за да знаем как трябва да изглежда всеки един детайл, за да бъдем достоверни.”
За довършване, транспорт и монтаж на скулптурата са нужни още 38,000 лв., но екипът не се съмнява, че ще има родолюбиви българи, които ще се включат в инициативата.
Ивелин Михайлов – организатор: “Такива инициативи като тази – те събуждат нашия дух и нашата гордост. Карат хората, децата, млади и възрастни да се гордеят, да се борят, да имат обща идея.”
В знак на признателност кметът на град Челе ди Булгария – Джино Марота ще преименува площад на името на Алцѐк.
Следва видео репортаж на различна тема, но с достатъчно кадри от града и неговите жители.
Кадри от посещението на г-н Райков, българският посланик в Италия, в града от 03.07.2014 г.
Историческите факти: Фредегарий, който в своята хроника описва историята на франките от 584 до 641 г., пише за един български вожд – Алциок, който е прогонен от Панония. Той поискал убежище при краля на франките от династията на Меровингите Дагоберт I.
Дагоберт отначало приел българите, но след това вероломно заповядал те да бъдат избити в една тъмна нощ. Близо до днешния манастир „Санкт Флориан“, по горното течение на Дунава, в Австрия е открит техния масов гроб – около 6,000 души. От клането оцелели около 700 души, които начело с вожда си Алциок се заселили във Венетската марка при вожда на венетите Валук.
Друг летописец, византийският духовник Теофан Изповедник продължава историята, съобщавайки, че след разпадането на Велика България, част от прабългарите, които били предвождани от най-малкия син на кан Кубрат — Алцѐк, се заселва в земите на Лангобардското кралство. Павел Дякон отделя място в историята си за преселването на прабългарите в областта Беневентум: под предводителството на кан Алцек българите дошли в Италия при краля на лангобардите Гримуалд I (662-667), който прави Алцек гасталд (лангобарска титла за кралски чиновник, управляващ административен окръг (gastaldia или castaldia) с цивилни, мартиални и юридически задължения) и го изпратил при сина си Ромуалд I от Беневенто в Беневентум, където се заселили в Сепино, Бояно и Изерния в регион Молизе.
В малкото селце Вичене в района на град Бояно през 1987-1988 г. е открит голям „пра”-български некропол от VII век. 13 от гробовете са на войни, погребани заедно с конете си по азиатския обичай на степните конни народи. В гроб № 33 на един от погребаните са открити и два златни пръстена, единият от които е пръстен на гасталд (гащалд). Пръстените на гасталдите – васали на херцога на Беневенто, са добре проучени и няма съмнение, че погребаният с коня си в гроб № 33 е бил удостоен с тази титла. Това кара италианските археолози да обявят с пълно основание откриването на гроба на самия Алцѐк.
Неговите кости, меч, копие и останките на коня, с който е погребан, са пренесени и експонирани днес в музея на Кампобасо.
ОФК „Павликени” би с 1:0 „Академик” в областното дерби
Минимално 1:0 взе четвъртият в класирането „Павликени” над третия „Академик” в областното дерби на Северозападната „В” група. Единственият гол падна от дузпа в 55-ата минута, отсъдена от рефера Георги Давидов, който показа общо девет жълти и два червени картона. Мачът се игра на тежък терен, който предполагаше множество единоборства и нарушения, но съдията не позволи твърдата игра да премине в груба.
Преди почивката за домакините пропуснаха Додуров и Евгени Иванов, който от линията на вратарското поле би в тяло на свищовски бранител. За гостите Тошко Тодоров стреля в аут вместо в празната врата, а Николай Иванов не успя да вкара след пас на Денчев, поднесъл му топката около дузпата.
В 54-ата минута Димитър Кушев се пребори за топката и си я чукна край свищовски бранител, който я спря с ръка, преди таранът да излезе сам срещу вратаря Христов. Главният съдия посочи бялата точка, от която Борислав Иванов не пропусна за 1:0.
До края Иван Ганев се размина с изравняване, като би неточно с глава, възможност имаше и пред Денчев.
В 82-ата минута Тошко Тодоров изпусна нервите си след единоборство със Свилен Василев и го хвана за гушата, което му донесе червен картон. Секунди преди да изтече редовното време към съблекалните пое и Денчо Шипкалиев от домакините, който инкасира втори жълт и съответно червен картон.
Сиреници в с. Патреш
Да изгоним болестите и да прескочим огъня за здраве и късмет.
Пресъздаването на старинния обичай ще се извърши на 12 март 2016 г. /събота/.
Начало: 18:30 часа.
Място: селската чешма в с. Патреш.
Запалиха коли на баща и син в село Бутово
Криминалисти от Павликени разследват умишлен палеж на два автомобила в село Бутово.
Колите са на баща и син и в петък вечер били паркирани пред дома им. Около 3 часа в нощта срещу събота предницата на единия мерцедес лумнала в пламъци. Огънят се пренесъл и върху другата кола.
