Общинcки пътищa в Пaвликeнcкo щe ce peмoнтиpaт пo ceлcкaтa пpoгpaмa
20.72 км oт чeтвъpтoклacнaтa пътнa мpeжa в oбщинa Пaвликeни щe бъдaт peмoнтиpaни c пapи oт Пpoгpaмaтa зa paзвитиe нa ceлcкитe paйoни зa нoвия пpoгpaмeн пepиoд дo 2020 гoдинa.
Зa пpoeктиpaнeтo и ocъщecтвявaнeтo нa aвтopcкия нaдзop пo вpeмe нa cтpoитeлcтвoтo e зaдeлeн мaкcимaлeн бюджeт oт 136,500 лв. бeз ДДС. Пpoeктиpaнeтo e paзчeтeнo нa 105,000 лв. бeз ДДС. Оcтaтъкът oт cyмaтa e зa aвтopcки нaдзop.
С пapи пo ceлcкaтa пpoгpaмa щe бъдaт peмoнтиpaни 10.22 км oт пътя Пaвликeни – Дъcкoт – Пacкaлeвeц дo гpaницaтa c Вeликoтъpнoвcкa oбщинa. Пpeдвидeният бюджeт зa пoдгoтвитeлнитe пpoeктaнтcки дeйнocти e дo 60,000 лв. бeз ДДС.
Нa 52,000 лв. бeз ДДС e paзчeтeнo пpoeктиpaнeтo нa peмoнтa нa пътя Сyхиндoл – Пaвликeни – Въpбoвкa. Бюджeтът зa 2.6 км мeждy Стaмбoлoвo и Михaлци e мaкcимyм 19,500 лв. бeз ДДС.
Рaбoтнитe пpoeкти, пpeдшecтвaщи peмoнтa нa тpитe пътни oтceчки, тpябвa дa бъдaт нaпpaвeни oт пpoeктaнтитe мaкcимyм зa 120 дeнa. Te тpябвa дa бъдaт пpидpyжeни c пoдpoбни кoличecтвeнo-cтoйнocти cмeтки пo пpилoжимитe чacти. Зaдължeниe нa пpoeктaнтитe e дa cъглacyвaт пpoeктитe cи c вcички eкcплoaтaциoнни дpyжecтвa и c глaвния apхитeкт. Пpoцecът нa изгoтвянe нa тeхничecкaтa дoкyмeнтaция ce пpeдшecтвa oт ocигypявaнe нa cкицa и визa зa пpoeктиpaнe, aкo e пpилoжимo и e зaдължeниe нa изпълнитeля, пocoчвaт oт Общинa Пaвликeни.
Павликени отново закичи 5 европейски града с мартеници
Български мартеници отново отлетяха към всички краища на континентална Европа. До всички свои побратимени и приятелски градове Община Павликени за поредна година изпрати сплетени бял и червен конец и разказ за легендата и символа на българската мартеница.
Падрон в Испания, Пружани в Беларус, Болдещ Скаени в Румъния, Леова в Молдова и Мирамар във Франция вече получиха своите пратки, за да могат на 1 март да поставят мартениците върху свои знакови обекти или върху фасадата на своите администрации. Така жителите на тези градове ще научат за родната традиция.
Освен на градовете в Европа мартеници ще бъдат изпратени и на български държавни институции.
Всички мартеници са изработени от учениците в Павликени.
Международен ден на котката
Днес e Световният ден на котката. Денят се отбелязва за първи път през 2002 година по идея на Международния фонд за закрила на животните (IFAW).
От далечни времена те са за човека и божества, и талисмани, и ловци, но на първо място предани любимци, които, въпреки независимия си характер, винаги остават верни на стопаните си.
В древен Египет котката е била смятана за свещено животно, пазител на огнището. Заради нощния си живот, грациозността си, святкащите очи и рядката плодовитост, на животното е била посветена богинята на Луната, която била изобразявана с котешка глава.
В древен Рим котката била посветена на богинята на свободата Либертас и е била изобразявана винаги до нея.
В Европа котката е станала известна преди 2 хиляди години. За първи път за нея се споменава в съчиненията на Плутарх.
В Англия, котки, използвани за охрана на продоволствени складове са зачислени на „служба“, също на държавната ясла са зачислени и котките, пазещи експонатите в Британския музей. Много от мъркащите животни притежават много по-добър нюх от кучетата. По време на Първата световна война е бил създаден специален „котешки корпус“ в британската армия, с помощта на който били откривани отровни газове.
