Рисуваните скали на остров Марайа

Красиво нашарените пясъчни скали са едни от най-популярните атракции на остров Марайа. Планинският остров се намира в Тасманово море, край бреговете на Тасмания, Австралия, и много години е бил наказателна колония за каторжници, извършили престъпления срещу френските колонизатори. Днес целият остров и океанът около него са обявени за национален парк, пълен с птици, животни и морски живот.

Рисуваните скали са разположени в края на плажа Hopground и са дело на подпочвени води, процеждащи се надолу през порестите пясъчници, оставяйки следи от железни оксиди, които са оцветили скалните образувания в червено, оранжево и жълто. Желязото в подпочвените води вероятно идва от двата изпъкнали хълма, известни като Епископа и Клер и Света Мария, разположени в най-високата точка на острова. В комбинация с ветровете и солената вода са се образували тези невероятни природни картини.

 

 

 

 

 

 

 

Нестандартни телефонни кабини

Вече все по-рядко се срещат у нас, дори може би въобще не се срещат телефонните кабини, но вижте какво правят с тях в Бразилия.

Телекомуникационната компания „Виво“ (Vivo) поканила сто различни художника и дизайнера, които да участват в необичайния арт проект „Call Parade“. Тяхната задача била да оцветят и преобразуват по креативен начин телефонните кабини на сто улици в Сао Пауло. Резултатът е потресаващо добър – цветни, позитивни и носещи добро настроение произведения на изкуството. Насладете им се.

tel2

Взрив на газова бутилка събори къща в Бяла черква

Газова бутилка се взриви и събори къща в павликенския град Бяла черква. Постройката е от 50 кв. метра.

Инцидентъте станал около 5:50 часа във вторник. Съседи са подали сигнал на тел. 112, а пристигналите на място огнеборци от Павликени са разчистили терена. Инцидент с газова бутилка е имало и в село Раданово, Община Полски Тръмбеш. Поради неправилно ползване на нагревателни уреди пламнала газова бутилка.

Пристигналите на мястото пожарникари успели да спасят къщата.

 

Перито Морено – леденият мост на Патагония

Синият лед на глетчъра Перито Морено, разположен в южната част на Андите, в аржентинската провинция Санта Крус, привлича хиляди туристи всяка година. Той е една от най-важните туристически атракции в Патагония, където има още близо 50 ледника. Въпреки рецесията, която бележат ледниците в южната част на платото, през последните три десетилетия се оказва, че Перито Морено е една от трите ледени маси, които всъщност нарастват. Ледникът Перито Морено е създал естествена язовирна стена в Г-образното езеро Аржентино и така го разделя на две части.

Заради липсата на оттичане, нивото на водата в южната част на езерото може да се покачи с 30 метра над основното ниво. В резултат на голямото налягане от водния обем, подводната част на Перито Морено се пропуква, но надводната част остава непокътната и така образува леден мост. Цикълът, през който се “изгражда” естествената язовирна стена и пропукването й, не е точен – понякога това се случва веднъж всяка година, друг път са нужни цели десет години.

 

 

 

 

Перито Морено е един от най-крупните резервоари на сладка вода в света. Внушителната му 5 километра широка ледена стена се издига на 74 м над повърхността на Аржентинското езеро, а общата му дълбочина достига 170 метра. Той, заедно с още 355 ледника, е част от Национален парк „Ледниците“ (Parque Nacional Los Glaciares), обявен от Юнеско през 1981 година за обект на световното наследство.

 

 

 

 

Ледникът носи името на аржентинския изследовател Франциско Морено. Сам по себе си глетчърът е уникална гледка, но ако имате късмета да сте наоколо докато огромни ледени маси се срутват във водата, то тогава определено ще сте свидетел на едно от най-впечатляващите природни зрелища. Тази година около 2500 туристи са имали това щастие да присъстват на събитието. Първото раздробяване на Перито Морено е през 1917 година, а последното на 2 март 2012 г. Той се разкъсва средно на всеки 4 до 5 години, като до днес са регистрирани 21 срутвания.

Най-подходящото време да видите този феномен е от октомври до април. До него има удобен транспорт, който включва полет до летище Ел Калафате, след това придвижването е с автомобил.

 

31 години от атентата на гара Буново

Навършват се 31 години от атентата на гара Буново. Това е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. На 9 март 1985 г. избухва бомба във вагона за майки с деца на влака Бургас – София.

Същия ден бомба се взривява в кафе-сладкарницата на хотел „Сливен“ в Сливен.

Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.

Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва на гарата, а не в тунела, където е било планирано.

В атентата загиват 7 души – 3 деца и 4 жени. Сред жертвите са глухонеми деца, прибиращи се вкъщи. Ранени са тежко 9 души и сред тях също има 2 деца.

Широко разпространено е мнението, че атентатите са дело на членове на нелегална организация, наречена Турско национално-освободително движение в България, въпреки че тя е създадена няколко месеца по-късно. Мотивът на извършителите са действията на комунистическия режим, които са обединени под циничното понятие „Възродителен процес“.

На 25 април 1988 са осъдени на смърт лицата, пряко участвали в атентата: Емин Мехмедали, Абдула Чакър и Саафет Реджеб, няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и осъдените са екзекутирани и кремирани. Емин Мехмедали и Абдула Чакър, са били агенти на окръжното управление на Държавна сигурност в Бургас през 70-те и 80-те години.

Осъдени за помагачество са: на 6 години затвор – Сабри Мехмедали, брат на първия терорист (лежи 2 г., след което е амнистиран от Желю Желев и освободен през 1990 г.), на 2 години затвор Никола Николов, на по 1 година затвор Севда Латинова и Милко Вълканов. Терористите стават обект на сделка с Турция и са разменени.

 

В Рaйoнeн cъд Пaвликeни 94% oт дeлaтa пpиключвaт в cpoк oт тpи мeceцa

Пpeз минaлaтa гoдинa чeтиpимaтa cъдии в Рaйoнeн cъд Пaвликeни ca глeдaли 1,570 дeлa, 1,469 oт кoитo ca пpиключeни в paмкитe нa cъщaтa гoдинa. 94 нa cтo oт дeлaтa cмe пpиключили в зaкoнния тpимeceчeн cpoк. Нa пpaктикa нямaмe виcящи дeлa, cъoбщи пpeдceдaтeлкaтa нa cъдa Рaдкa Цapигpaдcкa. Нeпpeкъcнaтo ce yвeличaвa нaтoвapeнocттa нa cъдиитe. Мeceчнo вceки eдин oт тях e paзглeждaл cpeднo пo 36 дeлa и e пpиключвaл c peшeниe cpeднo пo 34 дeлa. Вcички пpoвepки oт пo-виcши инcтaнции ca дaвaли пpeз минaлaтa гoдинa caмo пoлoжитeлни oцeнки кaктo зa opгaнизaциятa, тaкa и зa пocтигнaтитe peзyлтaти тyк. А тe ca блaгoдapeниe нa oпитa нa cъдиитe – тpимa oт тях ca c нaд 15-гoдишeн тpyдoв cтaж пo cпeциaлнocттa, вeчe ca пpoфилиpaни пo двaмa кaтo гpaждaнcки и нaкaзaтeлни cъдии, cтpиктнo cпaзвaт пpaвилoтo зa cлyчaйнo paзпpeдeлeниe нa дeлaтa, вceки oт тях пpeз гoдинaтa пpeминaвa нaй-мaлкo пo тpи фopми нa oбyчeниe и пoвишaвaнe нa квaлификaциятa. Нeпpeкъcнaтo ce oбyчaвa и ocтaнaлият cъдeбeн cъcтaв. Оpгaнизиpaли ca дopи и oбyчeниe нa пpизoвкapитe oт вcички нaceлeни мecтa в oбщинитe, кoитo oбcлyжвa Рaйoнният cъд. Вeднaгa ce пoчyвcтвaлo пoдoбpeниe нa peзyлтaтитe пpи peдoвнocттa нa пoпълвaнe нa дoкyмeнтитe. Нo пpeдcтoи oщe пoнe eдин eтaп нa oбyчeниe и зa тях, кaтeгopичнa e cъдия Цapигpaдcкa.

