118 са приемните семейства в областта, съобщиха от Регионалната дирекция за социално подпомагане във Велико Търново. Те се грижат за 124 деца. Само едно е доброволното семейство, което не получава заплащане за грижата, а останалите са професионални. Най- много са приемните родители в Павликени – 32. Вероятно причината е безработицата, коментират запознати. В Община Велико Търново семействата, приели в дома си дете от институция, са 20.
С три по-малко са в Стражица, а в Полски Тръмбеш са 15. Златарица и Лясковец са единствените общини без приемни родители. Голяма част от децата са настанени по проект „Приеми ме”, а други чрез договор към общините или с Дирекцията за социално подпомагане. Приемната грижа в област Велико Търново стартира през 2008 год.
До момента няма семейство, което да е върнало дете или основателни причини малчуганът да бъде изведен от приемния си дом.
Врачанските волейболисти записаха две победи над отборите на ВК „Павликени”. Срещите бяха от груповата фаза на ДП при юношите старша и младша възраст. Старшата видяха повече зор срещу връстниците си от ВК „Павликени”.
Врачани спечелиха с 3:0 гейма, но в две от частите се озориха здраво. След лесен първи гейм завършил 25:15 нашите срещнаха сериозен отпор до края на мача. Вероятно имаше елементи на подценяване, но втората и трета части бяха спечелени само с по 2 точки разлика – 25:23. Двубоят при юношите младша възраст също завърши 3:0 за ВК „Ботев”. Тук нашите нямаха същите проблеми и спечелиха категорично, не давайки на съперника да запише дори 20 точки в отделен гейм. Резултатът 25:11, 25:13, 25:19 говори категорично.
„Националният празник на България е датата, на която трябва да сме градивни; да търсим пътищата за развитие на собствената ни държава; да създаваме и да утвърждаваме своето бъдеще“, каза кметът на община Павликени инж. Емануил Манолов в официалното си слово по повод националния празник на България 3 март.
„Да си спомним в този ден, че българската свобода започва първо с създаването и укрепването на българското образование. После идва времето на борбата за църковна свобода, в която се включва целият народ. След нея идва и мечтата за повече права. Идва времето на революционерите, които водят своите чети надлъж и на шир по цялата българска земя“, каза инж. Манолов.
„Националният празник на България се случва в дни на разединение и напрежение в много точки в Европа и в света. Време е да сме единни и да се пазим. Време е да искаме мир и зачитане на човешките права!“, каза още градоначалникът. Той се обърна към младите жители на Павликени с призива да помнят историята като миналото на своите прадеди, да учат за отминалите времена и да извлекат поуки за живота си.
„Нека да опазваме паметниците в нашия град и нека всеки път, когато минаваме край тях за секунда поне да си спомним за имената на нашите предци, които направиха възможно днес да се поздравим с националния празник на България като свободен, единен и независим народ!“, каза кметът.
Стотици жители на града се събраха на централния площад „Свобода“ за официалното събитие. Сред тях бяха учениците от трите училища, деца от детските градини, общински съветници, представители на политически партии, общественици и културни дейци. Тази година официалната церемония беше съпътствана с военен ритуал, организиран от военното поделение в града. Специален гост на събитието беше кметът на румънския град Болдещ Скайен – Константин Букурую. Той отбеляза в изказването си съдбата на румънските войски, участвали в Освободителната война.
Специален жест направи гостът като връчи на инж. Манолов документите за побратимяване между Павликени и Болдещ Скайен. Заупокойна молитва за загиналите за свободата на Бъгария отслужи архимандрит Георгий. Цветя и венци на признателност поднесоха официалните лица и гражданите.
Датата Трети март отбелязва възкресението на един народ, който близо 500 години беше без своя политическа и духовна свобода, народ, чиято висока самобитна духовна и материална култура бе подложена на систематично унищожение от турския поробител.
Много българи днес си задават въпроса защо датата на Санстефанския мирен договор се смята за толкова значима в българската история. Защо не честваме като национален празник 6 септември 1885 – когато двете части на разделена България (Княжество България и Източна Румелия) се обединяват или пък 22 септември 1908, когато княз Фердинанд обявява тържествено независимостта на България от Османската империя?
Трети март се празнува, защото от него се правят първите стъпки към утвърждаването на България за суверенна държава.
От падането си под турско робство през 1396 г. българите извървяват дълъг път докато стигнат отново до своята национална идентичност. Първите стъпки на етническо пробуждане започват от монаха Паисий Хилендарски, минават през извоюването на независима българска църква и достигат до организираната борба за независима държава.