Собствениците усетили огнения ад и подали сигнал на тел. 112.
Пристигналите пожарникари, потушили пламъците, но единият автомобил е напълно изгорял, а втория е частично унищожен. Разследва се версия, че автомобилите са били залети със запалителна течност и подпалени с цел отмъщение. По-младият от собствениците бил на гурбет в Германия и докарал лимузината само преди дни в селото, разказаха местните.
В Бялa чepквa зa 48-ми път щe ce пpoвeдe нoщeн кapнaвaл нa Зaгoвeзни
Зa 48 път бeлoчepкoвци щe ce мacкиpaт и щe ce cъбepaт в цeнтъpa нa гpaдчeтo, зa дa нaпpaвят тpaдициoнния кapнaвaл зa Сиpни зaгoвeзни.
Нa 12 мapт вeчepтa плoщaдът в Бялa чepквa oтнoвo щe ce нaпълни c хopa зa пpaзникa, opгaнизиpaн oт читaлищe “Бaчo Киpo – 1869”. Вcякa гoдинa кapнaвaлът cтaвa вce пo-мacoв. Минaлaтa гoдинa 60 бeлoчepкoвци ce включихa в пapaдa нa мacкитe и дeмoнcтpиpaхa пpикaзни и митични гepoи в мacкapaднoтo шecтвиe. Стилни кocтюми пpeдcтaвихa Бaбa Мapтa, Пoкaхoнтac, Снeжнaтa кpaлицa, Спaйдъpмeн, Сyпepмeн, гepoи oт пpикaзкaтa “Бoлeн здpaв нocи”, бaлepинa, индийкa, пaлячoвци и фeи, пeвци и мyзикaнти, кyкepи, Пeдя чoвeк, зaйци, Чepвeнaтa шaпчицa, oбиpджия, цap и дeмoн.
“Хyбaвo e, чe кapнaвaлът e пpeдизвикaтeлcтвo нe caмo зa дeцaтa, нo и зa възpacтнитe и гocтитe нa гpaдa ни, зa хopaтa, кoитo живeят в дpyги ceлищa нa cтpaнaтa и в тoзи дeн cи идвaт, зa дa видят близкитe cи, дa cи дaдaт пpoшкa, дa ce пoвeceлят c пpиятeли и дa ce включaт в aтpaктивнaтa пpoявa”, cпoдeли кмeтът нa Бялa чepквa Албeнa Toдopoвa.
Отнoвo щe имa жypи, кoeтo щe oцeнявa мacкиpaнитe и тeхнитe кocтюми. 15 мecтни фиpми и НЧ “Бaчo Киpo – 1869” oтнoвo щe ocигypят пapични и пpeдмeтни нaгpaди зa нaй-aтpaктивнитe yчacтници.
Бялa чepквa ce cтягa и зa нaциoнaлния зeмeдeлcки cъбop, кoйтo eжeгoднo пocpeщa гpaдa нa гoдишнинaтa oт кoнчинaтa нa Цaнкo Цepкoвcки. “Taзи гoдинa ce нaвъpшвaт 90 гoдини oт cмъpттa нa yчpeдитeля нa Млaдeжкoтo пpocвeтитeлнo дpyжecтвo, кoeтo пocтaвя нaчaлoтo нa opгaнизиpaнo зeмeдeлcкo движeниe в cтpaнaтa. Гoдишнинaтa e нa 2 мaй, нo ceгa cъвпaдa c Вeликдeнcкитe пpaзници и щe пpeмecтим чecтвaниятa нa дpyгa дaтa, кoятo щe yтoчним дo някoлкo дeнa”, пocoчи кмeтът Албeнa Toдopoвa
Бялa чepквa ce гoтви и зa чecтвaнeтo нa 140 гoдини oт Апpилcкoтo въcтaниe, a нa 10 мaй ceлищeтo щe пpaзнyвa 40 гoдини oт oбявявaнeтo мy зa гpaд.
Рисуваните скали на остров Марайа
Красиво нашарените пясъчни скали са едни от най-популярните атракции на остров Марайа. Планинският остров се намира в Тасманово море, край бреговете на Тасмания, Австралия, и много години е бил наказателна колония за каторжници, извършили престъпления срещу френските колонизатори. Днес целият остров и океанът около него са обявени за национален парк, пълен с птици, животни и морски живот.
Рисуваните скали са разположени в края на плажа Hopground и са дело на подпочвени води, процеждащи се надолу през порестите пясъчници, оставяйки следи от железни оксиди, които са оцветили скалните образувания в червено, оранжево и жълто. Желязото в подпочвените води вероятно идва от двата изпъкнали хълма, известни като Епископа и Клер и Света Мария, разположени в най-високата точка на острова. В комбинация с ветровете и солената вода са се образували тези невероятни природни картини.
