На 6 декември почитаме Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец. Празникът е известен още като Никулден и бива честван ежегодно от всички рибари, моряци, пътешественици и банкери.

Никулден заема важно място в българската празнична традиция.

Според народните вярвания, когато шестимата братя светци си разделяли света, на Николай се паднали всичките води. Отредено му било по вода да ходи, кораби да води, по морета ветрове да спира.

Той има покровителство над морските бури и урагани. Затова в този ден лодките и корабите не плават в открито море. Рибарите, моряците и техните семейства участват в тържествената литургия, а след това организират буйни празненства за празника.

На Никулден българите приготвят богата празнична трапеза. Основното ястие на този празник е рибата. Тя се приготвя по различни начини в различните райони, но винаги от всички риби се отдава предпочитанието на шаран. Смята се, че шаранът е „слугата“ на Св. Никола.

На този ден обикновено се припомня следният случай: веднъж, когато светецът в открито море е бил уловен от бурята, и поради дупката на дъното в лодката започна да навлиза вода, той е бръкнал във водата с ръката му, извадил от там един шаран и запушил дупката с него.

Оттогава шаранът се смята за жертвена риба на трапезата в този ден. Поради това и празникът понякога го наричат „Рибен Св. Никола“.

Шаранът се приготвя в тесто, пълнен с ориз, ядки и стафиди – това ястие се нарича „рибник“. Също може да се приготви и печен шаран.

Никулденската риба трябва задължително да бъде прясно уловена и с люспи. Първата хваната риба на този ден се изяжда от рибарите, печена на самия бряг.

На 6 декември шаранът не е просто гозба, а ритуал – своеобразно жертвоприношение към светеца, благодарност за закрилата в премеждия, надежда за добруване и радост, молитва за здраве и берекет. На масата се поставят и различни обредни хлябове и много постни ястия.

Трапезата не се вдига цял ден и до късно през нощта е на разположение на домакини и гости. Костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в реката.

Българите почитат Св. Николай и като пазител на семейството, жилището и добротата. В западните райони на страната се съхраниха традициите да се празнува на този ден „такси“, „служба“ или „управител“ – специално посещение на най-старите членове на рода в къщата на именника за „нощна служба“. Това посещение се прави от група на неженени момчета и неомъжени момичета, които обикалят домовете на роднините и ги канят на „служба“.

На входа на къщата на именника, гостите обикновено казват, „Свети Никола да ни помогне!“. Най-старият мъж повдига високо над главата хляба и го благослови. След обилна празнична вечеря по-възрастните мъже отиват към следващия именник на гости, за да „празнуват службата“ и така нататък, докато не посетят всички роднини, а това много често отнема цялата нощ чак до сутринта.

Към групата често се присъединяват и младите мъже, най-вече в подкрепа на по-възрастните членове на рода (които народът нарича „пияните старци“), в тази тяхна трудна „служба“ …

Обредността през този ден има и сватбен характер. Момичетата, които ще се омъжват ходят сутринта на църква. Вечерта танцуват хоро пред всички хванати за ръце (хоро от девойки), а младежите и техните родители ги наблюдават отстрани и избират булката.

На тази дата имен ден имат хората, чиито имена са производни или близки до името Николай – Никола, Нейчо, Николина, Кольо и др.

На 5 декември българската православна църква чества празника Свети Сава.

Той е роден в Кападокия през четвърти век. Основател е на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, която носи неговото име. На 18-годишна възраст отива в манастир, но иска пълно усамотение и затова прекарва дълги години в палестинската пустиня. Получава голямо наследство и построява няколко манастира и болници.

Митологията представя Св. Сава като брат на Света Варвара (почитана ден преди него) и на Свети Никола (почитан ден след него). Свети Сава в народните вярвания е по-добрият, той винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двамата подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: „Варвара вари, Сава меси, Никола гости гощава“.

Сава е свързана и с плодовитостта, за това на този ден жените, които не можели да имат деца, изпълнявали ритуал заедно с най-старата жена в дома.

Жената, която искала дете, правела обреден хляб. Започвала да пресява брашно със сито обърнато наопаки, а най-старата жена й казвала „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема“. Предците ни изпитвали страхопочитание към Св. Сава, защото вярвали, че „засява“ болестите по хората, от там идва и изразът „Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява“.

На Савинден се подготвя Никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен.

На този ден празнуват именниците – Сава, Савка, Владислав, Владислава, Слав, Слави, Славка, Славчо.

На 4 декември църквата почита Света Варвара – родена в семейството на аристократ – езичник от Илиопол. Отличавала се е с особена и впечатляваща красота.

Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение и когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – те двамата са поразени от мълния. През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол.

В някои райони на страната Света Варвара е считана за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка и хората я наричали „Баба Шарка“. Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.

В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.

В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.