Със средства от програма „Местни инициативи“ ремонтираха покрива на атрактивния музей.
В Горна Липница определено има какво да се види и научи, стига човек да иска да опознае родината си и дори собствения си род. Една от най-известните забележителности е Селскостопанският музей.
Той е първият по рода си в България. Открит е на 7 юни 1969 г. от Николай Серафимов – баща на известния български писател и публицист Серафим Северняк.
Музеят представлява комплекс от постройки, намиращи се в общ двор. Комплексът включва къща за живеене отпреди 200 г., навес за съхраняване на зърното, постройки за животните, навес за техническия инвентар и зала с експонати от трудовия бит на някогашните жители на селото.
Къщата е от особен интерес, тъй като е типичната за Горна Липница за времето преди два века. По своя архитектурен тип тя е втора по рода на архитектурното устройство след т. нар. някогашни „уземи” – вкопани в земята жилища.
В селото ни до 1918 г. са били запазени около 10-15 подобни къщи. Характерното за тях е, че никъде в направата им не участва желязото. Те са каменни отвън, а междинните стени са от изпечени тухли. Покривът е от каменни плочи, наложени над дървени шипки и пръти. Замазката отвътре е с бяла пръст. Тъй като не е имало гвоздеи, на тяхно място хората са слагали дървени жлебове.
Вътрешното устройство се определя от три отделни помещения. Първото – най-вътрешно помещение, се нарича одая. Това е стаята за живеене, спане и ръкоделстване на жените през зимата. На южната страна се намират двете прозорчета, пропускащи оскъдна светлина, които са били малки и не са се отваряли.
От изключителен интерес са експонатите прощъпалник или въртешка, изработен изцяло от дърво, с който децата са правели своите първи стъпки, и джамалът, който пък се е използвал като фурна за печене на хляба, а зимата за изсушаване на дрехите и цървулите на семейството.
Второто помещение се нарича ашув или пруст. Стаята е служела като всекидневна, където хората са се хранели и готвели.
Последната отворената част на къщата се нарича езла, която лете са ползвали за спане, работа и тъкане. Пред жилището в повечето случаи е имало и цветна градинка, оградена с плет.
Зад жилището са били саите и кошарите за едрия и дребния рогат добитък. В яхъра по-заможните домакинства са имали ездови кош, с който са обикаляли имота, работниците и посевите.
Съставна част от музейния комплекс е залата, в която са изложени земеделските оръдия и сечива. И тук е спазен принципът на историческата последователност, с който се разкрива непрекъснатият стремеж на земеделските стопани да усъвършенстват своите сечива, за да облекчат труда си и да увеличат производителността.
Тук може да се видят експонати от най-старото дървено рало, което години наред е задържало в нищета селячеството, до сравнително модерните земеделски сечива и оръдия на труда, с които тогавашните наши съселяни влизат в ТКЗС-то.
В отсрещното отделение в различни кътове е показано бъчварството, железарството и дърводелството.
Вън под навеса е едрият земеделски инвентар: стругове, каруца, шейна, трион, лотра, сеялка, валяк, вършачка и трактор и първото моторно превозно средство на ТКЗС – трактор „Щайер”.
В средата на двора е харманът, а около него са били разположени кокошарникът, кочината, пчелинът, пилешник за хранене на малки пилета и др. Днес тук може да се видят само хамбарите и част от дребния инвентар.
Селскостопанският музей в Горна Липница е най-голямата историческа и културна забележителност на селото и като такава трябва да я съхраняваме за идните поколения. Това обаче се оказа нелесна задача.
До 2009 г. не бе направено нищо по поддръжката на комплекса, в резултат на което дворът бе почти разграден и не представляваше трудност от там да бъде откраднат някой от инвентарите с историческа стойност. През същата 2009 г. след проведената по инициатива на кмета инж. Юлко Палов дарителска акция, от хора, свързани със селото, бяха събрани 1,200 лв., за да може да се издигнат отново съборените южен и западен зид. За момента това бе най-неотложният проблем, макар да съществуваха и други, за които не достигнаха средства.
През 2014 г. музеят навърши своите 45 години. За това време, разбира се, той претърпя много поражения, като най-големите бяха на къщата. Там каменните плочи, служещи за покрив, бяха поразени от времето – начупени, спукани и почти липсващи. В резултат на всичко това дървената част и измазаният плет под тях бяха разрушени. В къщата при всеки дъжд водата на няколко места влизаше направо вътре и се стичаше по пода, съответно разлагайки постланите черги, рогозки и покъщнина. Освен това много от плочите вече представляваха явна заплаха за посетителите, в случай че някоя от тях падне върху човек. Ако всичко бе останало в това състояние, напролет вече музеят щеше да затвори врати.
С оглед на гореизложеното, по инициатива на Кметство Горна Липница бе разработен проект към Община Павликени по програма „Местни инициативи“ за възстановяване на покрива на къщата в Селскостопанския музей. Проектът бе на стойност 4,000 лв., от които 1,000 лв. отпусна местната ЧППК „Наша нива“ под председателството на Александър Крумов.
Дейностите по проекта бяха възложени на ЕТ „Роза-90 Атанас Атанасов“. По време на изпълнението възникнаха някои трудности като например недостигът на каменни плочи. Такива бяха набавени благодарение на помощта на нашите съселяни Дечо П. Неделчев и доц. Йордан Н. Йорданов.
Със своя безвъзмезден труд помогнаха Иво Николаев и Борислав Спасов. Резултатът от всичко това не закъсня и в края на месец септември дейността по проекта бе окончателно завършена.
Благодарим на всички, които се включиха в това добро дело!
Надежда Конакчиева
Горна Липница
