Много са хората, творили за любовта, и всеки един от тях я е изградил и описал по различен начин в своите произведения. Малко са хората, които не знаят какво е любовта и които по една или друга причина са се отрекли от нея. Но едно е сигурно. Любов е имало в миналото, има я в настоящето, ще я има и в бъдеще. И ще продължава да се твори за нея още много дълго време. Любовта винаги е била една от най-актуалните теми не само в изкуството, а и в ежедневието като цяло. Тя не е нещо, което може да се почувства, ако е написано на хартия. За да се говори за любов, тя трябва да бъде усетена, да бъде изживяна. Любовта е реалност. Почувствана. Изживяна реалност. Реалността във всичките ѝ възможности: красивата реалност или точно обратното – отблъскващата, отвращаващата реалност; добрата реалност или лошата; истинската или привидно истинската реалност. Независимо каква е реалността, любовта се намира в нея. И е такава, каквато е и тя. Защото за всички е известно, че повечето неща не са розови, че винаги има пречки, изпитания и за да бъде човек щастлив в света, в който живее, трябва да разчита само и единствено на себе си, на своите действия и постъпки и на личната отговорност, която носи не само пред себе си, но и пред другите.

Не, че ние така искаме, просто животът ни задължава, поставяйки това условие. Вярно, живеем в един свободен свят, в който правата на свободните хора стават все по-големи и по-неограничени. Но винаги съществуват едни неписани закони, които стягат примката около врата и човек няма къде да се скрие и да избяга. Просто трябва да събере смелост и сили и да се изправи пред тях, да ги разбере, преодолее и с тяхна помощ да продължи напред. Един от тези закони е законът, наречен любов. Вечното чувство, съпътстващо човека през дългия му път към опознаване на себе си и околните. Вечното изпитание. И така, както за човешките права няма граници, за любовта важи същото правило. Любовта е за всички, никой не е ограничен в чувството да обича и да бъде обичан. Но всеки я възприема по различен начин и по различен начин я използва.

Моментът, в който любовта се появява в живота на човек, е може би най-трудният от всички, защото е решаващ и определящ в житейския път на всяко същество и защото го поставя на кръстопът между две възможности – да се отдаде на любовта или да мине покрай нея, правейки се, че не я вижда. Затова любовта е изпитание за свободните хора. За тях всяко нещо е едно изпитание по пътя им към себедоказването. Някои успяват много лесно до преодолеят това изпитание, наречено любов, да разберат истинския му смисъл и да заживеят в хармония с това чувство. За обичащия само любовта и нейната сила са важни. За него любовта е най-хубавото, което може да му се случи и той не би пропуснал този момент.

Но за друга част от свободните хора любовта си остава изпитание – колкото силно, толкова и трудно, и непреодолимо. Може би това се дължи на факта, че все още не са готови да се сблъскат очи в очи с любовта, да проникнат в нея и да вземат от нея за себе си. Може би не могат да простят стари грешки, да си спомнят за миналото? И именно тази нерешителност стяга примката около врата им до степен, до която не могат вече да дишат. Но защо се страхуват от любовта? Нима са прекалено песимисти? Или са прекалено безчувствени и неспособни да обичат…

Любовта наистина е едно изпитание. Малко са хората, които успяват да го преодолеят и да бъдат истински щастливи свободни хора. За другите любовта предизвиква противоречиви чувства и по една или друга причина искат да се откъснат от нея, защото си мислят, че без нея ще им е по-лесно. Но винаги идва онзи момент, в който любовта отново и отново се появява и напомня на хората, че изпитанията не са свършили, че няма да се отърват от тях, винаги ще има нови и нови, и едно от тях със сигурност ще е любовта. Тази, която е безгранична и дори да е изпитание, иска да помогне на човек да намери път, да събере сили да се изправи пред това чувство и да свали примката от врата си, за да се почувства истински щастлив, истински свободен, истински жив обичащ човек.