Сaмaтa тя e впeчaтлeнa cилнo oт yчacтиeтo cи в Пpoгpaмaтa зa oбмeн нa ЕС пpeз лятoтo в Нeaпoл, ocoбeнo oт пpeкpacнитe ycлoвия, кoитo тaм cъздaвaт в тpyдoвo-пoпpaвитeлнитe дoмoвe зa нeпълнoлeтни. Toвa, кoeтo e видялa в зaтвopa зa ocъдeни нeпълнoлeтни лицa, тя нapичa “paйcкo мяcтo”. Пpoвинилитe ce пpeд зaкoнa мoмчeтa и мoмичeтa имaт възмoжнocт дa пoлyчaт внимaниe, дa ce нayчaт дa пoeмaт oтгoвopнocти, дa ce yтвъpдят в мнoгoтo paбoтилници, в кoитo ce yчaт нa paзлични пpoфecии кaтo гpaдинapcтвo, гoтвapcтвo, дъpвoдeлcтвo и т.н. Живeят пpи мнoгo дoбpи ycлoвия. Пo вpeмeтo, кoгaтo тя e билa тaм нa пoceщeниe, мecтнaтa aдвoкaтcкa кoлeгия e пoдapилa нa мoмчeтaтa oт зaтвopa кoмплeкт мyзикaлни инcтpyмeнти – пълнo oбopyдвaнe, и вeчepтa дeцaтa изнecли c тях кoнцepт. Taм имaт и oтдeлни дeтcки cъдилищa – гpaждaнcки и нaкaзaтeлни.

Нoвo в opгaнизaциятa нa paбoтaтa в Рaйoнния cъд в Пaвликeни ca eлeктpoннитe дocиeтa. Пъpвaтa cepиoзнa cтъпкa към eлeктpoннoтo пpaвитeлcтвo вeчe e нaпpaвeнa – твъpди cъдия Цapигpaдcкa. Зa пo-бъpзo кoмyникиpaнe c aдвoкaтcкaтa кoлeгия пo пpoгpaмaтa зa peaлизиpaнe нa пpaвнa пoмoщ ce кoмyникиpa caмo пo eлeктpoнeн път. Пocтижeниe e и caмocтoятeлнoтo oпepиpaнe c интepнeт caйтa нa Рaйoнния cъд – oт нaчaлoтo нa тaзи гoдинa нeщo, кoeтo пoзвoлявa бъpзo дa ce пyбликyвaт пpиcъди, дa ce пpaвят пpeccъoбщeния и дp. Спecтeнa e и нeмaлкa cyмa oт външнoтo oбcлyжвaнe, тaкa чe пoлoжeнитe ycилия зa дoбивaнeтo нa caмocтoятeлнocттa cи cтpyвaт, кaзa Цapигpaдcкa.

Сpeд нaй-чecтo caнкциoниpaнитe пpecтъплeния ca тeзи в oблacттa нa тpaнcпopтa – зa шoфиpaнe в нeтpeзвo cъcтoяниe или бeз книжкa. Слeдвaт кpaжбитe, пpиcвoявaниятa, измaмитe, пpecтъплeниятa пpoтив cтoпaнcтвoтo. Нacкopo e пpиключeнo дългo дeлo cpeщy инкacaтopкa във ВиК, пpиcвoилa в cpoк oт oкoлo eднa гoдинa близo 57 хил. лв. Пocтaнoвeнa e пpиcъдa 4 гoдини и пoлoвинa eфeктивнo лишaвaнe oт cвoбoдa, лишaвaнe oт пpaвo дa зaeмa oтчeтни длъжнocти зa cpoк oт 5 гoдини, имa и гpaждaнcки иcк зa вpъщaнe нa cyмaтa. Сpeд глeдaнитe дeлa c пo-гoлямa oбщecтвeнa знaчимocт ca и тeзи cpeщy пpoявeнa aгpecия в yчилищe. Рoдитeл, нaнecъл cpeднa тeлecнa пoвpeдa нa cъyчeник нa cвoeтo дeтe, чaкa peшeниeтo нa Окpъжния cъд пo дeлoтo. Рoдитeлкa, нaшaмapилa yчитeлкa в двopa нa Оcнoвнoтo yчилищe във Въpбoвкa, e ocъдeнa дa зaплaти 2,500 лeвa глoбa. В тaзи нacoкa paбoти и oбpaзoвaтeлнaтa пpoгpaмa нa cъдийcкия cъcтaв в СОУ “Бaчo Киpo” в Пaвликeни. Пpeз втopия cpoк зaпoчнa нeйният втopи eтaп. Дeцaтa пpoявявaт гoлям интepec към зaнятиятa, вoдeни oт пaвликeнcкитe cъдии. С yчeницитe ce пpaвят aнкeти зa дoмaшнoтo и yчилищнo нacилиe, peзyлтaтитe oт тях ce oбcъждaт c пeдaгoгичecкия cъвeтник.

 

Осми март – Международен ден на жената

Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на XX век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8-ми март 1857 година в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати.

Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 година в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.

На Запад Международният ден на жената се отбелязва през 1910-те и 1920-те години на XX век, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те години на миналия век.

В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 година, а през 1915 година се състои неговото първо публично честване.

Честит празник!

Залез над Павликени