В Швейцария някои котки имат собствени банкови сметки, а в американския град Литл Рок благодарение на тях се печелят пари. В града се провеждат котешки надбягвания на 150 метра.
Понастоящем в света има около 400 породи котки, като всяка година се обявява и официално се признава нова порода.
Честит първи март
Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец „март“. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.
С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март – деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.
Ритуалното използване на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият – нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Традицията се спазва до днес в Румъния, Молдова, Македония, част от Гърция, Сърбия, Албания а също и в една част от днешна Украйна.
Всяка година преди началото на март българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) — преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени с най-различна форма — за здраве и щастие.
На 1-ви март българите слагат мартеници на дрехите или китките си и си пожелават здраве и щастие с думите „Честита Баба Марта“.
Най-страховитият мост за разходка сред природата
Ланкауи е малайзийски, но това е не просто един остров, а стотици пръснати парчета от 550 милиона години геоложки промени на планетата. Мястото е обявено от ЮНЕСКО за геопарк. Природната красота тук включва джунгли, плажове, скали сред заливите и красиви залези. За да се наблюдава всичко това, има и въжена линия до най-високия връх на острова, с която се стига до платформи за наблюдение.
Тук се намира и един пешеходен мост, буквално сред облаците, по който можете да извървите едни от най-адреналиновите 125 метра в живота си. Мостът се държи на 8 кабела, излизащи от 81.5 метров единичен пилон, и виси на около 100 метра над земята. Проектиран да носи максимално 200 души.
Съоръжението е открито преди десетина години и единственото му предназначение е да се полюбувате на природата. Мостът е въжена конструкция и извитата пешеходна алея, широка 1.80 метра виси на надморска височина 660 метра, които можете да виждате с очите си. След като бил тържествено открит през 2005 година, мостът бил затворен за реконструкция през 2012. Няколко пъти отлагали отварянето, но в момента работи, както може да види във видеото.
Посланикът на Малтийския орден дари линейка на болницата в Павликени
Ключовете на линейка – дарение за общинската болница в Павликени връчи днес посланикът на Суверенния военен орден на св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта – н. пр. д-р Камило Дзуколи на директора на лечебното заведение Ренета Кръстева.
Оборудваната линейка беше представена по време на официална церемония днес. На събитието присъстваха кметът на община Павликени инж. Емануил Манолов, председателят на ОС Павликени – Ваня Антонова, кметът на община Сухиндол – инж. Пламен Чернев; комисар Виторио Салвати от мисията на Малтийския орден, заместник ръководителя на мисията на Малтийския орден в България Богдан Паташев, Момчил Баев от Национална пациентска организация и Деян Колев от Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе”.
„Този малък дар се роди в хода на един разговор с цар Симеон, че имаме една линейка на разположение. Решихме, че трябва да я дадем в Павликени. Надявам се да са по-малко пациентите, които имат нужда от нея“, обърна се към присъстващите н.пр. Камило Дзуколи. Той припомни, че Малтийският орден има над 900-годишна история на дарителство в Европа и поддържа дипломатически отношения с България от 20 години насам.
„Получаването на днешното дарение – линейка е навременен жест, който оценяваме високо и с голяма благодарност. На първо място тя е насочена към Малтийския орден, който направи дарението. Трябва да споделя и името на Симеон Сакскобургготски, който има активна роля в осигуряването на това дарение. Благодаря на Националната пациентска организация и на център „Амалипе“ за координацията на местно ниво“, каза в приветствието си директорът на МБАЛ Ренета Кръстева.
Своята благодарност към дарителите отправи и кметът на община Павликени инж. Емануил Манолов. „Много лесно Вие може да се убедите колко присърце приемаме ние в Павликени нашата общинска болница. В последните години общината оказва помощ не само чрез пряко финансиране, но и с разписването и кандидатстването за проекти. С цената на лишения от бюджетите ни за 2014 и за 2015 година бяха отделени средства, с които да бъде закупен един един изключително нужен компютърен томограф. За да бъде възможно това с отказахме от инвестиции в други важни инфраструктурни обекти, само и само здравеопазването в Павликени да бъде на високо ниво. Мисля, че усилията ни в тази посока са налице“, каза градоначалникът. Към всички медици той потвърди ангажимента си за подкрепа и стабилизиране на МБАЛ-Павликени, която мисия Община Павликени следва вече пета поредна година.
„Българската държава и Малтийският орден имат много дълга съвместна история. Аз се радвам, че благото дело на Малтийския орден достигна и до този край на страната“, каза Момчил Баев от Националната пациентска организация.