За нас, българите, 3 март 1878 е въплъщение на едно начало. На този ден бе направена онази първа политическа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни синове и дъщери на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не бяха напразно, че 15 хиляди доброволци, които загинаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не дадоха живота си напразно. Сан Стефано срути окончателно започналата да се пропуква стена, която отделяше България от Европа. Той постави началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили.
Българите винаги са празнували този празник. За първи път Трети март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението – като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. От 1888 празникът започва да се чества като Ден на Освобождението на България от турско господство. Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става официален празник, а през 1990 г., когато в България започнаха промените, с решение на парламента датата бе обявена за национален празник на страната.
† Вечнa памет на падналите за свободата ни! Вечен мир на душите на порoбените, измъчeните, прокудените, поруганите, обезчестените, осиротелите, помохамеданчените!
Бог да пази България! Да живее България на многая лета!
Благоденственное и мирное житие, здравье же и спасенние, и во всем благое поспешение!
Подажд, Господи, благочестивому и православному болгарскому народу и сохрани его на многая лета!
Учениците от Ресурсния кабинет в СОУ „Цанко Церковски” в Полски Тръмбеш посетиха зоокъта в Павликени. Заедно с тях бяха и техни приятели без специални образователни потребности. Посещението бе истински празник за децата, а в техни любимци се превърнаха мечката, вълкът и маймунката.
Училището работи по проект „Включващо обучение”, чиято основна цел е да се осигури подкрепяща среда за равен достъп до образование. Любезен домакин при посещението в Павликени бе Основно училище „Св. Климент Охридски”, което също работи по проекта. Разходка, запознаване с материалната база и групови занимания с всички деца, бе само част от съвместната програма.
Последната спирка от екскурзията беше посещение на обновения градски център, където децата се възхитиха на античните колони и арки.
Очаква се скоро блогърът Емил Конрад да бъде гост в гр. Павлкени.
Емил качва първите си видеа в интернет през 2006 г., когато е едва на 17 години, първоначално на английски език.
Голяма популярност набира няколко години по-късно, когато, вече на български, в своите клипове започва да разказва за нещата, които му се случват в реалния живот, по забавен и атрактивен начин. Снима в дома си и сам обработва видеата си. Създава различни персонажи, най-известният от които е Силвето, която изиграва сам. Най-популярните му поредици от видеа са „Истината или се осмеляваш” и „Войната на половете”.
Впоследствие издава книгата „Нещата, на които не ни учат в училище“, на чиито страници са събрани дванадесет смешно-сериозни, комично-трагични истории. Лъжата, страхът, щастието и очакванията – това са само част от темите в книгата. В дебютното си заглавие влогърът Емил Конрад споделя лични размишления и преживявания в типичния си шеговит и прям стил.
Броят на историите кореспондира на дванадесетте класа в училище и всяка от тях засяга тема, близка не само до тийнейджърите. Тринадесетата глава принадлежи на читателите – всеки сам може да допише книгата и да изпрати своя текст.
Но не само това прави книгата уникална. Четири от илюстрациите в нея съдържат QR кодове, които при зареждане отвеждат до четири клипа, създадени специално за книгата.
Членовете на Младежкото обединение в БСП-Павликени подариха мартеници на възрастните хора в Дома за стари хора в с. Караисен. В инициативата се включиха и членове на общинската партийна организация.
Те посетиха социалното заведение навръх празника, за да дарят лично на всеки от живеещите в Дома от сплетените бели и червени плетеници. Една голяма мартеница за сградата на дома връчи председателят на МО в Павликени и общински съветник Христо Кавалски.
Възрастните хора изразиха радостта си от спонтанната среща с младежите. Те се похвалиха и с последната придобивка – външен асансьор на сградата, който беше монтиран със средства от инвестиционната програма на правителството с мандата на БСП.
На тръгване възрастните хора пък закичиха с кокичета всеки от гостите, също подариха мартеници и си пожелаха скорошни срещи с новите си приятели.
Павликени продължи традицията с българския символ – мартеницата.
Децата от ЦДГ „Слънце“, ЦДГ „Вяра, надежда, любов“, ЦДГ с. Върбовка и учениците от ОУ „Св. Климент Охридски“, СОУ „Бачо Киро“ и ПГАТ „Цанко Церковски“ изплетоха мартеници, като ги нарекоха за здраве, за живот и добрина.
С червено-белите пролетни символи, в които са вплетени чистотата, искреността и топлотата на приятелството, ще се окичат побратимените градове Болдещ Скаени – Румъния, Леова – Молдова, Пружани – Беларус, Падрон – Испания и Мирамас – Франция.
С мартеници са окичени и основните входно – изходни артерии и ключовите сгради в Павликени.
Нека възраждащата сила на пролетта да озарява сърцата с обич и радост!
