Човешки череп е намерен по време на лов в землището на село Мусина. Вчера в 09:20 часа в районното управление МВР – Павликени е получено съобщение, че в местността Чобровица са намерени човешки останки.

При извършения оглед полицаите са открили човешки череп без долна челюст, кости, дрехи, цървули, чанта с кърпа и бръснарски принадлежности, сако и каскет. Намерена е и банкнота от 5 лв. и бюлетина за гласуване. Полицаите предполагат, че останките са на 70-годишен мъж от Велико Търново, който живеел в село Мусина, обявен за общодържавно издирване на 16 юни 2009 година.

По случая вече е образувано досъдебно производство и е уведомена прокуратурата.

Пенчо Христов: „Повечето са кокошкари, обират всичко по кораба, но няма как да им отвърнем”

Сблъсъци с прочутите сомалийски пирати е имал морският вълк от Павликени Пенчо Христов. Наскоро същите разбойници плениха 16 български моряци. Наши кораби често стават тяхна жертва, разказа специално за „Борба” Христов. Павликенчанинът кръстосва морета и океани от 32 години и в момента плава на моторен ферибот „Героите на Севастопол”.

На няколко пъти кораби, на които се е намирал, са щурмувани от сомалийски, индийски и колумбийски пирати.

Първите сблъсъци с пирати Пенчо Христов има още в началото на кариерата си край порт Судан. Тогава той е сред екипажа на кораба „Иван Загубански”.

„На няколко пъти сомалийски съдове са стреляли и по български кораби в Аденския залив. Както знаете, не можем да държим оръжие на кораба и да се защитаваме. Всеки капитан по правилник първо пази съда и екипажа и после всичко останало. Повечето от сомалийските пирати са кокошкари и крадат каквото им попадне. Има и много добре организирани групи, които превземат кораба и искат откуп. Тези отвличания са превърнати в индустрия”, разказа Христов. Той припомня, че през Аденския залив, който се намира на северния бряг на Сомалия, минава пътят към Суецкия канал. Каналът свързва Индийския океан със Средиземно море и Атлантика. По този важен транспортен коридор годишно преминават около 16,000 плавателни съда. Пак оттам се транспортира и 30% от световния петрол.

Съвсем скоро Христов и останалите му колеги станали жертва на индийски пирати. Павликенчанинът останал изключително изненадан, тъй като при нападението на кораба му били откраднати само празни метални варели и малко дървен материал. По-опитни негови другари обяснили, че ламарината от тях се ползвала за къщи от индийците и затова представлявала ценност за тях.

Край Буена Вентура в колумбийски териториални води пък тогавашният кораб на Пенчо Христов „Петко Войвода” е пресрещнат от местни пирати. Те пък свили металните въжета, които препродавали по 2-3 хил. долара.

„Популярните сомалийски пирати крадат каквото им попадне. На мен лично даже обувките ми свиха от каютата. Приличат на нашенските роми. Безкомпромисни са и за броени минути изпразват цялата палуба и каютите”, спомня си Христов.

Повечето от пиратите използвали елементарна, но ефективна тактика. С катер или малък кораб приближават бързо целта си най-често в района на Аденския залив. Свързват се с жертвите си по международния 16-и канал на радиостанцията и ги заплашват, че ще открият огън, ако не спрат. След това корабът е заставен да мине в държавни териториални води, където не могат да се провеждат военни спасителни акции. Според Пенчо Христов заради международните спогодби военните практически не могат да атакуват пиратските съдове или убежища, иначе проблемът би се решил само за броени часове.

Сложното законодателство и редица международни спогодби де факто помагат на пиратите. Пак по силата на закони повечето западни кораби ползвали срещу заплащане местна охрана. Родните съдове обаче не могат да си я позволят, още повече че доста от морските гардове действали в партия с пиратите. Товарните кораби са най-уязвими, защото са с малоброен екипаж, нямащ право да носи никакво оръжие. Сомалийците обикновено не пленявали българи, тъй като са наясно, че откупи трудно биха получили. Поради тази причина се задоволяват с най-ценните вещи от кораба.