След Великден започва Светлата седмица. Нарича се така, защото възкресението на Христос донася просветление за всички. Съгласно поверието на Светли Вторник се отдава почит на Света Богородица.

В миналото, през Светлата седмица, следваща Възкресение Христово, жените повторно боядисвали яйца, които раздавали. Според древно поверие, раздаването на червени яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване. По време на Светлата седмица не се извършват венчавки, тъй като това са празнични дни, посветени на Христовото възкресение и никакви други тържества не са редни. Не се пости.

През Светлата седмица се благославят светиите: в понеделник апостолите, във вторник и сряда – Богородица, архидякон Стефан и св. Андрей. На Светъл четвъртък се благославят св. ап. Йоан и Яков, в Светъл петък – св. ап. Петър, а в Светла събота – св. Йоан Кръстител. Неделя се нарича Томина – чества се апостол Тома, който не повярвал във възкресението на Христос, докато не го видял сам и не пипнал раните му от гвоздеите на кръста. Когато му се явил, Иисус му казал: „Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали”.

Християните се поздравяват с „Христос воскресе” до Петдесетница, когато се е родила Христовата църква.

Днес е Великден, денят, в който празнуваме възкресението на Иисус Христос.

На Велика събота в 23:30 часа в катедралния храм „Св. Александър Невски“ се проведе пасхалното богослужение за Възкресение Христово – Великден, което се води от Негово Светейшество патриарх Неофит.

Малко преди полунощ, подобно на запалването на Благодатния огън в Йерусалим, бяха запалени и свещите на президента Росен Плевнелиев и Негово величество Симеон II, а след това и на всички миряни. С песнопения всички духовници и вярващи обиколиха три пъти храма.

„Нека пламъкът на божигробския огън да грее в нашите души и сърца, за да отпразнуваме радостно светлото Христово Възкресение! Амин!“, заяви Негово Светейшество и внесе Благодатния огън в храмовия олтар.

В словото си главата на Българската православна църква призова вярващите да се прегърнат на празника и да си простят всичко заради Възкресението.

„Пазете и разгаряйте в сърцата и душите си онзи пламък на възкресната радост, който за първи път бе пламнал някога при празния гроб и който и до днес се разгаря във всяка вярваща душа, познала и обикнала своя Спасител с любовта“, каза патриарх Неофит.

Негово Светейшество пожела на българския народ мирни, светли и спасителни пасхални дни, духовно и телесно здраве, благоденствие и преизобилна радост.

„Нека се смирим докрай пред чудото на Божието всемогъщество! Нека нищо в тази нощ не помрачава радостта ни от Живота, възсиял от гроба! И нека тази радост ни съпътства във всички дни от живота ни, при всяко обстоятелство, като прогонва далеч от нас духа на робството и всеки страх“, призова патриархът.

За православните християни Великден е най-големият празник, наричан Празник на всички празници.

Христос възкръсва на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е открита от жените мироносици, посетили гроба, а Иисус се явява на Мария Магдалена и на апостолите. Тази вечер преди полунощ се отслужва тържествено богослужение.

При обявяването на Възкресението свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън.

Подготовката за празника започва 10 седмици преди Възкресение, в които църквата подготвя вярващия християнин за тържеството на духа над плътта – победата на Иисус Христос над смъртта.

Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния празничен цикъл и се нарича Страстна седмица, т.е седмица на страданието. Нарича се още и Велика седмица. Това са последните дни от земния живот на Иисус. Седмицата след Великден се казва Светла седмица, защото възкресението на Христос донася просветление за всички.

По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий – Христос.

Момите и момците на този ден се появявали с новите си дрехи. Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава „Христос воскресе!“. Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца.

За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината. Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три столетия. У нас козунаците се приготвят след 1920 г, и то първо в градовете. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо.

Столична община и Софийска света митрополия организират с благословението на патриарх Неофит Великденски концерт в храм „Света София” на 14 април (Светли вторник) от 18.00 ч. Концертът ще бъде с участието на Женския хор „Христина Морфова” при Народно читалище „Д-р Петър Берон” – 1926 г.” – София с главен художествен ръководител акад. Емил Янев и диригент Таня Никлева-Владева, Смесен хор при храм „Покров Богородичен” – София с диригент Димитър Стоянов.

Православната църква днес почита Велика събота – последният ден от Страстната седмица, предшестваща Великден.

На Велика събота отбелязваме погребението на Господ Исус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада. Когато Господ Иисус Христос починал като човек, тялото му било положено в гроба. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. На третия ден душата и тялото отново се съединили и тялото възкръснало от мъртвите.

Велика събота е свързана и с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жените, носещи миро.

Вечерта на Велика събота вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравят с „Христос Воскресе!“, а отговорът е „Воистина Воскресе!“.

Църковното богослужение днес започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня.

Патриарх Неофит тази вечер в 23:30 ч. ще оглави богослужението за Възкресение Христово в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

Днес на богослужението в полунощ патриархът ще излезе от храма, за да възвести Христовото Възкресение с думите „Христос Воскресе“. Негово светейшество ще отправи и пасхално приветствие към православния български народ.

В храма ще бъде донесен и Благодатният огън, който за поредна година ще бъде пренесен от Йерусалим от българска църковно-държавна делегация.

Благодатният огън, който Ловчанският митрополит Гавриил ще донесе от Божи гроб, ще бъде разпространен в храмовете в цялата страна.

На Велика събота над гроба на Исус Христос всяка година от небето се спуска Благодатният огън, наричан още Свещен или Небесен.

На Велика събота вече над 2000 години хиляди вярващи от цял свят пристигат в Йерусалим, за да станат свидетели на чудото.

Според православното вярване огънят слиза от небето само в навечерието на православния Великден и се смята, че в продължение на няколко минути той е невеществен – не топли и не изгаря.

„Слизането на Небесния или Благодатен огън“ е явление, което според църквата не може да се обясни от рационална гледна точка, а от научно гледище обяснението е невъзможно.

„Слизането на Небесния огън“ е смятано за едно от големите чудеса в света. Вярва се, че огънят „идва“ след молитва на Йерусалимския патриарх.